Николай Марков: Толкова ли не се намери едно СРС за Георги Стоев?

Николай Марков е 37-годишен. Завършил е Висше военно училище „Васил Левски” във Велико Търново. Гражданската му специалност е инженер в областта на телекомуникациите. Предстои му да се дипломира и като юрист. Работи в НСО от 1993 г. до лятото на 2007, когато е уволнен, след като написва доклад до президента за безобразията в службата. В интервю през септември 2007 година Николай Марков разказа за срастването на Националната служба за охрана с организираната престъпност. В момента Военната прокуратура води срещу него 2 дела, по които го заплашва присъда от 7 години затвор.

– Познавахте ли Георги Стоев, има ли според вас истина в книгите му?

– Аз съм чел една от неговите книги и не съм го изследвал задълбочено. Когато беше модерен Христо Калчев, съм чел и неговите книги. По това време още бях на работа в НСО и с тези момчета, които знаково наричат мутри, бях на улицата, само че от другата страна. Повечето ги познавам лично и допускам, че е възможно да има такива комбинации. Лично за мен, това е поредното отклоняване на основното внимание от съществената тема.

– А тя е?

– А тя е – има ли мафия в България? Не организирана престъпност, която е над битовата, но е далеч под мафията. И в тази връзка мога да припомня, че някъде преди около 10 години в България беше създадена комисия „Антимафия“. И конституирана от Народното събрание. Българският народ е късопаметен и политиците много разчитат на това. Както и самата организирана престъпност. Когато Народното събрание формира комисия не с думите „организирана престъпност“, а „Антимафия“, за мен това беше знаков момент за България. Политическото пространство официално призна, че в България има мафия.
Мафията е нещо много сериозно, но никой не говори за нея. Фиксират фокуса на обществото към конкретно убийство, което по принцип е най-тежкото престъпление, но то е следствие на нещо. Смърт без причина няма. И ако това момче е жертва на система от хора, те не се наричат убийци. А се нарича мафия. И тя си има точно определен ред, по който функционира. Няма нищо страшно да се говори за това. Нищо не се случва на италианския народ от това, че се казва – в Италия има мафия. Нито туризмът спада, нито бизнес отношенията страдат, нито Италия спира да бъде европейска страна. Те казват – да, в Италия има мафия, минават 3-4 месеца и хората виждат как някой от тази мафия с белезници отива където трябва и след него още една много дълга върволица от хора. Това вече е действие на държавата. Няма нищо страшно за държавата. Не знам защо тук се внушава, че не трябва да се говори за тези неща, защото българската държава ще пострада. Това е една манипулация на хора, които имат интерес за всяват страх сред хората. Винаги ще има хора, които ще злоупотребяват с пари, както и убийства, които са последица от подобни бизнес отношения, но това да се вменява страх на всеки нормален човек, за мен е политически цинизъм.

– Тук имаме убийство на човек, който, поне в последните години, се е занимавал с писане, с говорене и със слово. Защо според вас никой не говори в защита на свободата на словото, която се накърнява с това убийство? Всички се правят, че е нормално като говориш определени неща, да те убият?

