Нели и Лувъра

Чувам, че сте си прекарали много добре около празниците, както се полага на богати и осигурени с прилично бъдеще хора. Дори и аз видях няколко физиономии да реват от щастие пред камерите в новогодишната нощ. Един-двама дори ми се видяха като дрогирани, но така изглеждат много щастливите хора, нали.

Телевизиите направиха всичко по силите си да ни убедят в щастието ви. Главната роля се падаше на фойерверките. Камерите бяха втренчени в небесата – там всичко изглеждаше прилично. Фойерверки и надпревара кое е бебето на новата година – напълно достатъчно за великото българско щастие. Фойерверките стават все по-пищни, надпреварата за първия бебешки вопъл на годината също е все по-ожесточена, макар иначе населението методично да намалява. ЧНГ. Всичко е наред.

Обаче край с шегичките, моят лимит за 2010 току-що бе изчерпан. Време е вашият дописник да се навре между шамарите там, където си му е мястото.

Аман от путьовци – това ли беше първата мисъл, която му мина през ума?

…

Има една фраза, която приписват на свети Августин: “Що е това време?Ако не питат – знам какво е. Ако искам да обясня на някого – не знам.”

Нашите политици, които отговарят по-скоро за фойерверките, трябва да я извезат на знамената си.

…

Един приятел, който иначе непрекъснато изпуска духа от бутилката, притискаше нежно тапата на шампанското, останалите поглъщахме полагаемата ни се доза словесно щастие. И тогава президентът рече: “Драги сънародници, отброяваме миговете, в които се разделяме със старата и символично посрещаме новата година.”

Какво беше това, по дяволите?

Символично посрещаме? Символично посрещане? Не сме ли вече в 2010-а?

Или ще се правим, че сме там, обаче символично? В съвсем друго време сме – каквото се полага на световната рая, обаче ще се преструваме, че газим из 2010-а? А иначе сме си там – в бездушния паноптикум на спрялото време?

Много интересно изречение. Дали президентът нямаше в портфейла си някакво допълнително обяснение – можеше да ни го прочете.

Като човек, който е видял всичко в телевизията, дори и онова, което не се е случвало, имам едно обяснение. Но то е прекалено елементарно, за да е вярно. Понеже записите на тия новогодишни обръщения се правят няколко дни предварително, президентът вероятно е почувствал неудобство да каже на 27 декември, “че отброяваме миговете, в които посрещаме новата година”. Напълно е възможно, като се има предвид, че той трудно приема театралните ефекти. Не, не – не е това.

По-скоро е друго. Той призна – и то с добър стил – общата загуба на политиците в битката с времето.

А може би просто да си беше забравил портфейла с бележката, която обяснява всичко.

…

Бойко си самозабрани да се вижда с приятели. Ако съдя по словесния водопад Дянков, вероятно си е самозабранил да се вижда и с умни хора.

Обаче ще е прекалено да си самозабрани да чете и вестници. Интересът му към телевизията вече рязко спадна, след като един от пажовете му се скри зад някакъв прояден дънер. Ако обаче спре да чете и вестници, ще му остане само да прави списък на враговете си – това е приятно забавление, но бързо омръзва.

Тия дни прочетох нещо удивително, което го засяга пряко. Но за това по-късно.

…

Новогодишното приветствие на президента – без онази необяснима фраза – бе интерпретирана от Рачков и Вальо Танев.

Бенгалската свещичка в ръцете на президента Танев изгоря бързо-бързо, та трябваше да му подадат друга. Това беше изключително ефектно и прозорливо хрумване – сякаш в “Пълна лудница” бяха писали онзи пасаж от словото на президента за “символичното посрещане”. Внушението беше, че нашето време свършва, преди да е започнало. Всъщност, наистина всичко у нас са бенгалски огньове – ефимерност, студена топлина, студено веселие.

…

Импровизаторските качества и умения на Рачков и Зуека са удивителни, посоките, в които разстилат един човешки портрет, просто са вече непредсказуеми. Извън актьорските постижения, и двете продукции на Маги Халваджиян (“Пълна лудница” и “Господари на ефира”) често предлагат и чудесни образци на остра сатира. Бойко нерядко е техен герой, а не само някоя безобидна цецка.

Стана ми жал за професията ни, след етюда със славния Байраков – той ще остане класика в сатиричния портретен жанр.

Хленчещият доскорошен храбрец, татуирал гърдите си с образа на Бойко, с треперещи пръсти се кръсти пред портрета на своето доскорошно божество! Не съм виждал подобно нещо в телевизионната практика.

Тия момчета, въпреки неизбежните ограничения на търговските телевизии, в които са приютени, са в състояние да правят великолепна сатира. Те ми приличат понякога на филипинските шамани, които изваждат апандисит без никакви инструменти с голи пръсти, без пациентът да изпитва никаква болка, а раната зараства почти незабавно.

Майсторите от “Пълна лудница” обаче понякога са безжалостно жестоки, те са в състояние с ръце да измъкнат и нечие гноясало сърце. И да го хвърлят в реката на забравата.

