Няма ли кой да ги спре? Те са готови да убиват!

Дойде време да разкажа една много мръсна и много истинска история.

15 септември, понеделник, преди полунощ.

Из мой разговор с висш офицер:

“Той: Много ги раздразни…Много ги уплаши /б.а. става дума за висши антимафиоти от сектор “Борба с организираната престъпност” – Варна/… Целеха теб и теб искаха да те вкарат…

Аз: Да ме арестуват? За какво ще ме арестуват мен?

Той: Не намериха за какво…За това взеха компютъра…

Аз: Искам да знаеш, че ако с мен нещо се случи, ако ме пребият, или ме очистят…Искам като висш офицер да знаеш, че това няма да са мутрите, нито дори Иван Славков ще посмее да го направи в този момент, физически ще ме смачкат единствено ченгетата!…”

Два месеца назад. Лято.

До afera.bg пристигат куп сигнали за корупция по висшите етажи на сектор “Борба с организираната престъпност” – Варна. Наричаме го популярно БОП, въпреки че по новия закон наименованието на сектора е сменено и то е “Противодействие на тежката организирана престъпност” и той се влива в “Криминална полиция”.

Сигналите касаят шефа на БОП – Варна Емил Михайлов и “дясната му ръка” Добромир Досев.

Afera.bg започва да следи под лупа действията и операциите, извършени от местните антимафиоти и прави свои журналистически разследвания, които са публикувани в сайта.

Паралелно всички сериозни сигнали са подавани на съответните звена във вътрешната дирекция, призвани да се занимават с корупция в редиците на полицаите.

Afera.bg не играе мръсна игра, това, което знае го публикува и чака всички онези, които са алармирани по случаите да си размърдат задниците.

Като всеки разследващ журналист аз също имам всякакви информатори, които пазя като зеницата на очите си. След дълги проверки, съмнения и подозрения между нас е изградено достатъчно здраво доверие за да може да се разчита на разменената информация.

В средата на лятото внезапно изчева варненският нарко-дилър Юлиян – Пелтека. Afera.bg моментално е алармирана от свой информатор. Случаят е неглижиран точно от антимафиотите, въпреки че именно в този момент на улицата текат знакови процеси и хората на Славков правят опити да завладеят дилъри и сутеньори, които са се откопчили от дотогавашния “Монопол” и работят самостоятелно.

Благодарение на afera.bg едва на четвъртия ден Пелтека е обявен за изирване и по случая започва да се работи здраво. Но не от БОП – Варна.

След публикация в сайта не друг, а шефът на антимафиотите иронично и ей така, между другото, изтърва точно пред знаков представител на ъндърграунда, повикан за разпит във вътрешната дирекция: “Абе тая Томова и Данов те топят и ти правят интрига, че ти стоиш зад изчезването на Пелтека!”.

Репликата трябва да мине за шеговита и просто казана така – приказка да става. Всъщност, целта е постигната –

кримиавторитетът “запална моторетката” и решава, че най-добрият начин да се справи с тая Томова, още повече, че информацията му идва от баш-антимафиот №1, е да и лиснат киселина.

За късмет, намеренията на вбесените и насъскани лоши момчета са дочути от техен авер, който търси връзка с мен. Не ми казва за киселината за да не ме стресира и моли за среща с тези момчета.

Срещам се с тях.

До този момент никога не съм ги виждала.

Начумерените им погледи и свитите устни ми говорят, че не ми се пише хубаво, но успявам да разчупя леда и да завържем разговор. Те може и да са много лоши момчета, но са простосърдечни и стигаме до зрънцето, което ги е насъскало срещу мен. Чувам тяхната версия. Научавам потресаващи неща, включително и за хора, които са готови да свидетелстват срещу част от антимафиотите, защото границата на мръсната игра отдавна слонски е прекрачена.

Нататък примката около разследванията на afera.bg се затяга все повече около вратовете на корумпираните ченгета.

От ъндърграунда стават все по-словоохотливи и дори искат да съдействат на полицията, която обаче е от “добрите”, колкото и наивно да се изразяват.

През това време обявеният на наркобос на “Фирмата” Веско Жеков е обявен за общонационално издирване.

Той е в лют конфликт с досегашния си ортак, общинският съветник Иван Славков, който използва покриването му и овладява с щурм улицата на дрогата и проституцията.

Неудобните са разкарвани с акции, организирани от антимафиотите с подозрителното постоянно участие на близките до Славков Близнаци.

През цялото това време afera.bg следи внимателно какво се случва както на улицата, така и в полицията. Подава сигнал след сигнал. Прави журналистическо разследване след разследване.

Реакцията е тишината, която се оправдава от полицаите с обяснението, че се работи.

През това време работят и антимафиотите. Каквото и да означава това.

Пак по сигнал на afera.bg ченгета от “Вътрешна сигурност” са изпратени в болницата, където един от двама лежащи арестанти е “награден” с инжекция с хероин. Разследването на място се проваля, проверката не успява да докаже, че антимафиотите имат пръст в пъкленото дело. Двамата арестанти никога няма да кажат цялата истина, защото знаят какво ги чака, излязат ли от болницата, ареста и затвора. В кошчето обаче е открита спринцовка с остатъци от хероин.

Това влудява бопаджиите.

Освен преките си задължения към “свои” и “чужди” те се заемат да разберат кой дава информация на afera.bg

Няколко изтървани думи тук-там и е локализирано едно от лицата, за което смятат, че е един от преките информатори на сайта. Същото лице на всичкото отгоре е и противник, и опонент на групата около Иван Славков. Дюшеш, както се казва.

