Нека да е август!
Като ревна в края на юли опозицията, че управляващите излизат в отпуск, та не млъква през целия август. Пръсна се из родината също в отпуск, но не спира да реве, а медиите – да й пригласят. Всъщност това е единственият рев, който се разнася през най-горещия, но и най-спокоен месец в годината.
Защо е спокоен ли? Ами, защото управляващите и опозицията са в отпуск. И то не само у нас, а по целия свят. По цивилизования, където отколе е така. Затова няма проверки от ОЛАФ, няма доклади на Европейската комисия, няма кахърни прогнози за мрачното ни бъдеще, няма дори инфантилни журналисти от ВВС. Изобщо, животът става по-ведър и по-хубав. И ако някой се сети да направи едно проучване за нагласите на българина през август, той може и да не се окаже на първо място по песимизъм и на последно по оптимизъм.
Само че нашенецът може да избяга от управниците си макар и за един месец годишно, но никога не може да избяга от манталитета си. А челна позиция в него заема сиромахомилщината. И неизтребимият му навик да не гледа в собствената си паница, а в канчето на комшията на шоплъшкия принцип "я не сакам я да съм добре, я сакам Вуте да е зле". Или перефразирано: я не сакам я да карам мерцедес, я сакам депутатинът да се вози в трабант".
Ако живее зле, българинът не иска да положи усилия и да поеме риск, за да оправи положението си, а врещи, че всички трябва да живеят зле като него. При нас чувството за справедливост и равнопоставеност винаги се сведа до "аз" и никога не се отнася до "останалите". Независимо дали става дума за личните възможности, за положения труд, за професионалните отговорности и дори за годишния отпуск. За него парите не са спечелени, а са взети, заплатите не се изработват, а се дават, управляващите нямат права, а привилегии, политиците не вършат работа в страната и чужбина, а ходят на екскурзии и софри. Дори парламентът не е наше представителство във властта, а сбирток, който плюска евтини кюфтета и всичко, което върши, е позорно. Включително и това, че ползва тоалетна хартия, вместо да прави запетайки по стените на тоалетните. Като че ли хората в парламента са ги внесли от друга държава, а не са от съседния двор.
Но всички, които плещят подобни обидни за средния интелект простотии, не си дават сметка, че каквото и да твърди човек, той винаги изхожда от себе си. И че тези дрънканици не са нищо друго, освен израз на измекярски манталитет. Например, да крещиш, че опонентът ти е на единия плаж, докато ти си на другия. Да наричаш всички в парламента свине, докато щурмуваш изборите, за да влезеш вътре. Да искаш от управниците ред и законност, но да призоваваш хората да не плащат данъци. Да джиткаш със суперскъпи автомобили, но да ти се зловидят нечии луксозни обувки.
В този ред на мисли можем да минем през "лайното в целофан", както един днешен политик нарече всички останали, преди да стане такъв, и да стигнем до обвиненията на опозиционери, напуснали парламента още през юли, че колегите им и правителството са излезли в отпуск през август. И всички тези хора са окачили гордо на стената си портрет на Левски. Макар че и по манталитет, и по визия, и по интелект техният символ е хитрецът Андрешко.
Който не вярва, че е така, да иде пред президентството, където са опнати тентите на т.нар. постоянен протест на "Атака", и да види еманацията на андрешковщината и тарикатлъка. Там гневният глас на лидера Сидеров звучи непрестанно, но него и буйстващата му рода ги няма. Понеже е август – време за отдих. И управляващи, и опозиция са в отпуск. И ако нещо кънти над родината, това са само гласовете на ходжата и на Волен. И то на запис. Така че отпускът е здравословен за всички – докато андрешковците си почиват, и нацията да поживее спокойно. И достойно. Нека да е август! Нека да са в отпуск!
Ива Николова
В. “Монитор”