НЕ!!! ВСИЧКИ УЛИЦИ ВОДЯТ КЪМ МОРЕТО

Никога в този си живот не съм правила нищо с отвращение, защото да НЕ правиш нещо с отвращение е личен избор. Камо ли да избирам с отвращение чудовища, които интуицията ми е прозряла далеч преди утрешния ден.

Това на което съм свидетел да се случва във Варна, където живея, ме е отвратило от „новите“, колкото от „старите“, даже и в повече.

Бисерите си на и за свине не хвърлям!

В държава с „премиер“ Херо Мустафа не желая да правя избор между по-голям и по-малък херовист.

Да ме карат да избирам между тиква и командир, като и на двамата сатрапи съм им яла попарата, между простакеси маипчелички и алчни мутривътревън и прости простаци тошковци, проксита накупени от един, дето уж магницки го ударил, ама кура му янко му ударил на мангизите – не!

Да пищя от възторг и умиление по едни зелени чорапи, които надминават и тиквите по продажност, лицемерие и алчност – не!

Да цвиля от малоумен екстаз по полит. антуража на един авиатор лицемер, лъжец и кариерист, продал душата си на дявола – не!

Достатъчно съм умна, за да не избирам никога да играя в нареден и купен мач.

Когато си до морето – имаш винаги избор, защото и утре всички улици водят към … него.

Веселина Томова