За отрицателно време му се прави бопаджийска операция. Намира се дилър, близък до Близнаците, който отива в БОП-Варна и носи 10,56гр. кокаин, за който казва, че му е даден от лицето Хикс. На антимафиотите са осигурени и 250 лева /сума несъотносима към тези грамоне кока/, парите се белязват и жалвалият се дилър е изпратен на среща с лицето Хикс. Той пипа парите и … втори месец лежи в ареста.

Лошо няма, както се казва, поредният лош е окаушен. Същият ден в дома му правят обиск. Не тогава обаче, а едва на следващия ден лицето Хикс е взето от ареста, докарано е в дома му и ченгетата пред него изземват компютъра му. Той няма никакво отношение към обвинението му за взетите белязани пари за уж продадената от него кока.

Обаче компютъра е важен за антимафиотите. Защото по него лицето Хикс си контактува с мен.

Компютърът е ровен изцяло, търсени са каквито и да е остатъци от кореспондецията между задържания и Веселина Томова. Ровено е какво е писал той, какво съм писала аз. Никой вече не го интересува подхвърления десеграмов кокаин в БОП-а, антимафиотите търсят как да завържат журналистката, която им танцува по нервите, като някакъв ужасяващ съучастник в престъпна група.

Удрят на къмък. Няма как да я завържат, защото просто журналистката не е престъпник. Четат онова, което същата журналистка дали ще си пише по електронна поща, или ще си говори в кафене, е все тая, и е нейно конституционно право. Бопаджиите обаче ровят като къртици без да имат каквото и да основание да се бъркат в личната кореспонденция между двама души. Номерът е да намерят нещо, което да знаят и което би им помогнало да си заличат следите от нерегламентираните си контакти.

Дни преди да бъде арестувано, висш антимафиот предупреждава лицето Хикс да не контактува с Томова, защото ще бъде арестуван. Момчето излиза куражлия и пише съобщение един час преди ареста, предупреждавайки, че му готвят капан. И влиза в него.

Два месеца по-късно без да има каквато и да връзка с последвалият арест на Веселин Данов,

лицето Хикс е натискано да свидетелства и да дава показания срещу Веселин Данов и … Веселина Томова.

Откъс от послание до мен от арестувания: “Много време съм бил в тази машина, пази се човече, ти си ми надеждата да не ги оставяш да си развяват байраците! Разчитам на теб да им извадиш кирливите ризи”.

Така и журналистката не може да е вкарана и тя в ареста. Не могат да я вържат, че и тя е престъпничка.

На улицата мачкането продължава и винаги, и задължително в полза на “Фирмата”.

Сигналите стават все по-сериозни и шокиращи.

Аз и Веселин Данов подаваме цялата информация в София. Ден по-късно четирима души плюс шефа на БОП – Варна излизат в един в отпуск.

Осем дни по-късно при урбулешка спецоперация на бопаджиите показно, по холивудски е арестуван Веселин Данов. Обявен е за най-големия престъпник и бос на мафитя с проституцията. Същата, която десетки години цъфти и продължава да вързва при друг небезпокояван бос.

Ударът е шеметен. Хванат е най-лошият! Заклеймен е бандитът. Бопаджийската операция е толкова несмаслено и истерично бързо направена, че дори обърква и най-пристрастните юристи. Никой обаче не се интересува вече от това има ли достатъчно доказателства и как е изпипано всичко,

важното е, че вниманието е отклонено от истинските престъпници и корумпирани типове, и е изпреварен готвеният удар по тях.

Месец от тогава Данов лежи в ареста. Не е разпитван, не се водят никакви процесуални действия. Назначената съдебно-медицинска експертиза се затлачва. Лекари под сурдинка се оплакват, че са натискани да кажат, че е … здрав като канара, въпреки епикризите и истинското здравословно състояние на Данов.

Веселин Данов е ограничен от всякакви права на арестант. Някой упорито не иска той да говори. Някой, който знае какво ще каже Веселин Данов. Законови искания на Данов се протакат максимално – прокуратурата парализирана не смее да мръдне по тях, в интерес на истината единствена ОДП – Варна реагира адекватно и ги придвижва законово до там, където трябва.

По дознанието наистина има изключително много класифицирана информация, която няма как да бъде изнесена на този етап. Знам, че ще и дойде времето, защото тук вече става дума за истината. А истината никога не може да бъде класифицирана.

Междувременно след ареста на Веселин Данов мафията с проституцията не спира, даже напротив. Вихри се в неподозиращо осигурено и спокойствие.

Заплахите към мен в един момент секнаха. Което вече е притеснително.

15 септември, понеделник, преди полунощ.

Из разговор с висш офицер:

“Аз: Това вече е война. Тези хора са готови на всичко. Не водя за първи път война и ще ти кажа нещо.

Много по-страшно е, когато полицаите са по-големи престъпници от бандитите.

Той: Това не е моя война и аз не исках да я водя. Лошото е, че врагът е някъде около мен, но не му знам лицето…”.

Този филм не е по Гришам.

Ако някога напиша книга или сценарий, сигурно там, в Холивуд, където си смучат от пръстите шпионските сюжети, никога няма да повярват, че тук, в този град се случва всичко това.

В този филм има още много страшни и скандални епизоди. И аз искам още днес да ги изкрещя, но знам, че няма да е честно спрямо онези хора, с които сме градили взаимното си доверие. Някой ден ще им дойде времето да бъдат казани на глас.

Тогава ще се види, че совите не са това, което са.

Ако е писано да оцелея, истината за мръсната /анти/мафиотска приказка, написана във Варна, ще прочетете първо вие.

Веселина Томова