– Свобода на словото в България никога не е имало. Тя е блокирана много просто – журналистическата гилдия е блокирана от своите редактори, които, въпреки скъпите одежди и начин на живот, който демонстрират, политически позиции и т.н., са хора, които пред българският народ като цяло, нямат никакъв журналистически авторитет. Имат всякакъв друг авторитет, но не и журналистически. Аз не знам тези големи, знакови редактори в България (които казват кой какво да пише) с какво друго са известни, освен с това, че казват. Моите уважения, те работят за пари, но когато ти наричаш себе си четвърта власт, трябва да имаш и някакви нравствени и морални ценности, които да са насочени към обществото, а не към хората, които по един или друг начин ощетяват това общество. Има много млади журналисти, които искат да бъдат това, което трябва да бъдат, но не могат. Защото не става. По този начин се слага кръст на цялата гилдия и народът казва: „Какви са тази журналисти? Нали знаем как стават при тях нещата – от тях нищо не зависи“.
Тук свободно мнение няма. Има официален доклад на Европейската комисия за това, че в България няма свобода на журналистическото свободно мислене. Това не съм го написал аз, а експерти от ЕС. За мен главните редактори на големите медии в България са по-големите убийци на свободното слово от конкретния извършител на убийството на това конкретно момче. Защото в крайна сметка ще се окаже, че убиецът не е българин. Някой си хванат отнякъде за пари. Човек, на когото ще му дадат обещаните пари за убийството (които не са много) и до вечерта той ще ги похарчи. Убийците не са богати хора. И в крайна сметка с този убиец, наркоман или какъвто е там въпросният „професионалист“, ще се занимава цялата държава и ще казваме, че той е убил свободата на словото в България. Този, който е платил, системата, която не противодейства на тези неща, както и хората, които пряко отговарят за свободното изразяване на волята на всеки един гражданин, това са убийците на свободата на словото в България. И те не са спирали да го правят и досега.

– Как мислите, защо беше убит Георги Стоев – за да се дестабилизира политическата обстановка в страната, или да се даде урок на хората, ако говорят, какво ще им се случи?

– Знаковите убийства или т.нар. публична екзекуция, винаги са предупреждение. Казвам ви го като човек, който много години се е занимавал в областта на охранителната дейност, по линията точно на такива знакови убийства. Работил съм като правителствена охрана на всички нива. Тези убийства – знаковите, винаги казват на някого нещо. Да вземем за пример убийството на Илия Павлов. Хората, за които в момента говорим, че са велики бизнесмени и баровци, са същите, които по времето на Илия Павлов стояха до масата му прави, докато той седеше и пиеше кафе. Те не смееха да седнат. Тогава той беше велик, сега те са велики, преди това имаше друг човек – Андрей Луканов. Винаги има по един велик за всяко време. За съжаление обаче, хората, които умират, нито са велики, нито са бизнесмени. Те са сложени по един или друг критерий за това да бъдат убити в един момент. Защото всяко нещо в живота си има цена. И някой трябва да я плати. Парите също си имат цена. И когато тя трябва да се плати, това обикновено се прави с жертва на човешки живот. Настъпва момент, в който някой трябва да занесе със себе си в гроба определена информация за определени неща, защото вече е станало опасно. На негово място идва друг.

– Който не знае за какво става въпрос, така ли?

– Няма този обем информация. След това я натрупва друг, после друг и т.н. Въпросът е кой стои зад всичко това – то се нарича мафия. Всичко онова, което не е явно, но се движи. А хората се фиксират върху конкретни лица, които всъщност нямат никакво значение. Вие като журналисти разбрахте ли къде са парите на Илия Павлов – в коя банка са и колко са? Защо тогава да търсим къде са парите и бизнеса на Георги Стоев. Аз не знам на някой, който е убит, да са му намерили парите. И няма да ги намерят, защото те нямат пари. Това е истината. Те, за да са на това място, имат лустро от една страна, а от друга страна – задължения. А задълженията се покриват със смърт.

– Значи имат много тежка участ?

– Много по-тежка от тази на нас, гражданите, които се страхуваме от тях. Те са още по-зле от нас. Това е ракът на обществото. Винаги ще има кръгове от хора, които ще смятат себе си за недостижими, за много умни, само защото няма противодействие срещу тях. Уверявам ви, че много сложните неща се решават по два начина – или много сложно, или много просто. Ако държавата има воля, тя ще го реши много просто. Давам ви пример с най-големия олигарх на Русия. Някой пита ли в момента кой е Ходорковски и къде е той сега? Никой не се интересува от него вече. Медии, сателити, световни агенции – всички излъчваха Ходорковски. Какво стана с тоя гигантски концерн? Путин дойде на власт и за една нощ реши въпроса. Вкара в затвора 3-ма човека, вкара армията и полицията вътре в предприятието, вдигна се шум за 3 дни, взеха им всичко и толкова. Просто ли го реши или сложно? Колко сложни комбинации може да развиете за 3 дни. Отиваш, заключваш му вратите на кабинета, вкарваш го в затвора и приключваш. Както казваше баба ми – където реже държавата, кръв не тече.

