Нека колегите юристи се насладят на поредния „шедьовър“, сътворен по разпореждане на видния възпитаник на Магнаурската школа в Симеоново и близък приятел на герберасткия вожд Цвинокио!

„Нека колегите юристи се насладят на поредния „шедьовър“, сътворен по разпореждане на видния възпитаник на Магнаурската школа в Симеоново и близък приятел на герберасткия вожд Цвинокио, понастоящем председател на съда, призван да пази интересите на герберастката общност.”, алармира на стената си във Фейсбук адвокат Иван Петров, който заведе дело за  ОСПОРВАНЕ на подзаконов административен акт – Инструкция № 89/10.03.2011 г. за провеждане на предварителни проверки, издадена от главния прокурор на Република България и министъра на вътрешните работи.

„Аз оспорвам цял нормативен акт, те ми отговарят, че част от него е обявен за нищожен, затова не мога да оспорвам останалата част. В предишното им решение пише, че адвоката е пряко заинтересуван, тук ми искат разпределение на работата в адвокатското дружество! Скоро не се бях чувствал като идиот! ‘Щото не бях чел такава идиотщина! Съдия Матейска казва, че не съм жалил като гражданин, а като адвокат и затова нямам интерес. Адвоката не е гражданин, демек, а някакъв навлек! А в решението на ВАС на тричленка, потвърдено от 5-членка, публикувано в ДВ и влязло в сила, изрично е записано, че адвоката има пряк интерес да оспорва точно тази инструкция.То така и до Страсбург мога да се разходя! Аман от герберастки плужеци! Още едно доказателство, че Цвинокио продължава да командори в съдебната система.Слугинажът в правораздаването, приет с такъв възторг от някои съдилища и техните ръководители, буди само погнуса.Ако бях написал „доцент, доктор на юридическите услуги“, без да споменавам „адвокат“, с какви мотиви щяха да ме отсвирят?”, коментира адвокат Иван Петров.

Публикуваме определението на съдия Галина Матейска от ВАС:

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4502
София, 01.04.2013
Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:

