НЯМА ЛИ НАЙ-НАКРАЯ ДА ВЛЯЗАТ НЯКАКВИ АМЕРИКАЦИ В ТАЯ ТЪПА КРЪЧМА!

Влизам преди малко в кръчмата и гледам, че некви украинци гледат лошо към съседната маса. А на нея пък някакви сърби гледат кофти към седящите до тях македонци. Македонците от своя страна пък се загледаха доста лошо в мен и Милена, а ние за да продължим “предай нататък”, изгледахме с чутовна ненавист седящите до нас турци. Те естествено се ядосаха на гърците, а гърците от своя страна на руснаците, които пък през цялото време не спряха да се оглеждат, няма ли най-накрая да влязат някакви американци в тая тъпа кръчма!

За миг се почувствах вкъщи. Значим, без значение. Истински гражданин на света.

Ей, бате, тоя глобализъм ще се окаже върха! Как ни събра всички психопати в една кръчма. А тя малка, бате, тъжна.

Добре, че поне времето е хубаво. За да се сети човек да излезе малко навън. Че остане ли в кръчмата, да гледа филма, рано или късно Кейт Уинслет ще плаче за него.

Васил Петев