« Върни се назад Публикувано на 25.11.2019 / 14:14

НИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ПО-СМЕШНО, ЖАЛКО И ПОДИГРАВАТЕЛНО ОФИЦИАЛНО ПОСРЕЩАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР В ЧУЖБИНА КАТО ТОВА НА БОРИСОВ В САЩ

НИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ПО-СМЕШНО, ЖАЛКО И ПОДИГРАВАТЕЛНО ОФИЦИАЛНО ПОСРЕЩАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР В ЧУЖБИНА КАТО ТОВА НА БОРИСОВ В САЩНикога не съм виждал по-смешно, жалко и почти подигравателно официално посрещане на български премиер в чужбина като това на Борисов в САЩ. Поведението на нашата вип делегация непосредствено след слизането от самолета бе нещо като аналог на сценката на Бай Ганьо плуващ в стил „вампор“ в басейн на общeствена баня. По-зле бе посрещнат само Еманюел Макрон, когато преди време на стълбата на самолета го посрещна и се ръкува с него случаен служител от летището с жълта жилетка.

Откъс от „Бай Ганьо в банята“.

– Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна.
Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата. Той се повдигна нагоре, спусна си нозете, стъпи на дъното, изправи се със затворени очи и запушени уши, изтърси се от водата – пуф! – и пръсна вода през увисналите си мустаки – пуф! – и изцеди водата от косата и лицето си, отвори си очите, погледна ме и се засмя:

– Ха, ха, ха… а? Какво ще речеш?…

Аз не успях нищо да река, защото той се пусна хоризонтално над водата и почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по „гемиджийски“: пляс! – с ръката и ритне две текмета назад, пляс! – с другата ръка и още две текмета. Целият басейн закипя. Като че бяхме под някой водопад. Вълни запляскаха към краищата, вериги от капки бризнаха чак до насрещните стени.

– Туй се казва „по гемиджийски“ – извика през вълните тържествующият бай Ганьо; – чакай сега да им покажем „вампор“ на кое викат.

И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Той завъртя бързо ръце, за да изрази колелото на парахода: „Тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу – и бай Ганьо изсвири с уста. Немците окаменяха на местата си. Те, по всяка вероятност, приеха моя другар за някой новодошъл, не постъпил още в лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление. А бай Ганьо, вижда се, прочете по лицата им безкрайно удивление на неговото изкуство и затова възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:

– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: „Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!“

Боян Чуков

«