Няма такава държава
Има обаче неколцина читави министри, които се опитват да решават нещата въпреки нетърпимия му диктат и глупостите, които прави – и благодарение на тях нещата все пак вървят, а държавата още не се е сринала безвъзвратно.
Днес се налага да коригираме тази си хипотеза. Оказа се, че глупостта е прилепчива, а щамът на гафовете е високо заразен. Тъкмо тези на пръв поглед читави министри: министрите на спорта (Свилен Нейков), на икономиката (Трайчо Трайков) и на регионалното развитие (Росен Плевнелиев), успяха да създадат не просто гаф, който ще мине и замине, а изключително опасен прецедент с непредвидими последици. По-точно казано: в качеството си на български министри решиха да подкрепят законодателно нарушението на закона.
Нарушителят е добре известен – това е концесионерът на ски зона Банско "Юлен" АД. Нарушението му е доказано: тази компания е превишила площта на зоната, залегнала в договора с държавата, с 64.7 хектара – и това е официалното становище на екоминистерството, потвърждаващо мнението и на екологичните организации, и забележете – на Европейската комисия, която именно заради еконарушенията в Пирин стартира наказателна процедура срещу България.
Казано в прав текст – и по думите на Нона Караджова: “Ние извършихме проверка на тези твърдения и възложихме на специализирана фирма за извършване на геодезично заснемане, а в последствие възложихме и контролно замерване и се оказа, че твърденията на неправителствените организации за верни.”
И като са верни – какво следва от това? Следва – според решението на споменатата троица – че за да се защити интереса на акционера, трябва да се промени закона, като се узаконят заграбените от него площи от националния парк Пирин, в които той е изсекъл горите, за да строи писти и лифтове!
И това впрочем се прави, защото – ако се спази законът, тези съоръжения би трябвало да се съборят, а пистите да бъдат затворени – което според българските министри било “безумно” начинание. Ерго – в България спазването на законите е безумна работа.
Оправданието за тази наистина малоумна формула за заобикаляне на българското законодателство чрез решение на българския Министерски съвет обаче бе изразена не от нейните автори, а от министъра на екологията Нона Караджова – по следният екзотичен начин: “Заради това решихме да се предложат текстове в Закона за концесиите, с който ще се даде възможност да се правят промени в концесионните договори. Животът е пъстър и е абсурдно при нужда да не се дава възможност да се правят промени в концесиите, когато това е в интерес на обществото.”
Забележете: стореното беззаконие било направено в интерес на обществото. Не в полза на “Юлен” и Цеко Минев – в полза на обществото.
Интересно: ако министрите наистина искаха да спазят обществения интерес, те биха могли да изменят закона в друга посока, без да се налага да рутят лифтове и да затварят писти. Биха могли например да ревизират договора така, че незаконно построеното да бъде одържавено, а заграбените площи да отпаднат от концесията, като бъде проведен нов конкурс за ползването им. Биха могли – ако не друго, то поне да наложат на нарушителя една солена, запомняща се финансова санкция. Но не: в случая обществения интерес някак си странно съвпада с частния такъв. Колко струва на държавата това съвпадане?
Според екологичните организации щетите за бюджета от споменатия обществен интерес са от 100 000 до 500 000 лв. годишно. Това обаче е нищожна сума в сравнение с моралните щети, които ще понесе българското общество от този малоумен жест. Първо – защото той доказва, че всеки закон може да бъде пренебрегнат “по целесъобразност” – и то с решение на тези, които са призвани да спазват и да изпълняват законите – а именно Министерския съвет на Република България. След като те не изпълняват тази си основна функция, държавата просто е изпаднала в морален фалит – няма я, не съществува. И наистина няма такава държава – точно по същите причини, поради които не съществува и Сомалия; реално между българските министри и сомалийските пирати няма съществени разлики.
И второ – защото става дума за прецедент, който ще бъде използван при всеки сроден случай. Утре примерно на някой голф-олигарх могат да му потрябват стотите хектара в повече – и той да ги усвои “в интерес на обществото”, като се позове на прецедента с “Юлен”.
Или утре прехвалената хвърковата чета на Роэсен Плевнелиев може да засече поредното незаконно селище в чашата на поредния язовир – но вече няма да има събаряния на незаконни постройки – няма и как да има, след като българското правителство толерира тяхната незаконност.
И най-сетне – но на първо място по важност – този акт е сигнал до всички заинтересовани, че законът в България е врата в полето, че той може да бъде прегазван и изопачаван “в интерес на обществото” и в полза на ограбването на държавата, че беззаконието е официална държавна политика и никакви природни дадености или морални принципи не чинят пред шумоленето на банкнотите в дланите на българските олигарси.
Както се казва: това е положението. Няма такава държава – и ние си нямаме България. Единственото, което още можем да се запитаме, е следното: и това безобразие ли ще премълчим, пак ли ще се свиваме като плъхове в дупките си на жалката територия, която остана от нашата някогашна родина?
Eдвин Сугарев
www.svobodata.com