– Може би тук управляващите нямат икономическа сметка да го правят?

– Те нямат и най-елементарното човешко самочувствие. Ако единственото ти самочувствие идва от това, че имаш карта, на която пише „народен представител“ или че ти викат „господин министър“, ти си просто много малък. Защо Маргарет Тачър стана голяма? Защото тя води война. Ако не беше имала смелостта да го направи, нито щеше да е желязната лейди, нито някой щеше да я познава. „Смело сърце“ липсва в България.

– Заешко ли е сърцето на българите?

– Започвам да си мисля, че не е и това. Опасявам се, че сърцето отдавна е спряло. В момента сме на реанимация и то, на гърба на Европейския съюз.

– Каква е според вас разликата между мафия и организирана престъпност?

– На световно ниво няма универсално определение за думата мафия, но има критерии, по които се определя кога е налице мафиотска структура. Разбира се, това е италианска дума, но като действие и механизъм в основата й стои срастване на организираната престъпност с държавните структури. В това влизат и административни, и наказателни, и законодателни елементи, и специалните служби. Когато цялата система е блокирана от хора, които са представители или кадри на тази организирана престъпност – явно или неявно, купени предварително или купени по време на работа. Въпросът е, че човекът, който е на държавната позиция, няма свободната воля да си свърши работата на каквото и да е ниво. Един прокурор, който е назначен за такъв от банка кадри на определена организирана престъпна мрежа, как свободно да се разпореди срещу тази престъпна мрежа?

– Какво искаха да постигнат с убийството на Георги Стоев – да предпазят неговите герои от още скандални разкрития за бизнеса им или да разклатят още повече стола на Румен Петков? Има различни версии, вашата каква е?

– Всяка създадена ситуация се използва по най-добрия начин от всеки различен кръг. Лобисткият кръг на министър Петков е естествено да си има своя версия и да си я лансира чрез всички знайни и незнайни герои от българската история, които ги виждаме да говорят по телевизията, но същевременно никой не знае какво са свършили. Други, които са противници на това лоби, ще го обърнат в друга посока и ще изкарат, че едва ли не Румен Петков лично е отишъл да го убие. Това са моделите на държавна сигурност, създадена преди много години в България – да извлечеш от всяко нещо най-полезното за теб. Циничното е, че и от убийството може да се извлече нещо добро.

– Имат ли си отделните престъпни групировки отделни партии в България? Може ли да се каже – тези са с БСП, онези са с ОДС, третите са с ГЕРБ?

– Имаха си преди много години, когато престъпността в България прохождаше от Магурата. След това имаше два периода, в които и едните, и другите събираха пари. Концентрираха финансов ресурс. Без пари няма власт. Абсолютна глупост е да се мисли, че власт може да се упражнява без пари или че може да има голямо престъпление без намесата на държавата. Три, пет или десет милиарда евро нали не си представяте, че може да изчезнат от държавата, без намесата на държавата? Ето, сега ще ви дам 10 000 евро, минете през митницата и се опитайте да ги изнесете – ще ви арестуват, ще ви ги опишат и ще ви ги вземат. Държавата има изградени механизми за тези неща. Милиарди да се изнесат без участието на държавата не става. Въпросът е вече тези пари как се употребяват. В българските банки откраднатите пари на тези лобистки кръгове ги няма. Нашите банки са празни, по-голямата част от капитала там е западен. Българските бизнесмени нямат пари тук. Защото, ако имаха, досега да са в затвора. Ако във вашата банкова сметка има 2 милиарда долара, няма нужда от следствие и прокуратура. Значи – те са свързани с т.нар. международна икономическа престъпност. И в Европа си има мафия. Както и едни офшорни зони.

– Там ли да търсим парите на убитите мутри през годините?

