НЕПРИМИРИМИТЕ. ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Една година без Миряна Башева.

===

 НЕПРИМИРИМИТЕ

Много са малко.

Все пак ги има.

А пък аз точно такива харесвам –

дето ги няма.

Непримирими.

И към земята строго отвесни.

Биват прочути

и забранени.

Те са измислили дясно и ляво

и мислят

петото измерение.

Непримирими към бог и дявол.

Все са поети –

без варианти.

И политици да ги направиш,

В своите черни

служебни чанти

ще носят само лирични държави!

Обикновено

не са щастливи.

(В простия смисъл, прост като „здрасти“.)

А им завиждат,

и то – красиво –

всички, които си имат щастие.

Още са малко.

Чакаме нови!

Трябва да дойдат, ако сме хора!

Ако сме дух,

материя, слово –

с божествена аудитория.

И кой ги знае

отде се взимат…

Е, пак оттам, отдето и всички.

Но и с природата

са НЕПРИМИРИМИ!

А пък аз точно такива обичам.

…

ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите –

ние –

не питаме никога.

В резултат –

емболия

от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!

Няма противоядия.

Мълчаливо, но царствено

умираме. Млади.

(Моя гордост и бич мой,

мразен, неминуем,

как да кажа „обичам“?

Може някой да чуе!)

Горделивите –

ние –

живеем от болката.

Ех, понякога пием

един за друг.

Толкова.

…

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош

все те нося по мене,

нищо, че ми тежиш,

от глава до колене

нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар –

цял живот – студ и огън,

клетва и благослов,

добро утро и сбогом,

моя трудна любов.

Миряна Башева