Публикувано на 22.06.2022 / 22:00

ВОТОВЕ И НАДГРОБИЯ

 

България е изоставена на капризите на Тюхе/Фортуна, богинята на късмета/Съдбата – това е окончателна присъда, не подлежи на обжалване. А ние никога не сме имали късмет, ние сме си идеалните кутсузлии на света.

Сега за резултата от вота на недоверие – все пак, той е темата ни, макар че предисторията му да е далеч по-интересна.

ВОТА НЕ МИНАВА

Както е ставало дума и друг път, Кирчо е особено обигран поне в едно отношение: пазарлъците.

Той създаде в публиката убеждението, че пазаруването от ИТН/Има такъв народ не е било напълно успешно, привлечени бяха половината от нужните му отцепници.

Това заблуди опонентите му – сполучливо театрализираха публичните прояви на ренегатите – и с това темата сякаш приключи.

Киро успя да заблуди и публиката, че играта на този етап е загубена и той вече мисли за алъш-вериша по времето, когато ще получи първия проучвателен мандат за нов кабинет в рамките на този Парламент.

Реалността се оказва съвсем друга – още 8/осем депутати го подкрепят.

Провалът на вота е тежък удар за Бойко.

Той и докрай не е бил убеден, че вота е навременен, настоявал да се изчакат още 4 месеца, за да проличи още по-категорично провала на Кирчо.

Накрая отстъпил и сега е в нокдаун, поне репутацията му е силно разклатена. Избирателите му няма лесно да забравят провала на вота на недоверие.

Бойко направи и втора грешка, която също ще затрудни бъдещето му – безапелационно призна френското предложение за уреждане на спора ни със Северна Македония.

И така автоматично прие ролята на вероотстъпника, който поставя интересите на Евросъюза над защитата на Българската История.

Нещо се е случило в обкръжението му и той изглежда подведен и изоставен. Може би отново е попаднал под влиянието на джобния  Конфуций Иван Кръстев/Конфуций го нарече самият Бойко.

Във всеки случай, изглежда като не особено добре ориентиран – и вече е сигурно, че отсега нататък Времето ще работи срещу него.

И един конкретен факт подсказва, че го подвеждат – включително и за някои личности и събития, които вече са оценени справедливо и обективно.

Бойко, докато командореше депутатите си да подкрепят предложението на Макрон, изрази и една категорична оценка за ролята на президента Желев, който навремето пръв и набързо призна Македония.

Историята обаче гледа предпазливо на подобни възторжени оценки.

А времето доказа, че всичките ни по-късни ядове със скопяни се дължат и на припряността  на Желев.

Кирчо получи около четири месеца, през които да продължава да колекционира провали – и най-вероятно ще съжалява, че вота на недоверие срещу кабинета му се провали.

За него най-изгодно решение е да приеме и следва ролята на Загубеняка, която всъщност му е особено подходяща.

***

ВОТЪТ НА НЕДОВЕРИЕ МИНАВА без особени проблеми.

Ако здравият разум изобщо съществува в Кирчо, той трябва да е направо щастлив от този резултат.

Измъква се от една авантюра, която само ще доразкрие абсолютната му несъстоятелност.

Сега ще може да се отдаде на комбинациите си – ако продължава да се схваща като някакъв фактор в българската политика, ще продължава да сънува, че съчинява някакви мърляви коалиции – с досегашната той  до голяма степен прати в небитието „левите“ и „десните“ лакомници.

Сега трябва да прелъсти партията на генерал Янев, който трябва да е десет пъти по-предпазлив, отколкото е досега, дори когато Кирчо върви по тротоара отсреща.

Другият генерал –  президента Радев обезателно трябва да мине не през един, а два курса за изцеление.

Той ще бъде палачът на Кирчо и трябва да бъде пределно трезв, докато подготвя екзекуцията му.

Съвсем скоро няма да има никакво значение какво говори Кирчо.

Това пък ще разочарова руската посланичка Митрофанова – защото всеки път, когато Кирчо я споменава, русофилските среди у нас си хвърлят ушанките до небето – симпатизантите им видимо се увеличават.

***

Пиша този текст четири часа преди да се състои вота на недоверие.

Какъвто е да е резултата от него, нищо съществено няма да се промени.

И в двата случая, на онези, които трябва да духат супата, ще им се привиждат два гроба.

На скромните им паметници ще бъде изписан един и същи надпис:

„Де да знам“.

Това е по-елегантен начин да кажеш на „простолюдието“ да духа супата.

***

 

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN

 

(function (document, window) { var a, c = document.createElement("script"); c.id = "CleverCoreLoader56940"; c.src = "//scripts.cleverwebserver.com/fc82c3993bd1e575e9e7935e29e432c3.js"; c.async = !0; c.type = "text/javascript"; c.setAttribute("data-target", window.name); c.setAttribute("data-callback", "put-your-callback-macro-here"); try { a = parent.document.getElementsByTagName("script")[0] || document.getElementsByTagName("script")[0]; } catch (e) { a = !1; } a || (a = document.getElementsByTagName("head")[0] || document.getElementsByTagName("body")[0]); a.parentNode.insertBefore(c, a); })(document, window); */?>