“Новите” играчи в наркотрафика

“Попитан дали на заседанието е станало въпрос за нови лица, занимаващи се с производство и разпространение на наркотици, които са разработвани от МВР, ген. Атанас Атанасов каза, че във въпросите на някои от депутатите били посочени имена, но не ги цитира с обяснението, че не са посочени от него, а от Татяна Дончева от левицата. Името на едното лице “звучи гръцко”, допълни Атанасов.

Ако името на Христофор Аманатидис – Таки е ново за ген. Атанасов и за Татяна Дончева, то очевидно трябва да минат първоначален курс по обучение за развитието на наркобизнеса у нас.

Нито един от двамата обаче не е толкова малоумен.

Защо тогава се хвърля в пространството с недомъвлъвки едно полу-име, полу-нещо гръцко,

което едва ли не трябва да покаже колко идиотско е МВР и как изобщо не е наясно кои са точно наркобосовете у нас.

А може би се налага да се отклони вниманието след изявленията на вътрешния министър Румен Петков, който пък ребром удари не кой да е, а именно ген. Атанасов, оглавяващ по времето но Иван Костов българското контраразузнаване. Румен Петков посочи, че е споделил пред комисията, че с част от ключовите фигури, по които прокуратурата е приключила работа, НЕ Е РАБОТЕНО ОТ ГОДИНИ. Помолен да посочи кои са хората, по които не е работено, Петков каза, че не са един или двама и че е дал конкретни примери, по които МВР и прокуратурата до голяма степен са си свършили работата.

„Единият например е Митьо Очите и неговата група. Бих казал и Ивелин Банев-Брендо. Примерът Куйович е емблематичен", уточни Петков.Той добави, че е информирал комисията, че на Куйович на два пъти му е издаван разрешителен режим на временно пребиваващ гражданин и му е даден статут на постоянно пребиваващ български гражданин със съгласието на Национална служба „Сигурност" като месеци преди това той е заловен с фалшив паспорт. Камъните очевадно падат в градината на ген. Атанас Атанасов.

Да се върнем на човека с “гръцкото име”, който всъщност трябваше да отклони вниманието на медиите и да ги накара да напишат голямата глупост, че е нов играч в родния наркотрафик.

Христофор Аманатидис-Таки, всъщност е бял бизнесмен, защото още никой не го е обвинил, нито осъдил, че е наркотрафикант.

Таки заедно с Красимир Каменов – Къро минават за едни от най-приближените хора на покойния Георги Илиев и са емблематични фигури във ВИС. Мълвата ги свързва именно с наркотрафика в групировката.

Другият бизнесмен, който до този момент също не е обвинен и осъден за наркотрафик, но непрекъснато се сочи от спецслужбите като един от босовете на наркопазара е Златко Баретата.

Според източници от ъндърграунда преди няколко години братята Маргини и Златко Баретата затоплят отношения и делят сус-пай в контрабандата с турски и китайски стоки. За Маргините като подставено лице играе Пешо Сумиста, а за Баретата – Чефо. Таки и Къро от ВИС пък разчитата на майката и дъщерятата Тотоманови.

Маргините и Баретата овладяват крупните територии и изтикват в ъгъла Таки и Къро като държат контрабандата минаваща през Южна България, както и цялата столица. Аеорогарата, Горубляне и Драгоман също са техни, а Калотина е чисто сикаджийска.

Покрай контрабандата с пълна пара върви обаче и наркотрафика. След закопчаването на Митю Очите обществена тайна бе, че Златко Баретата иззе териториите му.

В свое изследване още преди време Центърът за изследване на демокрацията посочи наркобосовете в България и не спести имената им, за разлика от днес, когато свенливо се пуска смехотворното “гръцко име”.

Още тогава като мощни играчи на наркосцената са посочени Косьо Самоковеца, Мето Илиянския, Златомир Баретата, Митьо Очите и Иво Гела. Тогава справката е предоставена на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. В анализа озаглавен "Пазарът на наркотици в България" Самоковеца, Илиянския и Баретата са посочени като босовете на наркопазара в София, който е половината от целия в страната.

Днес от тези лица

Самоковеца е убит, Мето Илиянски е безследно изчезнал, Иво Гела от години се отегли тихомълком от мръсни бизнес. На подиума като топиграч от тях се споменава единствено името на Златко Баретата.