Производството по адм. дело № 2152/2013 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) е образувано по повод на постъпило на 03.01.2013 г. с вх. № 106 ОСПОРВАНЕ на подзаконов административен акт – Инструкция № 89/10.03.2011 г. за провеждане на предварителни проверки, издадена от главния прокурор на Република България и министъра на вътрешните работи, от адвокат Иван Петров Петров, САК, личен № …., с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Александър Жендов 1, ет. 3, ап. 5, адвокатско дружество „Канелова и Петров”. Жалбоподателят оспорва изцяло горната инструкция и на основание чл. 185, ал. 1 от АПК моли да бъде обявена за нищожна.
В жалбата се заявява наличие на правен интерес, който е обусловен от обстоятелството, че жалбоподателят е адвокат, който защитава лица, по отношение на които инструкцията е приложима. С нея се регламентират правила за поведение относими към правомощията на прокурора преди образуване на досъдебното производство; правилата, по които се извършва предварителната проверка; хипотезите, при които преписката се прекратява; вида на актовете, с които се произнася прокурора и тяхната обжалваемост; обхвата на контрола от по-горестоящата прокуратура. Според жалбоподателя така очертания предмет на инструкцията е относим не само към регламентираните задължения за органите, подчинени на Главния прокурор на РБ и Министъра на вътрешните работи, но и към правата на лицата, пострадали от престъпления.
Като правно основание жалбоподателят заявява, че инструкцията е нормативен акт по определението на чл. 75, ал. АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Оспорената инструкция обаче не е обнародвана в „Държавен вестник”, което е условие да се превърне в част от действащото право. Необнародването е пречка актът да породи правни последици, тъй като до публикуването си той не съществува като юридически факт, а това означава, че липсата на този елемент от фактическия състав на нормативния акт води до опорочаването му до степен на нищожност.
При така подадената жалба, производството следва да се квалифицира като такова по Глава десета, Раздел ІІІ наименован „ОСПОРВАНЕ НА ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ“ от Административнопроцесуалния кодекс.
При преценката за допустимостта на оспорването, настоящият състав съобрази следното:
Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, поради което въпросът за срочността на жалбата не следва да бъде обсъждан.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от АПК предвижда, че последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. При извършената служебна проверка в тази връзка се установи, че по жалба на Ефросина Кирилова Цокова, Цветко Иванов Цветков и Христо Георгиев Георгиев против разпоредбите на чл. 8 в частта „резолюция по чл. 4 и чл. 5”, чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2, чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 и 2 от същата тази Инструкция № 89/10.03.2011 г. за провеждане на предварителни проверки, издадена от главния прокурор на Република България и министъра на вътрешните работи, е било образувано адм. дело № 14419/2011 година. Към това дело с определение № 4408 от 27.03.2012 г. тричленен състав на Върховния административен съд – Пето отделение е присъединил и адм. дело № 15395/2011 г., образувано по жалба на Христо Георгиев Георгиев срещу същите разпоредби на инструкцията.
С решение № 10567 от 18.07.2012 г. по адм. дело № 14419/2011 г. тричленен състав на ВАС – Пето отделение е обявил за нищожни чл. 8 в частта „резолюция по чл. 4 и чл. 5”, чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2, чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 и 2 от Инструкция № 89/10.03.2011 г. за провеждане на предварителни проверки, издадена от главния прокурор на Република България и министъра на вътрешните работи. С решение № 3231 от 07.03.2013 г. по адм. дело № 12635/2012 г. петчленен състав на Върховния административен съд – ІІ колегия е оставил в сила горното решение на тричленния състав на ВАС, пето отделение. Със сила на пресъдено нещо е прието, че оспорената инструкция е нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, а не вътрешнослужебен акт.
Изпълнена е процедурата по чл. 194 от АПК за обнародване на съдебното решение в „Държавен вестник” (независимо, че именно поради необнародване в „Държавен вестник” оспорените тестове на инструкцията са били обявени за нищожни). При това положение съдебното решение влиза в сила от деня на обнародването му, а това е 22 март 2013 г. – „ДВ”, бр. 29.
При тези обективни данни, предмет на настоящото съдебно производство може да бъде Инструкция № 89/10.03.2011 г. само в останалата й част, защото както се каза и по-горе, последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.
Друго основание за недопустимост на съдебното производство е липсата на правен интерес от оспорване. Безспорно е, че предметът на инструкцията е относим не само към регламентираните задължения за органите, подчинени на главния прокурор и на министъра на вътрешните работи, но и към правата на лицата, пострадали от престъпления. Касае се за засягане на права и интереси на физически лица, настоящи или бъдещи потенциални адресати на инструкцията.
В конкретния случай жалбата, наименована „оспорване” е подадена от адвокат. Адвокатът в това си качество няма личен, пряк и непосредствен правен интерес да атакува инструкцията. Интересът на адвоката е опосреден от едно бъдещо несигурно събитие – ако бъде ангажиран като пълномощник на някое от физическите лица, за които се отнася инструкцията. Фактът, че адвокат Иван Петров е практикуващ видно от посочения статус в Справката за актуално състояние, издадена от Адвокатски съвет – София, не означава наличие на правен интерес. Това е така, защото в Закона за адвокатурата няма профилиране на защитата и поемане на клиенти само по определена материя. Упражняването на адвокатската професия се отнася за всички области от правото, а не само за наказателното производство. А освен това по делото няма данни за разпределение на материя в адвокатското дружество „Канелова и Петров”. Във връзка с правния интерес за оспорване следва да се посочи решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд постановено по конст. дело № 11/2006 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване противоконституционността на чл. 186, ал. 1 от АПК.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС – Четвърто отделение счита, че жалбоподателят в качеството си на адвокат, а не като физическо лице няма правен интерес да обжалва Инструкция № 89 / 10.03.2011 година, поради което оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено.
Воден от горното и на основание чл. 196 от АПК във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд – Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването от адвокат Иван Петров Петров, САК, на Инструкция № 89 / 10.03.2011 г. за провеждане на предварителни проверки, издадена от Министъра на вътрешните работи и Главния прокурор на Република България.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2152/2013 г. по описа на Върховния административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Afera.bg