НИКОЛАЙ МАРКОВ: УЖАСЕН СЪМ ОТ БЪЛГАРИТЕ, ВЪПРЕКИ ГОЛЯМАТА МИ ЛЮБОВ КЪМ БЪЛГАРИЯ! СТРАХУВАМ СЕ ОТ ПЪЛНАТА ЛИПСА НА ОБЩЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ ПРИ НАЛИЧИЕ НА СОБСТВЕНА ДЪРЖАВА.
Открито писмо към професор Людмил Георгиев, в отговор на отправено към мен, чрез медия, предложение за участие в президентските избори
Призовавам професор Людмил Георгиев да преосмисли предложения шахматен ход! Гросмайсторската игра, на този етап, предразполага играчите към хладнокръвен ход с пешката! Приятели и врагове ме разпознават като интуитивен, разумен, начетен, но силно непредсказуем човек. Нестандартното ми поведение се диктува от различни обстоятелства и събития при движението към избрана цел. Трудно се обяснява цяла вселена каквато, впрочем, представлява всеки човек! Именно затова съм длъжен да бъда цинично откровен, поемайки съвсем разумно всички негативи от този мой личен избор. Затова ще бъда кратък.
Страхувам се!
Да, аз се страхувам от психическото състояние на оскотелите български граждани, доведени до оцеляване чрез събуждането на животински инстинкти в тях.
Страхувам се от пълната липса на обществено съзнание при наличие на собствена държава.
Страхувам се от личностната и социална незрялост, както и от пълната политическа слепота на самоопределящия се като такъв български елит.
Страхувам се от емоционалната подкрепа, която никога не е подчинена на здрав разум.
Страхувам се от сенки, наричащи себе си човеци, както и от мухлясалите нрави, обичаи и всякакви форми на вехта национална идентичност.
Страхувам се от наличието на маси, но не и на личности, които да идентифицират качеството им.
Страхувам се от клишета, лозунги, трибуни и всякакви форми на масовизация на общественото съзнание.
Страхувам се от празното, което само чрез лична сугестия мога да видя като пълно с изобилие и благодат.
Ужасен съм от българите, въпреки голямата ми любов към тях и България! Търся решения.
Това са аргументите ми в посока обратна на предложението Ви да стана вицепрезидент в кандидат президентска двойка заедно с Вас! Уважавам и ценя човека, който проявява смелост и подава към мен ръка и съм убеден, че животът ще ни срещне по-скоро от очакваното. И в далеч по – смислен разговор…
С уважение: подп. Николай Марков