Новата Голгота на НСБОП

"..от много години ГДБОП има много неприятна репутация…", каза преди седмица в "Дарик радио" Татяна Дончева и безспорно е права. Процесите по спадането на качеството и обема на работа на ГДБОП са нормални и закономерни. Те следват логиката на "изначалното" унищожаване на службата със Закона за МВР от 2006 г., който стъпка НСБОП и я направи една от многото полицейски служби в мастодонта, наречен Генерална дирекция "Полиция". Една от целите на този закон беше не толкова реформа в сферата на сектора за сигурност, колкото отстраняването на тогавашния главсек на МВР Бойко Борисов. Грубата намеса на политиката в МВР постави антимафиотите в подчинение на полицията и доведе до физическото ликвидиране на регионалните звена на БОП, задушавани от местни полицейски и политически фактори и инфилтрирането им с кадри със съмнителна репутация, професионални качества и духовна хигиена. Общата полицейска структура доведе и до пренасянето в малката структура на БОП на полицейския манталитет (по-скоро "полицейщината"). С течение на времето НСБОП "обрастваше" със все по-нехарактерни и неспецифични функции (нещо, което се случва в момента с ДАНС). В продължение на три години полицията бавно убиваше НСБОП, засипвайки я с безумието на полицейските директиви, полицейски програми (като "Полицията в близост до обществото), полицейски кадри и полицейско мислене. Този странен конгломерат беше призван да се бори с празни ръце, калпави закони и остарели концепции срещу елита на престъпността, генериращ т.нар. "стратегическа престъпност", засягаща пряко устоите на националната ни сигурност. Тази промяна на облика на НСБОП – служба, замислена като специална структура с дълбоки агентурно-оперативни позиции и възможности, работеща съвместно с останалите спецслужби на страната (НСС, НРС, НСО и др.), доведе до изместване на фокуса на работа, нестабилност и дисфункционалност. Неясно формулираните цели от страна на ръководството на МВР, прякото вмешателство на политическото ръководство в оперативната дейност и деструктивното дублиране и изземване на функции на други служби доведоха до появата на допълнителни негативни фактори – вътрешни за НСБОП, свързани с липсата на лоялни професионалисти, които да бъдат съхранявани за системата, и външни – породени от т.нар. политическа класа, сенчестия бизнес, организираната престъпност и др.
Навсякъде по света агенциите и службите, работещи срещу организираната престъпност, имат специален статут (в повечето случаи уреден със специален закон) и специална закрила и сигурност. Тези институции са призвани да се намират на кръстопът (по-скоро под кръстосан огън) там, където се пресичат интересите на бизнеса, политиката и престъпността. Тази служба не може да бъде "полицейска", т.е. да бъде част от националната полиция. Много е странна логиката на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), който третира Националната служба за охрана (НСО – пазачите на властта) като "специална служба" редом с бившата НСС, НРС и др., а натиканата в полицията ГДБОП е определена като "полицейска служба", въпреки че формите, методите и спецификата на работата са тези на специалните служби. В хода на разработките на структурите на БОП неминуемо попадат представители на всички видове власти – изпълнителна – полицаи, митничари, данъчни служители, съдебна – следователи, прокурори и съдии, законодателна – парламентаристи, членове на комисии в Народното събрание, чиито имена станаха известни с поправките в някои закони. Въпреки всички негативи ГДБОП продължи да бъде една от работещите структури на МВР, ползваща се с доверието на партньорските служби. Благодарение на усилията и резултатите не на друга служба, а на ГДБОП, не беше задействана предпазната клауза по глава 17 "Правосъдие и вътрешни работи" при присъединяването ни към ЕС. На предишното ръководство на МВР трябваха три години да разбере, че "убива кокошката със златните яйца", по думите на ген. Валентин Петров. Идеята за извеждането на ГДБОП извън системата на полицията като че ли окрили антимафиотите, които постигнаха серия от значими успехи, на които станахме свидетели в края на 2007 г., докато не избухна бомбата "Иван Иванов".
На никого не направи впечатление, че Иванов е бил зам.-директор на ГДБОП само от няколко месеца, че никога не е бил приет като техен ръководител от служителите на ГДБОП, че всичките му контакти на престъпна или "укорима" основа са от полицията и с полицаи и най-вече, че той беше разкрит от същите тези антимафиоти от ГДБОП. Вместо да бъдат поощрени и наградени, че са се справили с проблема въпреки системата, служителите бяха подложени на унижения, репресии и проверки, каквито само държавната машина може да измисли. Някак между редовете мина и информацията, че същите тези служители са разкрили и неутрализирали "къртицата" на Куйович в собствените си редове.
Деструкцията на системата продължи, когато в т.нар. проверка на ГДБОП беше ангажирана ДАНС – службата, призвана да работи заедно, но и на основата на конструктивна конкуренция с ГДБОП срещу организираната престъпност. Дисбалансът, породен от нарушаването на широко рекламирания принцип за два центъра в борбата с организираната престъпност след "източването" на информацията на антимафиотите, беше допълнително засилен и от разликите в заплащането между служителите на ДАНС и ГДБОП. Един новоназначен служител на ДАНС получава колкото висш ръководен служител в МВР. Друг е въпросът, че само хора, които нямат и най-малка представа от спецификата на службите, могат да решат една контраразузнавателна структура да заработи като звено за борба с организираната престъпност. Механичното сливане на няколко структури, които институционално не могат да взаимодействат, незабавно навява асоциацията с известната басня за орела, рака и щуката. Доброто отношение на премиера към новите преторианци няма да ги направи по-ефективни в работата им на терен. Даването на огромни правомощия без ефективни механизми на контрол в най-скоро време ще доведат до скандал в ДАНС, в сравнение с който скандалът в МВР ще е като каране между съседки на етажа. Буди недоумение и фактът, че при проверките на военната прокуратура на служба ДОТИ не бяха проверени задачите, експлоатирани от бившата НСС, службата, работила в продължение на години извън контрола на прокуратурата, прочула се с множество скандали, изпълнение на политически поръчки и удобно скрита зад фасадата на т.нар. родно ФБР, което обаче не разследва.
В момент, в който цялата институция е в колапс, отстранен е висшият професионален мениджмънт, а работата на службите е блокирана, политическото ръководство се държи като ликвидатор на ТКЗС – безумни трансформации, неистови опити за сливания, оптимизирания и др. евфемизми на ликвидацията на оперативния и кадровия потенциал на МВР.
Ако наистина ръководството на страната милее за "връщането на държавността", то незабавно следва да се предприемат следните мерки:
– изваждането на ГДБОП от състава на полицията и освобождаване от служителите, които нямат необходимите качества да се борят с непознатата по нашите земи "мафия"
– превръщането на ГДБОП в равноправен партньор на ДАНС по статут и заплащане, за да се развива диалог и ползотворна конкуренция, само за достигането на по-добри резултати
– създаване на ефективни механизми на стриктен и последователен граждански контрол, който да не вади на показ специфичните форми и методи на работа
И не на последно място – мотивацията не се постига с репресии, унижения и изкачването на поредния кръст към поредната Голгота!

Камен Каменов
* Авторът има 18-годишен стаж в МВР, името му е променено по негова

молба

В. “Капитал”