Нова година, нови опаковки
Навлязохме в Новата 2010-а година. С нови очаквания, нови надежди. Макар и със сърца за многократна употреба. Теглим чертата на (не)свършеното през изминалата 2009-а, загърбваме я, заставаме очи в очи с настоящето си. В опит да запазим самообладание. Да си сбъднем най-после несбъднатите мечти. Но този път мечти в нови опаковки – за семейството, за съседите, за държавата… За какво ли не още. Важното е да не губим чувство за ориентация, чувството си за хумор да не губим.
Интересното е, че още в първите дни на 2010-а се възприемаме като новородени, като новодомци. Подхранваме се с нови илюзии. Вдишваме като че ли друг въздух. Самонавиваме се. Като рестартирани личности сме. Като че ли лошото на всяка цена ще ни подмине. Няма да ни надуши, да превземе битието ни тоя път. Революционно настроени сме. В първите няколко дни. В началото. Гледаме да се издокараме по-оптимисти от допустимото. Някаква неподозирана енергия ни завладява. Най-важното обаче е дълготрайността на това вътрешно усещане за полезност, съпричастие, непогрешимост, за тукашност. Онова вътрешно предчувствие за развой, за сполучлива и продуктивна развръзка, която би трябвало да сполети живота ни. Би трябвало.
Президентът Г. П. дръпна традиционната си реч в новогодишната нощ. Речта му беше на запис. Май пак по традиция. С него изпращаме старото, с него посрещаме новото. Поне такава е нагласата ни. Но по-нелепото е, че най-висшестоящата фигура в страната, която би трябвало (поне пирамидално – от високото към низините) да ни презареди с нов ентусиазъм, с ново търпение, с ново благоразумие (поне словесно), с всяка изминала новогодишна реч ни отегчава все повече и повече. Направо ти вкисва настроението за дванайсет месеца напред.
Твърде неоткроим, суров, безлик е Г.П., когато ни се показва на запис. То и етикетът сигурно изисква да си по-обран, когато си горе, във висините на политическото стадо, но при него обраното се превръща за жалост в трагикомизъм. Г.П. има излъчването на политически призрак – почти безплътен е. Колкото и да ни се навира в очите, него опаковка не може да го спаси. Никакъв пи ар, та дори никаква (по слухове) нова партия. Нищо. Той е неспасяем… А още по-смешното и идиотското е, че подобна персона стои начело на държавата ни вече толкова години, докато от престоя му на „Дондуков” 2 файда никаква.
Препоръчвам на управата на БНТ следващата година просто да си запази записът от речта на Г.П. и да излъчи абсолютно същата лента от предишната година. Няма смисъл да се хабят средства и време за кухи фрази и псевдоизлияния на толкова безидеен, призракоподобен, неслучил се политик, който дразни публиката, а не я въодушевява. Влошава настроението й, кастрира мечтите й за настоящето, камо ли за бъдещето. Колкото на по-сериозен ни се прави Г.П., толкова по-несериозен изглежда. Късно е да му го казваме.
Петър Петров