Николай Колев – Босия: Пълен идиотизъм е, че готвят протестите да бъдат кастрирани в зародиш
Странните” протести след 14 януари разбуниха странни духове и оценки. Управляващи и опозиция бяха еднакво ошашавени от омерзението на студентите към всякакъв вид политици. Психолози и социолози станаха за смях в напъните да вкарат протестиращите в мухлясалите си рамки. И парадоксално, но факт – единствено старите дисиденти като Николай Колев-Босия прозряха от самото начало какво се случва в държавата.
– Какво се случва всъщност?
– Тези протести са смъртоносни за цялата политическа класа. Досега политиците – на власт или в опозиция – винаги са имали една-единствена допирна точка. Всички будни българи, трябваше да бъдат изгонени извън България по всякакъв начин и да останат само аутсайдерите, които могат да бъдат купувани, манипулирани, зомбирани и пр., стига да гласуват правилно или неправилно, а ако не гласуват, още по-добре. Независимо дали правят едното или другото, политическата класа винаги беше легитимирана и се самовъзпроизвеждаше. Е, да, ама вече не. За пръв път се появиха млади хора, които знаят какво искат. С две думи исканията им, колкото и да ги разводняват се свеждат до едно – оялата се политическа класа трябва да бъде изметена час по-скоро, преди политическите династии да са обладали и последните останки от гражданското общество у нас. Тези млади хора утре няма да могат да влязат нито в политиката, нито в бизнеса. Ако някой талантлив младеж си направи фирма, тя няма да има никакво бъдеще, защото династиите ще гледат да я съсипят по всякакъв начин. Те са надяват, че това поколение също ще визира на Запад и затова се сащисаха – същото това поколение се запъна и не иска да ходи навън, иска да си остане тук, иска да има ясни правила в държавата и това докарва нервно разстройство на политиците. Вече имам сведения, че някои обитатели на НС са получили нервни тикове и психически разстройства, тресат ги страхови неврози от това, което ги очаква в оставащите месеци до изборите.
– Навярно симулират, защото нищо не ги очаква. Страшните протести ще бъдат кастрирани в зародиш. В кухнята на парламента вече се готвят изменения и допълнения на закона за митингите, демонстрациите и манифестациите със законопроект, според който ни млади, ни стари ще могат да протестират на площад “Народно събрание”, пред президенство, Министерски съвет и всякакви министерства, съдебни палати и всякакви съдилища и пр. Според пъкления замисъл на този законопроект, протести на воля може да има единствено пред кметството на Бойко Борисов.
– Не може да бъде. Аз нищо не знам за нещо такова.
– Аз пък знам от сигурни източници, че има нещо такова.
– Не… не може да бъде. Момент. Ей сега ще звънна на някои мои хора в парламента…Ало!…
– Е?
– Има такова нещо. Ама това е пълен идиотизъм. Няма как да мине такъв закон.
– Ще мине и още как. Вие по-добре от мен знаете, че конспиративното законодателство отдавна вече е достигнало небивали висоти.
– Ако такъв закон мине, знаете ли какво ще направя аз?
– Какво?
– Пръв ще го наруша и ще покажа на младите, че “погазването” на олигархичните закони, не е престъпление.
-И по какъв начин?
– По най-законовия начин. Ако той бъде гласуван, аз пръв ще изляза на протест пред парламента. Ще си подам по надлежния ред искането, те ще ми го забранят, аз ще изляза да протестирам въпреки забраната. Много ми е интересно как тогава ще ме арестуват и съдят. Защото този закон ще противоречи на Конституцията, където няма ограничения за правото и мястото на протестите. Ако младите пожелаят, аз мога да им полезен със собствения си опит. Вече съм нарушавал един много нелеп закон и още съм на свобода. Ако този закон беше нормален, сега трябваше да съм в затвора заедно с Желю Желев, който беше мой съучастник в нарушаването и поругаването на този идиотски закон.
– Нали не става за законите преди 10 ноември 1989 г.?
– Не, разбира се. С Желю погазихме един много “демократичен закон”. Мисля, че беше 1993 г. Излезе едно допълнение към чл. 357 ал.”а “от Наказателния кодекс. Той беше с пет алинеи, ако не се лъжа. И въпросната алинея беше, че който огласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници, се наказва с лишаване от свобода до три години, а в по-тежките случаи и със затвор до 6 години. Какво означава това? Жертвите на доносниците и агентите са ДС се превръщат в още по големи жертви, ако не си траят до живот кои са били душманите им. Според въпросния закон, примерно, ако някоя жертва сподели в тесен или широк кръг кой му е съсипал живота, в затвора ще лежи не душманинът му, а жертвата.
– И всичко това се случва по Берово време?
– Да, но какво правя аз? Още същия ден, в който гласуваха закона, аз поисках аудиенция при президента Желев. Казах му да не подписва този идиотски закон и му обясних защо. Въпреки доводите ми той го подписа.
– Всъщност как протече срещата ви с президента Желев?
– Всъщност аз направих две срещи с него. Първата беше, когато се гласува законът окончателно. Доколкото си спомням, той извика юридическия си секретар Пламен Богоев, който започна да ми обяснява, че всичко това не било точно така, а малко по иначе.
– Самият президент какво правеше през това време?
– Слушаше, мънкаше, вмъкваше се с мънкане в разговора. Богоев също мънкаше. Е, в края на краищата, срещата излезе ялова и Желев подписа закона. Излезе в Държавен вестник и влезе в сила. Аз изчаках тридневния срок и още на следващия ден бях пак при Желю. Този път взех да го увещавам да го протестира пред Конституционния съд.
– И?
– Той пак извика Пламен Богоев – тогава едно слабо, високо момче. То се държа още по-смешно от първия път. Мънкаше още по-объркано. Щяла да се заздрави националната сигурност и прочие глупости. Абсурден диалог. Аз им приведох примера с Полша, която заздрави националната си сигурност, като извади доносниците си и съветските агенти без всякакви йезуитски увъртания. Пак не ме послушаха. Всъщност Желю нямаше добър ход, защото тогава Луканов още беше в силата си. Накрая ми писна и му казах, Желю, добре. Ето аз сега ти казвам четири имена, с оперативните имена и псевдоними, от кое управлениие на ДС са и т.н. – с точни сведения, детайли, псевдоними, водещи офицери и пр. Четири видни политфункционери, на първо място с Луканов, разбира се.
– И какво съобщихте на Желев за Луканов?
– Казах му, че той започва като агент на РУМНО. Преи това отива и се предлага сам. Това я някъде в средата на 60-те години. Случва се тъкмо, когато е завършил средно образование в България и точно преди да замине за СССР. Предлага се сам, защото тогава за децата на висшите комунистически ръководители беше престижно да работят за РУМНО и Първо главно на ДС. В тезци две направления възможностите бяха големи. Даваха им се много големи взможности – големите пари и голямата благословия на Москва. Тези, които показваха добри данни, автоматически бяха превербувани за руските служби. Така ги превербуваха, та стой, че гледай. Такъв беше и Луканов. Вербуваха го веднага след завършването на средното му образование у нас и непосредствено преди да отидеи да учи международни търговски отношения в Москва. Мисля, че никога не е отбивал военната си служба в България.
Славей Костадинов
www.blitz.bg