Не искам Стависки да тежи на моята съвест!
В първия работен ден на новата година една новина от сутрешните часове разтърси обществото. Магистратите от Апелативния съд в Бургас решиха, че Максим Стависки, който пиян уби едно момче и прати в дълбока кома младо момиче, трябва да излежи присъдата си от 2,5 години в затвора.
Определението на съдиите излиза близо 7 месеца след като техни колеги от същия съд решиха, че Стависки заслужава да получи условна присъда. И 2 месеца след като Върховният касационен съд размаха пръст и определи, че присъдата на шампиона е твърде лека и няма да подейства превъзпитателно както на Стависки, така и на "останалите членове на обществото"… Мисля, че в последните четири думички се крие и разковничето на мотивите, довели до ефективната присъда на Максим.
Защото, честно казано, фактът, че Стависки ще лежи в затвора, не ме накара да се чувствам по-удовлетворена от правораздаването у нас. И то не защото съм против ефективното наказание, а заради начина, по който бе постигната тази присъда.
Мисля, че няма човек у нас, който да не е на мнение, че за убийство при катастрофа виновният трябва да лежи в затвора доста повече от 2,5 години. Защото ако на пияницата, убил жена си заради ревност от комшията, се определя наказание от 15 години, то за пияницата шофьор, премазал две деца на пътя, присъдата не може да бъде по-лека.
Става въпрос за начина, по който се стигна до ефективната присъда на Стависки. Съжалявам, че ще трябва да го кажа, но мисля, че целият трагичен инцидент се превърна в шумна акция още в първите часове след жестоката катастрофа.
Първо куп полицаи и разследващи обясниха колко загрижен е бил Максим към ранените. Как се терзаел в бургаската болница, докато жертвите на неговото безразсъдство беряха душа. Тези приказки естествено накараха една голяма червена лампа да "светне" в главите на хората. "Ще търсят начин да го отърват. Няма как иначе – нали е голямата работа… Шампион…", цъкаха хората.
Тяхното мнение бе потвърдено от решението на магистратите от бургаския окръжен и апелативен съд. И двата съдебни състава бяха категорични, че условната присъда на Стависки е достатъчно наказание за двата унищожени живота, които останаха завинаги на завоя край р. Ропотамо…
Хората обаче възнегодуваха. "Ако виновният беше не Стависки, а някой прост човечец, щяха да го осъдят до живот, без да им мигне окото", коментираха български данъкоплатци. Някои дори призоваваха съдиите да се поставят на мястото на почернените родители и тогава да определят наказанието на "богопомазания" Стависки.
В крайна сметка върховните магистрати върнаха делото за доразглеждане на втора инстанция. В мотивите към тяхното решение обаче по-схватливите веднага усетиха, че везните на Темида ще се наклонят в друга посока.
Подсказването към колегите от втора инстанция бе прикрито зад фрази като "липсва обсъждане на възможността подсъдимият да бъде превъзпитан чрез тази присъда" и "присъдата не въздейства предупредително и възпиращо не само спрямо извършителя, но и върху другите членове на обществото"…
Общо взето излиза, че Стависки ще лежи в затвора не защото съдът преценява, че е виновен, а заради общественото мнение. Ако зависеше от магистратите, можеше и да му се размине, но понеже хората възроптаха, няма накъде – ще лежи в килията за назидание.
Само че аз не съм съгласна! Не искам тази присъда да тежи на моята съвест. Защото всички искаме съдът да бъде безпристрастен и да не взема решение под какъвто и да било натиск – дори и на общественото мнение. В противен случай това не може да бъде наречено правосъдие.
Наталия Финашкова
В. “Монитор”