НЯМА НИЩО ПО-ТЪПО ОТ ТОВА ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРАВАТА НА ХОРА, КОИТО НЕ ИСКАТ ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРАВАТА ИМ
А сега следва сериозен статус!!!
В последните дни беше модерно да се правят равносметки за 2019.
Ето я моята равносметка на отишлата си година.
През 2019 разбрах, че нямам сили.
Нямам сили, защото нямам подкрепа.
А нямам подкрепа, защото нямам сили…
И обратното.
През 2019 не бях в тренда.
Не, че някога съм бил там, но през 2019 с особена сила ме нямаше в модата.
През 2019 разбрах, че част от нещата, които съм писал или които съм правил, вече не са мои.
И никой не помни, че съм писал или правил някакви неща.
Защото, както писах по горе – нямам сила, защото нямам подкрепа, а нямам подкрепа, защото нямам сила.
През 2019 бях атакуван на различни нива.
Музикалната гилдия припозна в мен враг.
Музикаутор ме нападнаха с поредица от гадни пасквили и това ме принуди да напусна организацията за авторски права.
Музикантите от СО на БНР, чиито протест подкрепях, ме атакуваха, че не разбирам нещата и ме призоваха да се концентрирам с писане на смешки в социалните мрежи.
Участието ми в местния софийски парламент бе преустановено през октомври, защото избирателите решиха, че не ставам за това.
Всичко това се случи в една година, в която всички, които, как да кажа…а бе биха били щастливи да ме видят сгазен от валяк, обясняваха колко незначителна е скромната ми персона.
И донякъде се оказаха прави.
През 2019 разбрах, че има хора, които в интернет са силни и смели.
А на живо са мишки.
Крият се и гледат уплашено при личен контакт, въпреки, че само преди час са те правили на кайма.
Виден либерален общественик ме нарече “простак” и “скинхед”, а после, при случайна среща на улицата съвсем искрено ме попита “ама защо ме ънфрендна”.
През 2019 научих един много важен урок.
Той бе, че очевидно, по някакво стечение на обстоятелствата всичко, което съм постигнал не е било предназначено за мен, а за някой друг.
И този друг няма да ми прости никога факта, че съм заел “неговото място”.
През 2019 разбрах, че съм бил глупак.
Бил съм адски глупав човек, който е смятал, че между едни хора може да има единодействие.
Не, не може.
Единодействие не може да има с хора, които само чакат да се обърнеш, за да ти забият нож в гърба.
Но най – важният урок за мен бе следният – няма нищо по – тъпо от това да се бориш за правата на хора, които не искат да се бориш за правата им.
Ако бях научил този урок навреме, щях да си спестя толкова много разочаровение и няколко болести.
Но, както казах и по – горе – явно не съм бил достатъчно умен…
2020 вече е факт.
В Младост 4 е тихо.
Като след военни действия.
След войната идва примирие.
А след примирието – нова война.
Само че аз вече няма да воювам.
Стига ми толкова.
Тези войни нямат никакъв смисъл.
За да воюваш, трябва да избереш страна.
А в нашата война добри няма.
Има лоши от една страна.
И истерични растения от друга.
Бих им обявил война.
Но от една страна нямам сили…
А от друга – нямам подкрепа.
С това моят обзор приключва.
През 2020 смятам да защитя дисертация (Краси Гегов, чети, батка) и да пиша, да свиря по кръчми и каквото още дойде.
Ще я карам ден за ден.
Така съм я карал цял живот.
Влизам в 2020 без надежди.
Без илюзии.
Без наивност.
Никой няма да ми прости факта, че имах различно мнение.
Което се различава от тъпия и посредствен мейнстрийм.
Но това си е за моя сметка.
Сбогом 2019!
И добре дошла, 2020!
Скоро ще стана на половин век.
А това по някакъв начин ме плаши…
Но съм благодарен, че за този почти половин век, ако не друго, живях интересно.
Макар, че китайците имат една поговорка – “Тежко на тоя, който живее в интересно време”.
Венци Мицов
https://www.lentata.com