Нема да се плашите! Дава ни се от Горе.

Един читател на afera.bg ме попита – вие с Румен Овчаров или Татяна Дончева играете последно – нито отрекохте, нито потвърдихте.

Не играем с Татяна Дончева, нито с Румен Овчаров.

Този тип информатори не са нужни.

Депутатите са хлъзгава материя. Не че всичките са кофти работа, обаче от тях агент не става. Още повече, че утре, ако не дай си боже, политическият им интерес изисква – са те окачили на въжето без да им мигне окото.

Разследващият журналист е друго нещо.

И той също като тайните служби има нужда от здрава агентура. Без нея информация няма. Има “пропуснати контролирани ползи”, които винаги обслужват толкова прозрачно някого, че не си струва да си рискуваш занаята.

Разследващият журналист години наред изгражда отношения с агентите си. Много време минава докато единият повярва на другия и обратно.

И единият, и другият се проверяват стократно – понякога по смехотворни начини, но помага за да скрепиш контакта.

Без информатори журналистът е изгубено хлапе в тълпата. Ходи като шматка с микрофон в ръка и се превръща в индиго на нечии властови помисли, които обикновено нямат нищо общо с истината.

Налага се журналистът да има свои “вътрешни” хора навсякъде – в политиката, във властта, в опозицията, в институциите, в полицията, в подземния свят.

С тайните служби нещата са по-комплицирани.

По цял свят специалните служби сами търсят контакти с разследващи журналисти, защото те са безценни като помощ в битката срещу мафията. У нас журналистите стават жертва на службите, заради кървави вътрешно-партийни битки.

За да извадиш едно журналистическо разследване на бял свят не можеш да разчиташ само на това какво ти е рекъл полицая. Задължително трябва да си се наврял в подземието с целия му риск, защото там има информация, за която ченгетата само могат да мечтаят. И направо завиждат на журналистите.

За да заковеш един корумпиран тип до стената ти трябват агенти, които ти вярват толкова, че са готови да ти посочат дори мястото, на което се дава рушвета. И в същото време да знаят, че журналистът не на съд, а на ешафода няма да издаде имената на информаторите си.

Сигурно е много съблазително да са докопаш до информаторите на един разследващ журналист.

Преди десет години срещу мен сегашни дансаджии и тогавашни НСС- ейци бяха направили разработка само с целта да разберат кои са хората, които ми дават информация.

Не един път съм стояла пред съда.

Един сатрапен бивш областен управител на Варна бе завел 10 прокурорски проверки срещу мои публикации.

Днес той е в Нова Зеландия с българска присъда. А същите ченгета, които тогава арогантно ровеха да разберат кой ми “обажда” нещо, продължават да си бъркат носа във варненската “Икономическа полиция”.

Сега уж времето застудява, а пак е жега.

И пак, въртят сучат, все до агентурата опират.

Затова afera.bg се обръща към своите агенти: Нема да се плашите!

Никой не е в състояние да накара един истински журналист да си изпържи информаторите. Освен ако не е измекяр.

Така че, действайте.

И нека всички разследващи журналисти да стиковат една обща парола, опита ли се някой да им бръкне в агентурата, и да откраднем един на лаф на Азис, който в такива случаи казва: “Дава ми се от Горе!”.

Веселина Томова