– Както ви казах, парите на знаково убитите не ги търсете. Измислете си едно име, проверете зад него какво има, разследвайте до дъно и ще видите, че за когото и да става въпрос, дори той да е голям бизнесмен, ще се окаже, че той има повече задължения, отколкото приходи. Но това не се вижда. Вижда се лъскавата кола, костюма, лустрото. България е малка страна, а българинът е много комплексиран човек – даваш му малко власт, малко пари и почваш да го доиш. Като пресъхне, го убиваш и – следващия. България е блокирана също и от много международни икономически престъпници.

– Може ли да се каже, че те дирижират нещата по върховете – кой да идва и да си отива от престъпните босове?

– На най-голямо ниво – да.

– Значи международната мафия управлява българската, така ли?

– Не че ги управляват директно, но нашите са незначителни като финансов ресурс спрямо другите. Давам ви пример – все едно да си мерите вашата заплата с приходите на Бил Гейтс. С вашата заплата може да си дирижирате у вас семейството. И да бъдете мафиот вкъщи. Само че като излезете от вашия дом навън и видите Бил Гейтс, навеждате глава. България е малка страна и тя няма избор. Ако тук трябва да владееш големите пари, те не са в икономиката, а в престъпността и в т.нар. сива икономика. Ако вие ми кажете, че човек, който има завод, е финансово силен, заведете ме при него и ще ви извадя по други начини за него всичко, за да видите, че той е трагедия. На кого ще е конкурент българското предприятие в Европа или в света и кое е това българско предприятие? Кога Кремиковци може да работи на печалба – само ако има собствена митница и се правят измами с ДДС. Това е. И пак е дребно спрямо пазара на наркотици. Много хора се бъркат, че едва ли не мафиотите се облагодетелстват от икономиката, която виждат.

– Има ли роля Румен Петков за захранване на властта с пари?

– Аз мисля, че Румен Петков трябва да бъде оправдан. Защото отговорността за финансовите потоци в България е на министерството на икономиката. Не знам защо се измества фокусът и защо се подвеждат хората.

– Изведнъж започна да се говори, че парите идвали от МВР, защо?

– Аз знам, но казвам, че не знам, защото хората се объркват. От едната страна са едни пари, а от другата – други пари. Явните пари на България не са много. Тях организираната престъпност ги изкарва за по-малко от половин година. Сивата икономика ги изкарва за месеци.

– За да функционира тази сива икономика и организирана престъпност, не й ли трябва закрила от МВР?

– МВР не е институция по това нещо. МВР е констативен орган. Какво може да очаквате от един овчар от село Мрамор, назначен за полицай в 6-о районно или в 1-во? Проверете им досиетата на тези момчета.

– Защо хората, които заемат разни постове във властта и може да си позволят да говорят безнаказано (за разлика от Георги Стоев например), никога нищо не казват, а само замазват с празни приказки?

– Те затова са сложени там. „Сега аз ще стоя тук на това място да си мълча, за да ме харесат и да ме сложат да си мълча на по-отговорно място“ – те са назначени по тая система. Средният българин е страхлив човек. Георги Стоев се различава по едно съществено нещо – че той умря свободен. Всички останали живи след него са затворници. Даже и тези, които го гледат по телевизията и плачат за него. Аз съм сигурен, че ако той гледа отнякъде сега, ще плаче за нас. Както и че, ако досега неговите книги имаха художествена стойност и се приемаха като комерсиално четиво, с това убийство се сложи край на художественото им възприемане и началото на съмнението, че може и да е така, както го пише. Затова казвам, че който го е направил, е за съжаление. Ако го бяха оставили да си живее, щеше да дойде време хората да се забавляват с него. Както с Христо Калчев се случи впрочем. Това щеше да е съдбата на този човек, каквато е и съдбата на всеки млад човек, който протестира в България.

– Георги Стоев обаче очакваше да го убият и го каза няколко пъти в медиите. Защо никой не го попита на какво основание си го мисли това?

– В България, ако има над 2 000 специални разузнавателни средства (СРС), разписани да се използват през годината, какво пречеше едно от тях да бъде към него? Смисълът на СРС-тата по закон не е лош. Това, в което политическата класа и някои хора превърнаха СРС-тата е извращение. Защото СРС-тата вече се използват политически. А те имат смисъл. Въпросът е как ги ползваш. Ако един човек като този, който стига до там да издава книги (защото преди това е имало други неща, които е правил, само и само, за да бъде чут), когато един човек е стигнал до това ниво да крещи в публичното пространство, аз ако бях, щях да му сложа едно СРС. Не за да го съсипя, а защото в тези СРС-та щеше да бъде ясно с кого се среща, какво си говори, кой какво на него му казва и откъде той съди, че ще бъде убит. И това щеше да бъде сега доказателственият материал, хората, които са го убили, да отидат в затвора. Те щяха да бъдат абсолютно разработени. Всички. И сега идва въпросът – защо за човек, който е ходил в прокуратурата, знаков е, публичен е, искал е да свидетелства официално, казва, че искат да го убият, не е отделено едно СРС. Той е искал да свидетелства, независимо, че прокуратурата сега ги извърта нещата. Това, че е имал два пъти възможност е и така, но и не е така, защото той казва официално в интервюто си: „Аз отидох, но и двата пъти последва изтичане на информация към хората, срещу които искам да свидетелствам.“ Това е причината.

– Тоест – прокуратурата му е дала възможност да свидетелства пред човека, срещу когото иска да свидетелства, така ли?

– Нали и аз за това бях извикан пред президента да кажа кой какво бил направил там? … Че кой си слага сам въжето на шията? Но това си е отговорност на прокуратурата – за това взимат заплати – да намерят убийците. Те сега ще намерят първо на Луканов, после ще минат през още 150, а този е 170-ият. Защото обществото не може да иска убийците на това момче, а да не иска убийците на Луканов. Или на Илия Павлов – на всички трябва. Иначе няма ред.
Но въпросът със СРС-тата е много важен. Какво щеше да се ощети държавата, ако от 2000 СРС-та, които ги плащат данъкоплатците, едно СРС бъде за това борче. Дори да се издъни – да се докаже, че не е така. Ами сега като го убиха, най-малкото СРС-то щеше да докаже, че това, което говори, не е вярно. И друго – има една причинно–следствена връзка. Смърт без причина няма. Ако той си е направил извода, че ще бъде убит и казва, че това нещо наближава, значи той е съдел от нещо, което е около него, близо, и смисълът на СРС-то е да го регистрира това близо какво е. Телефонни обаждания ли са, писмени заплахи ли са, предупреждения от други хора ли са. С кои говори по телефона, с кои се среща, къде спи, къде ходи – за това са СРС-тата. И в единия, и в другия случай СРС-то щеше да помогне.
Хората искат да знаят защо е убит – ето ви истината. Плачевна или героична, щеше да се знае истината. МВР в това е длъжник. И така се прикрива организираната престъпност. Не като се стреля с оръдия срещу врабчета. Не като разписваш СРС-та срещу политически опоненти и срещу фирми за пари. Когато става въпрос за публични скандали и за обществени проблеми, там се проявява адекватността на държавата – тя трябва да отговори на очакванията на гражданите. Това е професионализъм. Когато обществото попита какво става, да излезе един държавник и да каже: „Излизам да ви кажа какво стана. Това беше пълна глупост или това беше вярно и сега ще видите последствията за всички по веригата.” И да го направи.

В Италия убиха съдията Фалконе и след една седмица се проведе най-голямото дело в света с 300 души осъдени – министри, политици, депутати, бизнесмени – 300 души в една клетка с една присъда – доживотен затвор. Е – къде са им доказателствата, как пък ги събраха за една седмица да осъдят 300 души? Много просто – има ли сигнал – има СРС. Казват ти: „Тоя е мафиот“ – СРС за него. „Този е знаков, голям“ – СРС. Стане издънка някаква, посегателство срещу истинската държавност (не нашата) – и вече доказателствата са събрани. Оттам нататък е действието, което хората искат от държавата. Нали смисълът на думата държава е защита? Или е да живеем някъде и да си правим колиби? Данъци се плащат от хората, за да получат защита и гаранция за себе си и за децата си – това е смисълът на думата държава. Ние ако нямаме сигурност и нямаме нищо, защо плащаме данъци и се водим граждани? Гражданин означава човек с позиция – добра или лоша, но я има. Гражданин не означава сива мишка.

