Ниските цени на горивата?!
Да не би да получаваме техните заплати и да не сме забелязали? Слушам „умните“ коментари, как в България нямало монопол от страна на Лукойл, просто произвеждали на по-ниски цени затова никой не внасял, не било изгодно. Да оставим на страна, че монопол има винаги, когато някой притежава по-голям дял от 45% в който и да е отрасъл. Да се съсредоточим в главното – защо когато ни успиват с „радостните“ новини за най-ниските цени на горива в Европа, никой не разказва колко литра дизел може да купи, който и да е жител на тези другите нещастни европейски държави. И колко литра, може да си купи българина. След като сме членове на Европейският съюз, защо покупателната ни способност е подобна на страна от третия свят – развиваща се страна, на която й опрощават външния дълг и получава хуманитарни помощи? Къде са нашите помощи? Защо не ни опростят дълга? Или иначе казано – къде са нашите доходи? Веднага умниците ще скочат и ще кажат – вината е в самите нас. Съгласен съм, така е – сами сме си виновни, че търпим геноцида.
Политиците се карат – хората гладуват.
Гледах, как за пореден път българските политици се карат помежду си. Първо си разменяха „умни“ мисли, представители на БСП и ГЕРБ, после се счепкаха Атака и Синята коалиция. Приказките им са до болка познати и парадоксално-еднакви, като развалена плоча вече 20г. Без значение, кой от коя партия е. Карат се , плюят се, спорят – това обаче нахрани ли българския народ? Не!!! Караниците на политиците, водят единствено до повишаване или намаляване на рейтинга им, но никога няма да нахранят хората. Всичко е за отвличане на вниманието. Баламосват ни. Хвърлят се в някакви техни-измислени битки докато минат изборите, а после всичко тръгва по старому. Който се е докопал до кокъла продължава да го глозга. Поведението на българските политици е безкрайно цинично – докопали се до властта те заживяват в свой свят. Те могат да си позволят да се грижат за семействата си , да пътуват, да трупат благини, а в паралелния свят, когото те вече не виждат, хората умират от глад, тънат в мизерия, бягат от България. Стопили сме се с 6 000 души за 10 години – лесно е да се сметне,че след 100 години няма да има нито един българин. Нима това искаме? Какво става със съпротивителните ни сили? Оцелели сме през турско и византийско робство, оцелели сме хиляди години, но сега геноцидът осъществяван от нашите родни чорбаджии, ще ни довърши. Няма нищо по-важно от това, че българите нямат достатъчно пари, за да живеят. Няма нищо по-важно от липсата на каквито и да било доходи – от мизерните заплати. Няма нещо по-важно от това, че българският народ гладува и умира. До кога ще продължава това умишлено убийство на един народ? Ами докато продължаваме, да гледаме как на площада протестират 200-300 човека, а ние се подхилкваме на топло от диваните ни. Нима ние нямаме проблеми? Защо не сме на площада? Защо не излезем всички ние – недоволните? И покажем, че не сме съгласни да бъдем роби! Какво стана с палатковите лагери, какво стана с контрола върху обещанията на чорбаджиите? Не се ли убедихме, че никой няма да ни помогне? Не разбрахме ли, че само ние самите може и трябва да се вземем в ръце? Помогни си сам, за да ти помогне Бог!
Ивайло Зартов