НИЕ СМЕ ГЛУТНИЦА ОТ КУЧЕТА

Ние сме глутница от кучета. Без водач. Отдавна скопени. С нашийници. Ваксинирани. Пуснати обратно по улиците. Тичаме из поляните. Подмятат ни кокали. Ръфаме и човешки и пилешки. Страната ни се управлява от Господарите. Те са извън времето. В другото измерение. Нареждат с sms-и. Държат се нагло. Господарски. Кучетата знаят – щом размаха се кокала всички размахват опашките. По махалото ще ни познаете. Вятърът така създаден е. И той управлява се.

Кучетата измират. Убити от други кучета. Отровени. С вестници затиснати. Глутницата е впрегната. Теглят. Шейната – през зимата. Лодката – през лятото. Кормчията нагъл е. Безпардонен. По падишахски той кара се, сумти, нарежда, пърди, уригва се. На това везирите му правят метани, мегдани, трибуни и конференции. Ние сме глутница от кучета. Заради това скопени сме. Псувните ни – само на думи – пардон – лаейки. На площада щом се съберем ритници получаваме. Отдавна всичко разделено е. Дори небето е чуждо.

Ние сме глутница от кучета…

(следва продължение)

Игор Марковски