Авторите на изследването правят опит да опишат нивата в наркоорганизациите в България, занимаващи се с разпространение на хероин. На първо ниво се намирали зависимите от тази твърда дрога, от които главно се набирали хората за второто ниво – уличните пласьори. Смята се, че един пласьор снабдява средно 25-30 човека. По този начин се изчислява, че продаващите на дребно в София са 300-400 човека, а в страната около 600-800. На трето ниво се намирали хората, които снабдявали пласьорите и събирали парите. Смята се обаче, че това ниво не е достатъчно изчистено поради лошата организация в наркомрежите. На четвъртото стъпало са поставени шефовете на райони. Важна характеристика на това ниво било обстоятелството, че те управлявали адвокатите и т.нар. наказателни бригади. За разлика от адвоката, обслужващ търговска компания, обслужващият наркоструктури т.нар. черен адвокат, обикновено е работил в МВР или като следовател, прокурор и съдия по наказателни дела. За София се смята, че те са около 20 човека. Особено важна била ролята на наказателните бригади за функционирането на йерархията. Посочени са и наказанията. На първо място била глобата, с която в зависимост от провинението даден пласьор плащал от до няколкохиляди лева. Второто наказание било пребиване в няколко степени. При всяка от тях обаче се избягвали чупене на кости и тежки наранявания. Третото наказание било осакатяване. То варирало от чупене на пръсти до чупене на двата лакътя, двете капачки на колената. Участник в малка бригада вземал по 300 лв. седмично плюс екстрите – кола, мобилен телефон, "пиене и ядене в заведенията на шефа", "проститутки от контингента на шефа". Шеф на бригада пък прибирал по 1500 лв. на седмица. Петото ниво включвало т.нар. големи шефове. За тях медиите, полицаите и политиците често говорели, че имат дълги досиета, но поради различни причини били недосегаеми за правосъдието. Най-важната характеристика за тях било обстоятелството, че имали напълно легален бизнес.

135 милиона лева годишно е печалбата от разпространението на дрога у нас, сочи анализа на Центъра за изследване на демокрацията.

Пак по това време излиза един блестящ материал на Димитри Иванов под заглавието: “Наркотрафиканти”: “Джим Герсън беше адвокат на Анджела Дейвис. Забележително постижение за човек, който започнал като преследвач на линейки (ambulance chaser). Паркирал пред клиниката за бърза помощ и тръгнела ли за някъде линейка, завъртал стартера и я преследвал до местопроизшествието. Разпитвал очевидци, записвал имена, после предлагал на пострадалия да заведе иск. В клуба на журналистите на ул. "Граф Игнатиев", след няколко канички лопушанско, започнах да го наричам Пери Мейсън, като героя в адвокатския сериал. Ако е още жив, Джим сигурно мечтае Осама бин Ладен да бъде заловен и да го наеме за свой защитник. Мечтаеше доверениците му да са злодеи или ангели. Анджела Дейвис беше и двете. През 1970 я демонизираха като жена номер три в списъка на ФБР (the FBI’s Most Wanted List). През 1972 The Rolling Stones я ангелизираха с песента "Sweet Black Angel".
На сбогуване Джим направи жест:
– Когато те съдят, ще ти бъда защитник. И стига си пушил. Един ден – помни ми думата – ще има съдебни дела за цигарите, за дрогата… Прогнозата му се сбъдна наполовина. Моята – никак. Бях му казал, че в България няма наркомани и няма да има: ето на, аз най-много да се напия. И от чужбина не бих могъл да получа опиати; дори писмата от белгийските и американските ми роднини те ги отварят. "Те" значи те; тук така казваме. Разните психотропни ще ги легализират, Джим, помни ми думата. То е като алкохола. В Америка имало сух режим. И в Русия забранили водката преди революцията. Пък през войната – Давай, панасгаграмимся! И патом вперьод!
Джим ми разказа как през Втората световна война действала OSS (Office of Strategic Services, после преименувана на ЦРУ). Как OSS направили канал за трафик на опиум от Асам (Индия) и с парите организирали партизани срещу японците в Бирма (Мианмар), докато в континентален Китай на Чан Кай Ши почти не помагали, а на Мао никак. През 1949 Мао избутал Чан Кай Ши от континентален Китай на о-в Формоза (Тайван). Искали да го върнат с десант и, за да го финансират, организирали увеличено производство на опиум в Бирма и Асам. Накрая Обединените Нации прехвърлили отредите в Тайланд и на о-в Тайван. През 1960 хонконгски химици разработили технология за превръщане на суровината в 90-99% чист морфин – "бял" хероин. От няколко десетки тона суровина за местна употреба през 1940 производството нараснало на няколко хиляди тона.
За финансиране на операции във Виетнам французите организирали трафик на опиум през Корсика – т.нар. "френска връзка". Тя минала под американски контрол, когато французите били разгромени във Виетнам и там стъпили американците. С пари от "френската връзка" САЩ организирали 300 хилядна армия от племената Мео срещу виетнамския чичо Хо.
Продължението на историята го знаех и без Джим. Кубинци, забегнали в Маями от Кастро и участвали в десанта на Свинския залив през 1961, организираха канал за внос на дрога в САЩ, които са най-големият пазар. През 1984 от САЩ полетяха самолети с оръжие за "контрите" (срещу сандинистите в Никарагуа). Оставяха товара си в Хондурас или в Коста Рика и се завръщаха с марихуана и кокаин от колумбийския картел (Меделин).
СССР нахлу в Кабул и муджахидините насочиха афганския опиум към Пакистан да го преработват в хероин. САЩ им помагаха чрез пакистанската ISI (Inter Services Intelligence) свързана с ислямистите, най-известен от които стана Осама бин Ладен. По Хайберския проход, където през шейсетте граничарите ми сочеха човешки фигурки, пъплещи по склона с денкове на гръб, засноваха запечатани камиони, каращи за Афганистан оръжие и докарващи суровина за хероин, който се отправяше на запад през Иран и по трансбалканския път. Така ISI можа да ускори проекта за пакистанска ядрена бомба и когато тя гръмна, ислямистите я нарекоха "бомбата на Аллах". Слуховете, че Израел помогнал (понеже няма полигон, където да изпробва своята бомба) не се потвърдиха.
През 1991 албански трафиканти започнаха да купуват оръжие. През 1997 се появи АОК (Армията за освобождение на Косово) с инструктори, които в Пакистан бяха обучавали афганските талибани. Италианските служби тръгнаха по следите на албанско-италианска комбина и установиха, че за да обогатят асортимента, който предлагат, албанци давали на нигерийци хероин срещу кокаин, а на хървати – хероин срещу оръжие от армейските складове и погреби на бившата Югославия.
Не се сбъдна мечтата на Джим да изнесе такива неща пред международен трибунал, нито моята прогноза, че в България няма да има наркомани. Но още мисля, че само световно легализирана и стократно по-евтина дрога ще сложи кръст на световния наркотрафик; не някой да отива в Амстердам, за да се надруса, както финландците отиваха в Ленинград, за да се напият.
Това не се прави. Подозирате ли защо?”.

