НЕ СЛАВА, СТАДА И ЗЛАТО, НЕ ЗЕМНАТА ТЛЕННА ВЛАСТ – ПРАТИ МИ, БОЖЕ, – ПРИЯТЕЛ, ДА ПЕЕ С МЕН С ПЪЛЕН ГЛАС.
Защото е така, когато е така. Когато не е, не е. Първо оригиналът, после несъвършеният ми превод, ако някой не е разбрал.
Песня акына
Ни славы, и ни коровы,
Ни тяжкой короны земной —
Пошли мне, Господь — второго,
Чтоб вытянул петь со мной.
Прошу не любви ворованной,
Не милости на денёк,
Пошли мне, Господь, второго —
Чтоб не был так одинок,
Чтоб было с кем пасоваться,
Аукаться через степь,
Для сердца — не для оваций! —
На два голоса спеть,
Чтоб кто-нибудь меня понял —
Не часто, но хоть разок,
И с раненых губ моих поднял
Царапнутый пулей рожок…
И пусть мой напарник певчий,
Забыв, что мы сила вдвоём,
Меня, побледнев от соперничества,
Прирежет за общим столом.
Прости ему! — он до гроба
Одиночеством окружён —
Пошли ему, бог — второго!
Такого, как — я и он…
©Андрей Вознесенский
Песен на степния певец
Не слава, стада и злато,
не земната тленна власт –
прати ми, Боже, – приятел,
да пее с мен с пълен глас.
Не искам любов открадната,
ни ласка за ден да дам.
Прати ми, Боже, приятел –
за да не съм тъй сам.
Да има с кого да не млъква
гласът ми насред степта,
ей тъй, от сърце – не пред публика! –
двугласна да е песента,
да ме разбира без думи,
и щом тъй е рекъл Бог,
когато свирне куршумът,
да вдигне пробития рог…
И, както сме двама в песните,
забравил, че сме едно,
за миг пребледнял от съперничество,
да вбие в мен своя нож.
Прости му! – до гроб самотата
не ще му дава покой –
прати му, Боже – приятел!
такъв, както – аз и той…
©превод Margarita Petkova