Не, Васа Ганчева не умря от срам. Васа почина от “обществено неодобрение”

“….след време баща  му  умря  от  срам  – срамът все още е смъртоносно заболяване в някои части  на Галактиката.”, Дъглас Адамс

Не, Васа Ганчева не умря от срам. Не точно. Срамът предполага чувството, че си извършил нещо нередно, предполага чувство за вина. В нейния случай я обвиниха, че приела да напише поръчково похвално слово. Обвиниха я самите поръчители на словото.

Хвърлиха камък и всички дежурни чистофайници, които винаги  кътат по един в пазвите си, за всеки случай. Иди разбери кой е виновен и докъде…

Всъщност Васа почина от “обществено неодобрение”. Това е диагнозата. Прогресивната общественост не хареса точно този начин за припечелване на едни 1000 лева.

Обществеността винаги е права, дори и когато не е. Но обществеността не очакваше подобни последици. Не ги очакваха и чистофайниците, които сега притеснено бършат ръце и ровичкат в Новия завет за откъса относно Мария-Магдалена.

Всички ние отдавна знаем, че “общественото неодобрение” изобщо не е смъртоносно в българските части  на Галактиката. В противен случай центърът на София (и на Несебър) отдавна щеше да е осеян с трупове. Четем “Самоубийство заради доброто име -Министърът на земеделието Тошикацу Мацуока сложи край на живота си…”, (“Сега”, 13.06.2007) и смятаме наум дали Япония е по-близо от мъглявината “Конска глава”, с тайната надежда, че болестта е прилепчива като птичия грип, който доприпка оттам някъде… После се отчайваме, че и птичият грип е вестникарска измислица…

И изведнъж се оказва, че тук и сега на някой му пука за общественото мнение. Фатално му пука. И оставаме без него.

Затова нека, ако може, общественото мнение само да разболява. Дори не тежко, нека причинява само леки душевни разстройства. Колкото да прочетем някоя сутрин:

“Двамина телевизионни водещи се отказват от телевизията докато пораснат или докато поумнеят (което стане по-напред). Парите даряват на детски домове.”

*

“Лекар-депутат отказва следобедното кафе и консултациите. С честно припечелените средства основава клиника за безплатно лечение на дебелоочие.”

*

“Философ по хидрология дарява еднократен хонорар и спасява бюджета на БАН до изтичането на гаранционния срок на “Цанков камък”. Ще се препитава с улични представления: жонглиране с бухалки и обръчи. За деца и родители – безплатно.”

Почивай в мир, Васа!

Георги Георгиев