НЕ МОГА ДА ИЗБРОЯ ПЕТ ЛИЧНОСТИ НА ДУХА, ОТ КОИТО ДА СЪМ ЗАПОМНИЛ ПОНЕ ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ ТАЗИ ГОДИНА

Безкрайно уморен съм от Борисов.

От деветнадесетгодишен, или цял съзнателен живот, го търпя с усилия всеки ден. Отдавна съм досадил сам на себе си да го ругая, дори и на инат.

Единственото, което ме вбесява повече от факта, че толкова болезнено дълго ми е премиер, е, когато чуя и от образовани хора как нищо не зависело от него, съответно не било толкова страшно.

Само интелектуално глухонеми не оценяват какво огромно място заема този човек в нашия живот, без значение колко не гледат телевизия и още колко не ги интересува.

Денят, в който се оттегли, ще бъде щастлив  за България и ново начало за всички.

Дано да бъде през 2021-ва най-накрая.

…

Извън трагедията, която ме сполетя в личен план, ще запомня годината и с утвърждаване на глупостта, неадекватността и нищетата от лицата, които са призвани да сеят ум, разум и висота.

В политиката всичко е по-просто. Там нагонът за власт е светая светих, а интелект, подготовка и морал  са били второстепенни категории навсякъде по света, във всички времена. На него/нея не му „става“ за управление, но като всички импотентни/фригидни народът им е виновен.

Бедата е, че не мога да изброя пет личности на духа, общо казано, от които да съм запомнил по едно изречение тази година. В тази група задължително трябва да се спомене Господинов, дори само защото е в учебниците по литература, откъдето отдавна изхвърча Захари Стоянов. Този объркан човек отказва да задълбае в човешката природа и взаимоотношения, което си е труднодостъпен майсторлък, и за най-лесно продължава да компенсира неможенето с магически антикомунизъм. Двадесета година не е мъцнал срещу Борисов и дори нещо се оплака наскоро, че не му било работа, без да му достигат безброй неща да проумее, че е длъжен, щом е в учебника.

Колумнистът на Ню Йорк Таймс и пръв политически мислител от български произход, Иван Кръстев, дори още по-жалък и от Господинов. Специалист по популизъм, Източна Европа и демокрация, цял живот напъвал жили за тези „титли“, двадесет години трае като комунист за Борисов.

На всичко отгоре ни напусна и Кристо, също световен интелектуалец като Господинов и Кръстев, според някои дори повече, дори най най. Някои искаха да се гордеем и скърбим, други да кръстим Художествената академия на него, само защото е роден в Габрово и е говорил български до 25-тата си година, при все изричното му, членоразделно презрение към страната и езика ни.

Искам си български интелектуалци през 2021 г., от които да съм запомнил три изречения в навечерието на 2022-ра.

Пожелавам си и най-после  да се обособят като отделни дисциплини кръчмарския хейт и критическото мислене.

Пожелавам си и десет партии в Парламента, прагът ще е рекордно нисък, за да лъснем хубавичко, да се разтурим окончателно и да тръгнем оттам, докъдето бяхме стигнали в развитието си през 2009 г.

Та така.

Стефан Гайдарски

Карикатура: Христо Комарницки