НЕПРЕОДОЛИМАТА СХЕМА НА СВИНСКИТЕ ЧЕРВА

Хубаво е да се искат оставки. Непрекъснато се искат оставки. На министъра на външните работи, на вътрешния министър, който е и вицепремиер. Преследват и военния министър. Правосъдният министър сам се оттегли. После подгониха културния министър. Просветният се оттегли, но стана съветник на премиера. Напоследък са се нахъсали на здравния министър. Както и на социалния, който също е вицепремиер

Всичко това се прави хаотично, но е целенасочено. И само привидно е хаотично. В суматохата не се очертават парламентарните опозиционни сили в лицето на БСП-Лява България, ПП“Атака“ или ДПС. Останалите опозиционери са или необвързани с политически партии депутати (т. н. независими) или са опозиция във властта. Или пък са власт в опозиция. Това никой не може да го проумее. И няма аналог в историята на политиката. Уникално е.
По-важно е да се разбере, че откъслечните, индивидуални и персонални искания за оставка на тоя или оня министър не вършат никаква работа никому. Предвид непредсказуемата кадрова политика на премиера, няма никакво значение дали ще махнем или не някакъв министър. Защото следващият, който премиерът ще назначи, не се знае дали няма да е още по-проклет и обвързан с корупционните схеми и организираната престъпност. Следователно, всеки министър сам по себе си и е проекция на своя премиер и с него, или без него, министъра, животът си продължава по същия мизерен начин.
Всичко останало е в стайлинга на Славчо Трифонов, шоумен и сътворител на референдуми.

Любо КОЛЬОВСКИ