НЕ МИ БАРАЙТЕ ПАРИТЕ. ДОЛУ ШИБАНОТО ПРАВИТЕЛСТВО. СМЪРТ НА ТИРАНА. БЕСИЛО ЗА МУТРИТЕ. ШУТ В ЗАДНИКА НА ПОСЛУШКОВЦИТЕ. И СВОБОДА ЗА НОРМАЛНИТЕ ХОРА
Доживях още една наивна защита на незащитимото. Правителството иска да забрани на гражданите да си подмятат банкноти за над хиляда лева насам-натам и това е лошо. Обаче веднага се намериха добронамерени, но КРАЙНО НАИВНИ хора, според които с по-големи суми в брой си служела само сивата икономика и сме били нямали нужда от дори само потенциалната възможност за големи предавания на пари в кеш.
Наивни мои приятели, за вас имам няколко банални истини:
– 1. човек не се отказва от право или възможност. Никога. Не сам. Не доброволно. Не без съпротива. Ако ще да става дума за формалната, потенциална, почти невероятна възможност да обявиш Плутон за свое частно владение. Не се знае кога ще ти потрябва дадено право или възможност. Това е дълбок принцип. И ако не бяхте либерални лигльовци, дори само това щеше да ви е достатъчно. Впрочем, не съм точен – ако наистина бяхте либерални, щяхте да сте за всяко право и всяка свобода. Но докато си губите времето с фалшиви или незначителни каузи, пропускате как под носа ви едни мутри ви отнемат възможността да си вземете парите и да се махнете;
– 2. парите са си наши, на хората, на собствениците, на хората, дето сме ги изкарали. НАШИ. Собствеността е свята и неприкосновена, почти колкото олтара и знамето. А ако сте атеисти и нихилисти – даже повече от олтара и знамето. Никой не се разпорежда с нещо, което е ВАШЕ. Моето си е мое, а под плаща си и краля убивам. Който барне моите пари, моята къща, моя мръсен анцуг без мое разрешение, може да бъде даже и убит. НИКОЙ няма право да ми казва как да се разпореждам с имота, роба, вола или осела си. Ако искам, ще раздам парите си. Ако искам, ще ги изгоря. Ако искам, ще си купя с тях нещо хубаво. Ако искам, ще ги държа в дюшека или в банката. И това си е само моя работа. Дори не е нужно някой да знае какво съм направил. Данъците са (почти) неизбежно зло, но – дотук. На банките и властите изобщо не им е работа какво правя със своите собствени левчета. Това също е принцип;
– 3. Не си заравяйте главите в пясъка. У нас управляват престъпници. За всички ни е по-добре тези крадци да нямат достъп до информация какво правим с парите си.
– 4. Всеки от нас би искал да може да докосне парите си. Това не е абстрактна любов към хартията и мастилото, нито дори към златото и среброто. Това е необходимостта да натъпчеш всичко в куфара и да се махнеш, когато нещата се сговнят. В България всеки може да бъде принуден да стигне до крайности. Ако нямате шепа диаманти за всеки случай, то имайте поне хартийките с цифрите по тях. За себе си знам, че бих искал да мога да сипя хиляда и кусур лева за компютър в хартия без приказки. Знам, че със сигурност моля шефовете и партньорите си до последна възможност да ми плащат в кеш. Знам, че и на път предпочитам да нося банкнотите на две-три места по себе си за всеки случай. Всичко се случва, може да ме чака превод от десет хиляди евро, но ако нямам пет лева в себе си, съм уязвим и може един повреден банкомат да ми попречи да взема автобуса или да си легна гладен, защото търговецът иска от мен два и петдесет за баничка с айрян, а няма ПОС-терминал. Знам, че с карта не мога да дам бакшиш и не мога да помогна на просяк. Знам, че „сива икономика“ у нас цинично се казва не на крадците с бели якички, които задигат милиарди по електронен път, а на нормалния дребен продавач на зеленчуци на пазара. Знам, че си въобразявате, че живеем в ХХII в. и че бъдещето е настъпило. Не е. Живеем в десети век. Преди Христа. Навън бродят зверове. Честно ви казвам, за вас е по-добре да имате с какво да се откупите.
Долу шибаното правителство. Смърт на тирана. Бесило за мутрите. Кръв по паветата. Шут в задника на послушковците. И свобода за нормалните хора.
Манол Глишев
https://www.facebook.com/notes/manol-glishev/не-ми-барайте-парите/1608251725859782/