Независимата съдебна система крие ужасни тайни
Има една държава в Европейския съюз, в която думата "мафиот" не звучи обидно и в която повечето деца се гордеят, ако бащите им работят за мутри със зловещи имена. В тази държава е нормално съдилищата да издават съвършено различни присъди за едно и също престъпление, а съдиите публично да декларират, че добрата биография на подсъдимия и медийната му популярност са смекчаващи вината обстоятелства.
Последното се отнася за казуса "Стависки", но всеки един от нас знае поне още един пример за подобно съдийско безочие. В тази държава главният прокурор поощрява съдебно преследване срещу лидера на най-влиятелната опозиционна партия в парламента, позволявайки си да редактира правото. Става дума за лидера на АТАКА Волен Сидеров и за главния прокурор Борис Велчев. Последният си позволи телевизионно изявление, в което черно на бяло каза, че Сидеров имал възможност да докаже в съда своята невинност…
Когато главният прокурор на европейска държава пледира за виновност по презумпция /а не за обратното!/, тази държава незабавно трябва да бъде изхвърлена от ЕС. Защото на тази територия правораздаването е опорочено, съдиите и прокурорите са подкупни или зависими, а обикновените граждани са потенциални жертви на съдебната система, ако бъдат нарочени за отстрелване от мафията.
Тъй като държим на обективната истина, за разлика от съда и прокуратурата, длъжни сме да признаем едно: Борис Велчев все пак се поправи и от екрана на Нова телевизия се извини на Сидеров за допуснатата словесна волност. Това е достойно за уважение. Но в същото време аз имам ред въпроси към главния прокурор, на които той е длъжен да отговори.
Първо, защо като главен прокурор не е направил необходимото да се впише в системата ДАКСИ, че е напуснал частната фирма "Право и бизнес"? /за сведение на несведущите – следователи, съдии и прокурори нямат право да участват в търговски дружества/
Може ли точно главният прокурор да не знае, че след като има съдебно решение да напусне частния бизнес, неговото име не може да фигурира в официалните информационни масиви?
Второ, как главният прокурор се оказва в една фирма с ексчервения депутат Златомир Орсов – близък на банковата фараонка Веска Меджидиева, която през 1996 г. фалира Банката за земеделски кредит? И не обяснява ли точно това приятелство фактът, че през досегашния си прокурорски мандат Борис Велчев не направи необходимото, за да преследва живеещата в ЮАР Меджидиева, срещу която има издадена присъда? Преди десетина дни съдът отмени присъдата на фараонката и сега тя е с чисто съдебно досие. Което засилва съмненията към главния прокурор.
Затова питам Борис Велчев: Може би точно вие станахте главен прокурор, за да спасите крадците на България от съдебно преследване? И за да превърнете Темида в слугиня до поискване.
Предусещам ехидната усмивка на Велчев и донякъде го разбирам. Ние сме плебсът, той е аристократът. Ние сме простосмъртните потенциални клиенти на репресивния апарат на Велчев и сие /разбирай БСП/, а той е богоизбраният прокурор. Прокурорът, завършил комунистическо право, но прилагащ капиталистическо правораздаване. За подобна морална и професионална трансформация се изисква чутовен интелект и неподозиран морал.
Трето, каква е отговорността на главния прокурор за срамния еврофакт, че лицето Людмил Стойков /главен спонсор на президента/ е обвинен от прокуратурата не за крупна кражба от еврофондовете, а за дребно пране на пари? И как Велчев допусна това, след като има европейска заповед за арест на Стойков, уличен в измами с европейските структурни фондове? Кой нареди на прокурорите да изменят европейското обвинение към Стойков? И има ли за тях значение фактът, че олигархът е спонсор на държавния глава и притежава морския комплекс "Дюни" и комбината "Стомана индъстри" в Перник?
Четвърто, защо Борис Велчев реши да повдигне към бившия вътрешен министър скромното обвинение, че издал името на секретен сътрудник на ДАНС, след като Румен Петков има далеч по-големи грехове?
Пето, защо главният прокурор бездейства по казуса "царски имоти" и позволява на Симеон да присвоява гори, земи и резиденции, за които няма валиден нотариален акт? Не пази ли по този перфиден начин тройното правителство? Което си е чисто партийна, а не прокурорска функция.
Шесто, дава ли си сметка главният прокурор, че еврокритиките към България са резултат предимно на неговото бездействие? Последното не е признак за висок интелект. Но в строящия се от потомците на Политбюро примитивен капитализъм интелектът се демонстрира не с почтен труд, а с натрупани пари и материални активи. А понятията "почтеност" и "труд" са трудно приложими към главния прокурор на републиката.
Седмо, как Борис Велчев ще обясни необяснимото – че в ДАКСИ фигурира като управител на сдружение с нетърговска цел, представляващо чужда държава? Ала за това – в следваща публикация, може би под заглавието "На коя чужда държава служи главният прокурор?"…
На територията с име "България" вече 19 години се подвизават политици и партии, чиято едничка цел е да се обогатят от хазната, представяйки тази политика като "национално отговорно поведение". Дошло е време към престъпната политическа олигархия да прибавим и видните представители на съдилищата и прокуратурата, сервилно обслужващи героите на криминалния преход. Нека видим не само истинското лице на главния прокурор, но и действията /респ.бездействията/ на председателите на Конституционния съд, Върховния касационен съд, Върховния административен съд?
Какви ли ужасни тайни крие "независимата" ни съдебна система?
Велизар Енчев
В. “Атака”