« Върни се назад Публикувано на 23.10.2023 / 19:51

НЕПРИСТОЙНО Е ДА НЕ ОСВЕТИШ ДЪРЖАВНОСТТА НИ В ПАМЕТ НА БЪЛГАРСКИ СВЕТЕЦ, ЕМБЛЕМА НА ДУХОВНИЯ НИ РЪСТ, А ДА ОБЛЕЧЕШ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СЪС СИМВОЛИКАТА НА ПРЕДАТЕЛЯ НА СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

Учреден е нов празник в църковния календар, който ще бъде на 22 октомври –„Прославяне на мощите на св. патриарх Евтимий Търновски”. 

Денят вчера мина тихо, безутешно, въпреки, че се надявах някой да се сети и сега да освети, но този път с националния ни флаг Народното събрание, Президентството, Министерски съвет…

Уви…

Бездуховна, продажна паплач, която се не врича в православните ни светци, манипулираща историческата памет, както й е угодно, готова да легне пред всяко евроатлантическо изстъпление, за да се дондурка необезпокоявано във властта на собствената си низост.

„Твоите избити – е казано – не са с меч убити, нито са в битки умрели (Ис. 22:2)“.

Истинско бедствие на душите, без да са телесно поразени в битка.

Това е нашето плътско естество, което ако надделее няма да се изяви като атеизъм или някакво директно отхвърляне на Бога, но ще се изяви като подмяна на Божия Дух в нас, подмяна на Божиите пътища с човешките, с изземване на легитимните Божии цели в живота ни, но опорочени от плътски методи и човешка мъдрост.

Човешкото можене, напъна на плътта, арогантността на интелекта, взимат превес над смирения и съкрушен дух, който би било жизнеутвърждаващо, ако се води от принципа „всичко от Него, чрез Него и за Него“.

За съжаление, днешният политик го обръща на „всичко за Него, но от мене и чрез мене“.

Бранденбургската врата бе осветена в цветовете на израелското знаме в знак на солидарност в Берлин.

Официалната резиденция на британския министър – председател Риши Сунак, бе осветена с цветовете на националния флаг на Държавата Израел.

Европейската комисия, в Брюксел, небостъргачът Paramount Miami…

Израелското знаме се появи на дигитални улични билбордове в украинската столица Киев.

За да не останем по-назад, „състраданието“ се изписа и върху емблематичната сградата на Народното събрание.

Какво е изобщо това състрадание, на което обличаш национален флаг, за да му оправдаеш последващия зверски напън да мъсти, граби и безчинства, без да се спре нито пред болници, нито пред деца и старци, нито пред каквато и да е духовна святост.

Състрадание ли е или угодна необходимост, дирижирана от дълбока сянка?

Но нека се вгледаме в собствената си духовна низост!

17 юли 1393 е може би най-черната дата в Историята на България.

Тогава, чрез юдейско скроено, подло предателство, пада Търновград под Османско робство.

История на българското съществувание, която политическата ни продажна метаморфоза замъглява, представяйки я с присъщия дух на Юда!

„… Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си, бил Лазар Коен…. получил заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Евтимий и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново.

Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът е дал заповед за отстъпление.

… а евреинът Коен, като Юда Искариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските порти и ги предал на своя помощник – евреинът Хасон, който, възползвайки се от ентусиазма, обхванал цялото население, отворил градските порти и предал ключовете на Челеби Сюлейман…“

Тази тежка историческа фактология споделя през през 1930 г. Михаил Варшавски (псевдоним на проф. Владимир Владикин), опирайки се на латински и гръцки източници.

Григорий Цамблак също говори за предателство.

Йован Раич, Васил Берон и Константин Иречек, както и народното предание потвърждават, че Търново пада след предателство на евреин.

Тези трагични за България събития по-късно са отразени, след освобождението от Иван Вазов, в стихотворението „Жидов гроб”, както и в един разказ на Ангел Каралийчев, публикуван в сп. „Светулка” преди 1944 г.“

 Разбира се, не бива да слагаме еврейския народ под един знаменател, но когато се изразява протоколно състрадание към определена общност е необходимо много да се премисля начинът, по който се прави.

Казвам протоколно, защото истинското състрадание носи в себе си друга енергия.

То не е демонстративно.

С него не се парадира.

Състраданието не е плакатна саможертва.

А българският народ, слава Богу, не е лишен от тази добродетел, за разлика от все по – опростачващата се и онагляваща политическа класа.

Непристойно е, когато празнуваш един български светец, превърнал се в емблема на духовния ни ръст, да не осветиш в негова памет държавността ни, а самозабравен в угодието си да  облечеш Народното ни събрание със символиката на предателя на св. Патриарх Евтимий.

Съчувствам с цялото си сърце на всичко, което се случва в Близкия изток, но измекяринът у нас, когато е на власт с измамната си почит няма как да не предизвиква Божи гняв върху народа ни.

И каквито и реформи да се правят в службите ни за сигурност, каквато и концепция за национална сигурност да се плете, не се ли  детронира тази пуста продажност, безхаберие и невежие на дните ни, всичко е обречено на срамен крах, разпад и заличаване.

На повдигналия турския ятаган, за да отсече главата на светия патриарх Евтимий, ръката му се сковава и самият Челеби Сюлейман провижда Божия намеса.

Това е и основната причина, може би, за да хвърли юдеина – предател в урвата, а не търсената от него обещана парична награда.

Каква жалка картина на политическото ни съвремие.

Цар Борис III не красеше с еврейски символи представителните ни сгради в София.

Той, наравно с душевността на народ ни, тихо, почтено и достойно спаси българските евреи, така както никой друг в Европа не можа да го направи.

Православието у нас, в цялостното му българско измерение за онова време, спаси онези, които предците на днешните евроатлантически титани не можаха.

И това се случи въпреки историческата неприязън към тях.

Защо казвам неприязън?

“Евреите имат ум само за зло, но да правят добро не умеят” – пророк Йеремия, (Библия, Йер. 4:22).

“По скоро дявола може да се насочи по пътя на добродетелите, отколкото евреин” – Мартин Лутер, църковен реформатор – протестант.

„Тази малка нация не скрива своята ненавист към всички останали народи. Нейните представители са винаги жадни за чуждите богатства, подли при несполука и нахални при сполука“ – Волтер.

“В страна, където се заселят евреи, независимо от тяхното количество, те понижават морала и търговската честност, изолират себе си и не се поддават на асимилация. Те се присмиват на християнската религия, стараейки се да я подкопаят. Строят държава в държавата и в случай на опозиция се стремят смъртоносно да задушат страната финансово.” – Бемджамин Франклин.

“…Атеизмът (безбожието) е чифутска болест…” – Достоевски, писател и публицист.

 „В тези железници се срещаш с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите… Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!…

Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!“ – Алеко Константинов.

Някои анализатори са склонни да допускат, че целта на създаването на фалшив Израел е директно свързана с фалшивия Месия – Антихриста.

 Хората които не са в състояние да разпознаят фалшивия Израел, няма да разпознаят и фалшивия Христос, казват те.

И след като Народното събрание бе окичено с еврейска символика, а бе лишено от светлината на българския флаг в Деня на св. патриарх Евтимий Търновски, се питам:

– ние, предпочитайки фалша на угодата, вместо почитта към святото и родното, до къде ли можем да стигнем?

Свят е отговорът, немощни сме за него в суетата на амбициозния си напън:

„Maт. 13:38  нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

Maт. 13:39  неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

Maт. 13:40  И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

Maт. 13:41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие…“

Светла седмица, уважаеми дами и господа!

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

«