НE Е ЛЕСНО…ТАНЦЬОРКАТА НА СЛАВИ ИЛИ ПЛЮВНИ, ЛЪЖИ И ДЕТСКИ ПЛОЩАДКИ В ЛОНДОН

В Англия има всякакви българи – и умни, и глупави, и работливи, и мързеливи, и приятни, и неприятни. Сред най-неприятните са тези, които постоянно плюят и се оплакват от Англия, но странно защо продължават да стоят тук, а не си ходят по родните места.

Една такава индивидка се е изказала ужасно неподготвена на страниците на „168 часа“, вестник който преди години беше за възхищение, но който явно върви от лошо, към много зле, щом публикува подобни глупости, пък били те и на „танцьорката от „Шоуто на Слави“ Моника Бабикер“.

Толкова глупости на толкова малко място може да сътвори само човек, който образно казано е от два петъка време в Англия, но държи да запази медийното си присъствие в България на всяка цена, включително с говоренето на простотии. От друга страна интервюто пасва идеално на старанието на българските медии напоследък да обясняват от позицията на крайна инстанция какви идиоти са англичаните, след като за гласували за напускане на ЕС. Както и да се създаде впечатлението, че всички българи тук за гласували за оставане (което е много далеч от истината).

„Още в началото на 2016 г. всички банки отказаха на българите да имат такива (банкови, б.а.) сметки. Тези, които си бяха направили през януари и февруари им ги затвориха„, твърди Моника Бабикер. Това, разбира се, не е вярно. В Англия, както и в България, за да си отвориш банкова сметка, трябва да отговаряш на определени условия, най-важното от които е да докажеш, че живееш на определен адрес, това е изискване и в България. Никоя банка няма да откаже да отвори банкова сметка на когото и да е, ако отговаря на условията. Банкерите не са толкова глупави, както да не изтърват клиента, така и да не нарушат законите. Много българи тук живеят без да имат т. нар. доказателство за адрес, което е основно изискване за отваряне на банкова сметка. Защо го нямат е съвсем друг въпрос, на който Бабикер или не знае отговора, или просто не иска да го каже. Твърдението за затворени банкова сметки на българи, защото са българи, е толкова смехотворно, че не си заслужава да бъде коментирано. Ако обаче танцьорката от „Шоуто на Слави“ посочи имената на банките, те със сигурност ще й разкажат играта по съдилищата.
„Не познавам тук много българи, но тези, с които говорих, успяха да си направят сметки в други банки„. Още една глупост – преди малко всички банки бяха отказали, а сега май не било съвсем така… Изниква и въпросът – като не познаваш много българи, защо правиш генерални изводи?
„Британците по принцип са агресивни като нация… Те са супер дискриминационно настроени„. Хайде малко по-кротко по темата… Агресивни са тези, които живеят по кансълите (общинските жилища), и то далеч не всички. Така плоско може да разсъждаваш, ако живееш сред подобни хора и то от агресивните. Колкото до дискриминационните отношения, ако смятате, че след като на работещите англичани им е писнало да хранят както своите, така и чуждите мързеливци, означава че са дискриминационно настроени – да настроени да дискриминационно, но срещу тези, които източват социалната система и не работят. Същото положение като с циганите в България – не съм виждал някой да се радва, че почти няма работещ сред тях, и всички са на помощи. Това дискриминация ли е? Иначе, в Лондон има хора от всякакви бои и общо взето се понасят едни друг.
„Винаги са ми давали страшен отпор (институциите). Според мен само защото съм българка„. Странно защо пък на мен такова нещо не ми се е случвало, пък и аз съм българин? Бюрокрацията е еднаква за всички, но в сравнение с българската бюрокрация, тук положението е направо чудесно. Просто е много по-лесно да се оправдаеш, че ти пречат защото си българин, вместо да си признаеш, че и ти имаш вина нещото, което искаш, да не се случи.
„Не искам да ги чувам и виждам (англичаните). Всичко, което знаете за Лондон, което сте чували, виждали, няма никаква връзка с реалността.“ Гъстата лондонска мъгла от романите на Богомил Райнов наистина не съществува. Както и англичаните далеч не са това, което сте виждали на Слънчев бряг. Реалността е наистина съвсем друга. Не такава, каквато Бабикер се опитва да опише. А и когато реалността не отговаря на очакванията ти – има много евтини полети от Лутън към България, довиждане, нали не очаквате реалността да се смени според собствените ви очаквания?
„Жените са трагедия, нямат никакъв морал„. Това пак е твърдение на човек, който живее в средата на т.нар. евтини англичани и не си е подавал носа извън района на кансълите (общинските жилища). А и да говориш за морала на жените от другите държави, при условие, че в България най-популярни и лансирани по медиите са жени, които са известни основно с креватните си завоевания и изпълнения (някои хора странно защо ги имат за певици, манекенки…), е най-малкото нелепо.
„Няма детски площадки„. Това е най-тъпото твърдение, тази жена вероятно не живее изобщо в Англия…
„Пътуваш 2 часа до работа и два часа обратно, после работиш 8 часа. Сметнете колко време ви остава за спане?“ Елементарно Уотсън, както би казал онзи известен англичанин от 221B Baker Street – намираш си квартира или си купуваш къща близо до работното място, или си намираш работата, близо до мястото където живееш в момента! Но…важното е да се плюе, колко гадно място е Лондон! За евтините полети от Лутън вече стана дума…
Добре че „168 часа“ не са пуснали онлайн цялото интервю, пълният срам е останал за хартиеното издание.

Галин Люцканов
Лондон
„Не е лесно” е заглавие от една древна песен на „Ера”, хората които слушат Музика, знаят какво се пее по-нататък!