НЕОФИТ В КАПАН. НАСТРАНИ ОТ ГОЛЕМИЯ БЪРКОЧ

Патриарх Неофит или прекалено бързо е забравил уроците на дядо Максим – или не е научил някои от тях. Поне по отношение на медиите това е сигурно.Сега някои се възторгват от касирането на изборите за Варненски митрополит – а това прибързано действие, в крайна сметка, просто ще направи още по-уязвима Църквата. Навремето патриарх Максим изобщо нямаше да обърне внимание на врякането и щеше да е сто пъти прав – защото иначе щеше да отвори широко вратите пред дивотията, в която сме затънали.

Никакви хора се осъществяват с разнасянето на измишльотини – това е единственото им предназначение, друго съдбата не им е отредила; обаче пощальоните на сплетнята у нас се ползват със завиден успех – и колкото по-невъзможна е една измислица, толкова повече тя се услажда на медиите; така вече е устроен и общественият слух – и той е все по-алчен за небивалицата, за скверното, за дънното, изобщо – за мръсотията, тя вече е най-питателната храна за мнозина.

Тръгнал някакъв да се пеняви по телевизията за изборите за Варненски митрополит и колкото по-тлъсти фантасмагории разнася, толкова е по-желан от наивните репортери. Били дадени по 30 хиляди лева за глас в касираните избори! – хвърля ведро това в лицето ви, но никой не се сеща да го пита с какви доказателства разполага. Няма и да го питат – той е добре дошъл в света на подмятанията, той е новият Голиат на лъжите.

Но и Неофит ли се чувства удобно в този свят? Така изглежда, щом приема на доверие всяко подобно врякане. Няма защо някои, които доскоро сквернословеха за Светия синод, сега да смятат доверчивостта му за някакво достойнство. Неофит или знае нещо със сигурност, но не го споделя, а това е озадачаващо – или и той се превръща в заложник на сплетнята. Само че това заложничество засяга не само неговото достойнство, но и на Църквата изобщо. Хващаш за яката сквернословеца – и ако той не докаже поне една троха от твърденията си, го изхвърляш, колкото се може по-надалече от Църквата.

Никога дядо Максим нямаше да обърне внимание – и то публично – на подобни сплетни, макар през последните му години Църквата да бе ругана и разтерзавана системно. Но, въпреки това, тя запази себе си – не на последно място и заради достолепното мълчание на първенците й, както и и заради отстранеността си като цяло от подлия свят на измислиците.

Отсега нататък обаче нищо няма да се приема на доверие в църковните работи, всеки и всичко ще може да бъде оспорвано. Така тя изпадна в по-драматично положение дори от времето, когато някои като „Брат Джон“ искаха да влизат с конете си в храма, а хора с никакъв авторитет, подтиквани от политически мишки, направо искаха да приватизират Църквата – по крадливата схема, по която беше откраднат комбинатът „Кремиковци“, дори още по-евтино, Инокентий не предложи и един долар. Църквата някак устоя тогава на болшевишкия натиск на късните демократи – обаче сега достолепният Неофит сякаш неволно покани вътре най-разюзданата орда: тази, на чиито копия се развяват сплетните, лъжите и клеветите. Срещу нея ще се устои много по-трудно.

Ако Неофит знае нещо или се съмнява дори в минимална степен, би трябвало отдавна да е уведомил прокуратурата за корупционна схема около изборите. Някой ще подскочи, че патриархът не бива да се занимава с подобни неща, че това накърнява неговото достойнство – ами да обръща внимание на самозвани носачи на сплетни по-достойно ли е?

И медиите имат съществен принос за пропадането на патриарха в този капан.

Масовите издания, които често са животински безмилостни към Църквата, имат друго предназначение, затова и техните скандални твърдения са отминавани с мълчание; сега обаче трябва някакво попче да поврещи пронизително и това е достатъчно, за да стресне Неофит – само защото вресливецът озвучава различни телевизионни предавания.

Разбира се, отдавна е известно, че дори сериозни медии теглят за опашката най-невероятни измислици, за да угодят на своите собственици. Навремето писах как разпънаха в свиреп телевизионен репортаж един свещеник пак от Варненската митрополия – защото не искаше да продаде някакъв парцел на правилните хора. Това беше една от най-позорните гледки, които съм виждал изобщо на екрана: човекът се принуди да се хвърли в краката на напористата репортерка, която не искаше да чуе нито един от аргументите му, и да се кълне с пълно гърло във всичко най-свято.

Варненската митрополия винаги е била привлекателна заради своите притежания. След като някои лековерни медии решиха, че митрополит Кирил е убит заради някакъв парцел, сега – понеже парцелът все още е привлекателен – е ред да компрометират изборите дотогава, докато не бъде помазан нужният кандидат. Това е логичният извод. Патриархът вероятно също е стигнал до него. Но с касиране нищо няма да постигне – той просто прихваща един инструмент от светската/политическата джунгла, където поначало всички инструменти са пределно осквернени. Ако някой е купувал гласовете на избирателите срещу по 30 хиляди лева, сега новият кандидат какво ще им даде – вероятно милувка по главиците?

Църквата трябва на всяка цена да стои настрани от порядките и нравите на дивата ни държава, а не да прихваща някои от тях. Избори до дупка – това ли ще е резултатът, и в кой момент, всъщност, Неофит ще реши, че всичко е почтено?

И дали тогава някое друго попче няма да извряка нещо още по-умопомрачително, или пък да тръгне да внушава, че накрая самият Неофит е успял да вреди собствения си кандидат? Напълно е възможно.

Нищо от обществения манталитет, който вече е скотски, не бива да бъде допускано в Църквата, така си мисля – понеже тя е оцеляла именно защото е стояла настрани от Големия Бъркоч. Не им обръщайте внимание на някои блудници, които биха се усъмнили в това, понеже – примерно – известна част от духовниците ни са били свързани с ДС; ами и Ватиканът работеше, и то доста след войната, с доказани нацистки престъпници, а и отношението му към страдалците евреи също не е за припомняне. И?

Сериозните ни духовници винаги са страдали заради недостатъчната автономност на Църквата от държавата. Сега по един парадоксален начин тази независимост се погазва: защото църковни избори попадат във вихъра на крайните, дори бихме могли да кажем – на уличните страсти. Някакво лице продава фантазните си конспирации по медиите – и готово.

Медийният въртоп завърта и усуква в едно истина и лъжа. Възелът може да бъде разплетен по един прост начин: попчето трябва да докаже твърденията си с достоверни факти – а не какво е чул, какво са му нашепнали, какво е сънувал с отворени очи и пр. И, между другото, не е лошо да се види как ще продължи по-нататък кариерата на този човек.

Единственото досега касиране на подобни избори е било през 1974 година – тогава се е случило под натиска на официалните власти; сега се случва под натиска на медиите. И Църквата започва да се очертава като някакво уникално място, където безпрекословно вярват на медиите – което е доста странно, като се има предвид, че те пък са в ерата на тоталната фриволност.

Какъв би могъл да бъде полезният избор на патриархът? Все пак най-добре изглежда за него да си припомни уроците на дядо Максим. Още повече, че и неговото име бе намесено в скандала по един недостоен начин, което само потвърждава каква медийна вакханалия е завъртяна около битката за Варна.

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт