« Върни се назад Публикувано на 25.03.2014 / 9:23

Непознатият Христо Шишманов

 

Днес името му е непознато на младото поколение, но той е видна фигура от българската дипломация и политика, играл съществена роля в първата половина на миналия век. Роден е на 25 април 1903 г. в Горна Оряховица. Завършва право в СУ през 1926 г ., специализира в Мюнхен през 1929 – 1930 г., където става доктор по стопански науки.

Работи като икономически  редактор във всекидневника „Слово” през 30 – те години на миналия век и сътрудничи на списание „Звено” на Димо Казасов .

Началник е на Бюрото за търговски договори към Министерството на търговията  през 1930 – 1932 г. и работи във Външно министерство от 1932 до 1946 г.

Женен е за Пенка Стайнова, дъщеря на видния политик и общественик Петко Стайнов, на когото дължи в значителна степен дипломатическата си кариера – легационен секретар в Берлин през 1937 – 1939 г., генерален консул в Париж и Женева  – 1942  – 1946 г. и  аташе в Берн – 1946 г..

Той пристига във френската столица, след като се издига до началник кабинет на премиера Богдан Филов през първия му мандат, започнал на  15 февруари  1940 г.и приключил на 11 април 1942 г.

В Париж Шишманов гледа с лошо око на участниците в съпротивата, а освен това взема рушвети за оказвани услуги на посетители в българската легация.

През тези напрегнати години д – р Шишманов изпълнява усърдно поставените му задачи от българското правителство като има особени заслуги за запазването на неутралитета между България и Турция по време на Втората световна война, както и за възстановяване „де факто” на дипломатическите ни отношения с Франция на 3 октомври 1944 г.

Вместо да бъде изгонен от дипломатическа служба след 9 септември 1944 г. благодарение на брака си с дъщерята на тогавашния ни външен министър е назначен в Берн.

Тук поддържа връзки с видни противници на комунистическия режим като Сава Киров и Евгени Силянов.

На 18 юни 1947 г. с указ № 33 на Народното ни събрание като невъзвращенец е лишен от българско поданство.

Премества се отново в Париж, където е домът му на „Рю дьо Женерал”, превърнал се в средишще на българската емиграция.

Шишманов се включва в дейността на националистическата група „Възраждане”(1949), избран е в нейното ръководство, а от февруари  1953 г.е член на Българския национален комитет на Г.М. Димитров, регистриран на 11 август 1948 г. и участва в издаването на вестник „Свободна и независима България”..

През декември 1953 г. посещава Мадрид и се среща с Георги Кьосеиванов и Тодор Диманов, участва в изграждането на Дружеството на българите в Испания,подкрепя предложението да се създаде регентство в Мадрид, установява контакти със свои сподвижници и в България, изпращайки им писма през 1954 г.

През 1953 – 1954 г. развива дейност в „Съюза на българските правници в чужбина”.

Той си кореспондира с Никола Балабанов, Христо Бояджиев, Даниел Кастел, Георги Кьосеиванов, княгиня Мария Луиза, царица Йоана, Иван Станчов, д  – р Панайот Панайотов…

Подпомага финансирането на сп .”Български преглед” и на бюлетина „Български архив”.

В четири поредни броя от бюлетина на комитета „ Europa оprimrida” участва със статии,  посветени на Студената война и проблемите на Източнияа блок.

Поддържа контакти с Българския национален фронт , създаден през 1947 г. от Иван Дочев, въпреки неприязънта на последния към Гемето и е български представител в „Комитета на народите, подтиснати от комунизма”(1951 – 1957).

Винаги  подкрепя българската кауза, както и  борбата с комунизма , като служи за градене на мостове при изпълнение на тази важна цел.

Участва в създаването на „Българска общност”(1959 – 1985) , преименувана  през 1985 г. на „Български свободен център” – до 1992 г.

Христо Шишманов е и добър художник.Той прави стойностна  самостоятелна изложба през 1984 г., за която дава интервю на радио „Свободна Европа”.

Член е на френския Ротари клуб, като в специална реч от 1971 г.засяга темата за изнасяне архива на българските масонски ложи, подготвено от външния министър в правителството на Филов Иван Попов и осъществено от директора на БДЖ.

Христо Шишманов доживява падането на комунизма в България на 10 ноември 1989 г., но поради напредналата си възраст не се изявява активно в започналите демократични процеси.

Умира в Париж през 1996 г.

Борислав Гърдев

За написването на статията авторът е ползвал данни от „Д – р Христо Петров Шишманов”,автор доц. Д – р Любомир Георгиев, ”Обзори на архивни фондове на БИА”, НБ „Св.св.Кирил и Методий”,  кн.9, 2006, стр.67 – 72

«