…

Други бенгалски огньове палят “отчаяните съпруги” в “Станция Нова”. Даниела и Вихра никак не са за подценяване.

Рубриката им “Домовете на богатите и известните” е един тънък тест за чувствителността на героите им, също и за фалшивите представи на мнозина за богатство и известност. Ироничните по същество етюди от тази рубрика, може би плод повече на сръбската присмехулност на Даниела, сякаш не могат да те опарят, но ефектът доста често е съвсем противоположен. Гледах едно от изданията на рубриката, притесних се, стана ми неловко и се зарекох повече да не поглеждам натам. Сега пък ми разказаха за един мой приятел, който показвал в скромния си дом картини от някаква сляпа художничка – а пък аз си рекох, че по-добре ще бъде, ако тия домове се снимат от слепи оператори.

Във всеки случай, не мога да си представя покойните Гяуров, Хайтов, Емил Димитров, или пък Гюзелев, Александрина Милчева и Лили да се съгласят да участват в подобна рубрика, независимо от извънредно изисканите им домове. Емил живееше в една малка, иначе кокетна къщичка, изящно подредена. Обаче пък Джени, покойната ми съпруга, имаше един много неприятен лаф: “Антики не се купуват – те се наследяват!”

Богати и известни? Символично да посрещнем и тези думи: у нас истински богатите се стремят да не са прекалено известни, известните пък всеки месец си купуват по една книга – нека да го кажа така. К.К. учтивичкият.

…

Всеки изпраща старата година с някакво очакване – моето беше Гиньо Ганев да поиска право на отговор в “На 4 очи”.

Той е един необикновен и наистина рядък силует в нашата политика. Независимо че можеш да го срещнеш на най-неподходящи места, умът и погледът му са зареяни по-скоро в миналото. Веднъж, преди години, ме покани у дома си и с трепет, непреминал през дългите десетилетия, ми показваше масата, около която неговият тъст Кимон Георгиев е съзаклятничел в един от поредните си преврати. Г. гледаше на масата като на някакво живо същество, като на някакво божество, каквито обитават истинската политика, за разлика от днешната.

И все пак наистина трябва да отговори дали е зависим по някакъв начин от Янето (или от нещото зад гърба му), та ще се опита да спаси групата му, както го попита Волен Сидеров.

Няма да ми хареса, ако един толкова остроумен и изобретателен човек като него вече гледа на политиката като бенгалски огън.

…

Обикновено започвам дописката си от заглавието – и този път за малко да го забравя.

Нели, певицата от шоуто на Слави, наистина е великолепна, от известно време имам на кого да се доверя в тия преценки. Каквото и да се говори за моя приятел Сл., индустрията му – покрай всичко останало – създава и подобни създания, другото е грижа на Господ, да кажем. Просто и очевидно, без насилие и големеене.

Друг мой приятел, макар и бивш, пък ще прави български “Лувър”. Самото съчетание е провинциално, това е очевидно. Закъснях за последната изложба на Дора Бонева, Вежди – вече беше министър – закъсня още повече. Той ми се сърди заради дописките ми, а още не е почнал да строи Лувъра. Но все пак отронихме по някоя дума.

Казах му, че ако иска да го запомнят, да забрави като министър за занаята си.

Да направи една библиотека – и всички ще го признаят.

Без да сте “богати и известни”, ще схванете каква е връзката между тези два примера, между Нели и Лувъра.

А пък Бойко свали от кабинета си диптиха “Старият Пловдив” на Цанко Лавренов и го върна на внука му. Преди доста десетилетия Живков лековерно се договори с гръцкия премиер Караманлис да няма повече териториални претенции към земите ни в Беломорска Тракия. И тогава един старец от Асеновградско беше казал: “Как така ще се отказва, да не му е бащина нива!”

Предполагам, че този човечец никога не е държал бенгалски огън в ръцете си. С тях по-скоро ми се вижда да гали сърцето на България.

Бойко, без да се усети, участва в една наказателна акция срещу Светлин Русев. С огромно нетърпение очаквам отговора му, още повече след новата порция крайнословия на Карбовски по вестниците – той хем цапа Светлин, хем кади тамян на Бойко. Ще го опушите, бре.

Между другото, ако с подобна бързина властите вършат всичко останало… – ей, дописнико, не пали и ти бенгалска свещичка.

…

Пресмятахме с приятели има ли човек на изкуството, който в “ония” години да не е приемал отличия? Левчев се сети само за Борис Делчев, мисля, че и Радой много се дърпаше от всякакви признания. Може би е имало и други.

Във всеки случай, едва ли на някой са му слагали белезници, за да му връчат званието “Герой на социалистическия труд”.

…

Бойко на всяка цена трябва да прочете статията “Копрограмите ще приватизират БНТ” на Радомир Чолаков (“Труд”, 14 декември), ако не иска да стане участник в една голяма афера.

По-честно ще бъде, ако веднага си направи телевизия “ПРО ББ”.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”