НЕ КАТО ДА УГАЖДАМЕ НА ЧОВЕЦИТЕ, А НА БОГА
Всеки пореден прочит на текстове от Новия завет винаги носи нещо изненадващо, винаги осъзнаваме нещо ново, което прониква все по-дълбоко в душите ни.
Наскоро се върнах отново към Първо послание на свети апостол Павла до солуняни. В началото за първи път ме сепнаха два акцента, на които досега не бях обръщал по-особено внимание.
Първият е за труда ни, за вършенето на работа тук на Земята (в случая Божията ни работа, разпространението на Божията благовест сред хората). Иде реч за труда, за практическото дело, „разположено” между вярата, любовта и надеждата – в този им ред. Ще проследя и двата превода на български, с които разполагам.
Синодалният текст, 1:2-3: „Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего.”
Вторият превод е от ревизираното издание на Библията (имам го в старо малко томче), правописът е отпреди девети септември 1944-а – със „ъ”, „ь”, старото „ѣ”. Вижте колко е различен преводът: „Всякога благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си, като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.”
Основното обаче е, че освен вярата, надеждата и любовта, която солунци носят в сърцата си, те и се трудят, работят на Божията нива, орат я и я сеят, та от тях „проехтя словото Господне”, както ги хвали апостол Павел.
Другият акцент е от втора глава. Там пък сякаш апостол Павел ни е предоставил кратко ръководство за говорене, за действие, изобщо ръководство за живеене. Сторил го е „от обратното”, сиреч какво не бива да ни води в живота ни.
Синодалният текст, 2:2-6: „…ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд. Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство; но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим – не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел! Нито човешка слава дирехме – било от вас, било от други.”
Ревизираното издание на Библията: „…одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто побуждение, нито е било с лукавщина; но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел); нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други.”
Възхитително.
Васил Пекунов