НИЕ СМЕ КРЪВОСМЕШЕНИЕ ОТ ПОМИЯТА, С КОЯТО БОЙКО Е ХРАНЕЛ ПРАСЕТАТА КАТО ДЕТЕ, И ГУРМЕ ПИЦИТЕ НА КИРО. НИЕ СМЕ ЛАЙНЯН КРИСТАЛ, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ…

Нямам време за сериозни неща, тъй като гледам сериозно на живота, но пък имам много време за глупости, поради същата причина.

И затова сега ще ви кажа следното: проблемът е, че ние сме плод на кръвосмешение.

Кръвосмешение между здравия разум и пълния абсурд, между храбрите революционери и защитените престъпници, между Крали Марко и ген. Атанас Атанасов, между Барселона и Банкя, между цивилизацията и Кресненското дефиле, между евтиния силикон и дивия чесън, между продажна интелигенция и дебилния масовик.

Ние сме субпродукт, който се пъне да се продава на витрините в „Харолдс“, докато реално все още е незаконен дори в ЦУМ.

Ние сме кръвосмешение от помията, с която Бойко е хранел прасетата като дете, и гурме пиците на Киро. Ние сме лайнян кристал, така да се каже…

Ние сме кръвосмешение между българина на Хайтов и Ким Кардашиян. Ние сме нещо като нищо друго на света, би възкликнал Сароян.

Ние сме московци от Айова. Ние сме вирус, хванал друг вирус.

Няма как да дадем ДНК и детето да не се окаже наше. Просто няма как. Ние сме кръвосмешение. На ужаса със смеха, на кошмара със слънцето на July morning.

Ние сме кайт сърфисти в чекмедже, тигри от Бистрица, разградски демократи, млекари с BMW. Ние сме ад и рай, както би казал Слави Трифонов. Или пък Пепи Еврото.

Затова ние никога няма да умрем. Защото сме като онова кисело мляко, дето издържа по 17 години на слънце. И тогава става най-вкусно. Защото ние сме безсмъртни. Сладури. Като всеки един плод на кръвосмешение. Обречен завинаги да блести омазан в собствената кал.

Васил Петев