НЕ ИДВА ХУБАВ СВЯТ, ПИЧОВЕ, ОТНОВО ИДВА МРАК. ТАКЪВ НИ Е ПЪТЯ. КАКВО ДА ПРАВИШ? ОСВЕН ДА ПРОДЪЛЖИШ ДА ВЪРВИШ.

С тъга и изненада наблюдавам главоломният спад в цената на бъдещето. Утрешният ден все повече се обезценява, а мнозина днес мечтаят за отминалото вчера. Носталгията се върна като дом за човешката душа, а визионерският Хъбъл остана да се рее безконтролен в безтегловността на стоящото под огромен въпрос утре.

Илюзията за големия морално-културен човешки прогрес стана отново видима, а истината, че сме все същото объркано стадо, каквото винаги сме били, е ясна вече дори и за доскоро напълно слепите идеалисти. Овчарят се оказа колач, който точи своя нож, докато ние гледаме небето за чудо, като че това ще ни избави от планираното масово заколение.

Блянът за доминиращара и споделена човешка свобода отново остана верен на себе си и се върна на върха на копието. Доскоро изглеждащите като антични и отдавна забравени дребни човешки страсти, отново се прегърнаха в своя безумен танц на все управляваща  античовечност и маршируваща чудовищна омраза.

Имам чувството, че пътувам към най-мрачното средновековие с най-модерния транспорт на настоящето. Демокрация и човешки права за пореден път се оказаха най-обикновени маркетингови слогани, с които статуквото на контрола продава пуканки на публиката, но само докато трае прожекцията на поредната серия от историята на човешкия абсурд.

Не идва хубав свят, пичове, отново идва мрак. Но няма нищо страшно във всичко това, просто защото такъв е пътя ни. Обречени сме да се лутаме из пътеки на собствените си страхове и подвизи, из калта на низините и доблестта на върховете, за да победим и загубим накрая, единствено себе си.

Такъв ни е пътя. Какво да правиш? Освен да продължиш да вървиш.

Васил Петев