– Или овца за стригане.

– Едно време, когато корабите са били дървени и са се превозвали много храни, тръгнел ли да потъва корабът, първи са излизали мишките. Така са се установявали едно време пробойни в кораба, защото корабът не потъва изведнъж, освен ако не се удари челно. Когато капитанът види от мостика по носа, че бягат мишки, той казва: „Корабът потъва.“ Сега мишките се разбягаха, а в МВР ще пускат кораба да плава.

– Кога българите ще преодолеят страха си и ще започнат да реагират като гражданско общество?

– Като проумеят, че един остров като Англия например е станал империя и владетел на три континента не заради това, че „Преклонената глава сабя не я сече“, а с вдигната сабя високо над главата. Един народ като Франция, който е символ на свободата в света, не е такъв, защото си е преклонявал главичката, а защото там са отсичани много глави. Когато едно българско мамино детенце, закърмено с поговорката за преклонената глава, с приказките за Хитър Петър, Бай Ганьо и Андрешко, го хванеш и го направиш на 19-20 години главен секретар на министерството на транспорта примерно, или на 21 години – депутат, то е образът на съвременния държавник в България. И когато на един човек в трудовата му книжка, в първия му работен ден, той е министър-председател на Република България, моите човешки уважения, но слагам много въпросителни. Когато за президента на Република България се казва, че той е заграден от хора на Държавна сигурност и никой не пита: „А той какъв е?“ – моите уважения към държавния глава, но по отношение на физическото лице и действията на това физическо лице, пак слагам въпросителни за всяка една година, която предстои. Това е жалката истина.

– Няма ли по върховете поне някакви единици, които да наречем пионери във вразумяването на българската политическа система?
– Има много млади хора, но първо динозаврите трябва да отидат в историята.

– Но тук по традиция ги чакаме да си отидат от естествена смърт…

– Вие, журналистите, също носите отговорност за това. Давам пример с най-големия специалист в отдел „убийства“ в България, без значение как се казва. Естественият въпрос към него е: „Ти лично колко убийства си разкрил?“ Има доклад, който казва: „В България през последните 20 години са извършени 150 знакови убийства – публични разстрели. Нито едно не е разкрито, нито един убиец не е в затвора“. Убиецът тук дори не е толкова важен – този, който плаща, заедно с цялата верига трябва да бъде заловен, ако имаме държава. Но да кажем, че ще броим всичко само на ниво убийство, на ниво – обикновено престъпление. Нито един няма в затвора. Това е официално. Изведнъж излиза човекът, който 20 години е бил шеф на това нещо и започва да говори: „Това убийство, онова убийство, те нещата са сложни, това са трудни тематики, връзките, паяжината…“ – низ от думи и никой не го пита: „Ти колко публични убийства разкри? Поне едно разкрил ли си? Не? – Айде ставай и си отивай тогава!“ Това били експерти. Ако си експерт, поне едно трябва да си разкрил от 150. Аз на тези хора им казвам: „Нищо, но от сърце“, а журналистите им слагат микрофоните и започват да ги слушат в захлас как им говорят на тема убийства – колко е сложно, колко е трудно. Все едно не живеем в едно село България, в което всичко се знае. Докато работех в НСО, бяха откраднали автомобила на генерал Владимиров от Национална служба охрана. Хората, които бяхме ангажирани с някаква дейност на улицата, знаехме след 5 минути кой го е направил. Естествено, автомобилът не се намери и до ден днешен не се знае къде е – със секретната апаратура в него и всичко.

Светослава Банчева

e-vestnik