Май това обяснява в глобален мащаб всичко.

Някой спомня ли си, че на следващия ден след убийството на Георги Илиев МВР стартира широкорекламираната акция “Респект”?!

Първите, които осъзнаха, че този път наистина държавата е обърнала дебелия край на тоягата, се оказаха съседите на президента Георги Първанов в "Бояна" и комшиите на бившия премиер Иван Костов в "Драгалевци" – Христофорос Аманатидис-Таки, Николай Маринов-Малкия Маргин, Златомир Иванов-Златко Баретата и т. н., чийто "селски прогимназии" бяха обърнати наопаки от тежко въоръжени барети и жандармеристи.Пет дни по-късно Софийският градски съд наложи постоянни мерки за неотклонение "задържане под стража" на две от легендите на силовия преход – съоснователите на СИК Красимир и Николай Маринови. Големия и Малкия Маргин, бяха тикнати зад решетките по обвинение за създаване на организирана престъпна група с цел извършване на три поръчкови убийства.
На 10 ноември вечерта в Благоевград падна и първата жертва на операция "Респект": по време на среднощна хайка пет ченгета пребиха един от най-известните бандити в Югозападна България – Ангел Димитров-Чората, който издъхна на място. Според официалните оправдания на РДВР-Благоевград Чората наистина е "респектиран със сила", но причинените му контузии нямат нищо общо с неговата кончина. След аутопсията съдебните медици обявиха, че смъртта е настъпила в резултат на кардиогенен шок, но роднините и близките на покойника са убедени, че Чората умишлено е ликвидиран, защото е бил наясно с връзките между благоевградския подземен свят и органите на реда.Приживе Чората беше смятан за дясна ръка и наследник на небезизвестния Васил Горчев-Кьоравия, разстрелян на 20 януари 2005 г. пообед пред хотел "Ален мак" Благоевград. В сряда (17 ноември), както вече стана дума, данъчните погнаха споменатите вече осем "добре облечени бизнесмени" толкова стръвно, сякаш чуват имената им за първи път.

Малко по-късно стана ясно, че операция "Респект" няма да направи изключение от традицията,

наложена още в средата на 90-те години на миналия век: всяка масирана операция срещу организираната престъпност да приключва безславно със "съставянето на списък с криминалнопроявените лица, които имат повече от две висящи следствени дела" и "изготвянето на доклад за генезиса на организираната престъпност и връзките й със структурите на държавната власт". Румен Петков заявява:”Идентифицирани са организираните престъпни групи в България, техните канали за трафик на хора, дрога, контрабанда, фалшиви пари, пласиране на фалшиви документи, извършване на убийства, данъчни измами и икономически престъпления". Докладът за генезиса на мафията, контрабандните канали и връзките й с официалните власти е изискан от министър-председателя Сергей Станишев.

От тогава изтече много вода. Всяка година полицаите отчитат колко точно са босовете, колко са организираните групи – един път са пет, друг път са четири и така докато на всички им писна да чуват едни и същи имена и прекрасно да знаят, че ченгетата не могат да ги заковат.

Така “новите” наркоиграчи си се въртят в стария властови бардак без особено да се трогват от това, което се случва със загрижеността за битката срещу тях по високите етажи на властта.

Всъщност, има поне две причини, поради които наркобосовете вечно ще се прераждат в “нови имена”. Или защото, ченгетата са некадърни да ги заковат, или просто си плащат добре, където и на когото трябва.

Веселина Томова