НИЗОСТТА НА ДУШИТЕ, ПРАЗНУВАЩИ ПОВЕЧЕ ЛУКАВА ЕВРОПА, ОТКОЛКОТО ЦВЕТА НА БОЖЕСТВЕНАТА САМОЖЕРТВА
Нямам усещане за ден на Европа.
Внуците и близките на нацистите решиха да празнуват ден на Европа преди години.
Дали от срам или от неудобство?
Недостойното е вечна, низка категория, която претопява всичко, копнеещо за чистота.
Непристойното в липсата си на достойно съществувание се плаши само от едно – от жертвоготовността, от себеотрицанието в утвърждаването на Божественото.
Забелязали ли сте какво се случва с цветовете на орхидеята, когато се появят млади пъпки, жадни за цъфтеж?
Колкото и красиво да са разцъфтели, цветовете на старите окапват… жертват се, за да дадат път на невръстните цветове.
Себеотрицанието е възможно, когато е лишено от интерес, когато е отворено за живот, отстояван от светии, не от интересчии.
Размахът на достойното винаги потъва в земята.
Тя си го взима.
А недостойното остава да празнува, да манипулира, да мами, да интригантства, за да умножава плодовете си.
То не е като цвета на орхидеята.
То е пронизано от страх пред саможертвата.
Затова и поколението му става все по-уродливо.
Поколение – лицемерно в намеренията си и продажно в тесните си интереси.
Да е честит Денят на Победата!
Да е честит празникът на Светите Воини, които земята ги прибра при себе си, за да ги лиши от низостта на душите, празнуващи повече лукава Европа, отколкото цвета на Божествената саможертва.
Поклон пред всички сражавали се срещу демонското проявление на нацизма!
Поклон пред всяко едно антифашистко съпротивително движение, развило се в много европейски държави, в това число и у нас, отстоявало преди всичко свободата на духа и човешкото проявление на дните ни.
Слава на героите!
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС