На 22 съм и видях един град – държава, в която ако НЕ купуваш гласове НЕ можеш да спечелиш!
Защо гласувах за Борислав Гуцанов? Защо гласувах за Миглена Кунева? Защо не продадох гласа си? Защо ми пука за Варна? За майка ми? За баща ми? За бъдещето ми? Здравейте, не се познаваме, но ще си позволя да говоря на ти. Не обичам официалностите, а и предполагам, че на повечето от вас им е писнало от излишен етикет, помпозност, „големи думи” и демонстративна надменност. И така ще започна моят „ra…nt, простете интернет диалекта той е част от мен, както и от голяма част на моите приятели.
Аз съм от интернет поколението или дете на „мобилните комуникации” както го наричат някои. Това може би издава възрастта ми но вместо да ви карам да гадаете направо ще си кажа – 21 след няколко седмици ставам на 22 години. Държа да вметна, че това е 89-ти набор или „чадо на демокрацията”.
Изборите, които се състояха вчера бяха едва вторите, на които съм гласувал. Мнението ми може да не е от голямо значение, но аз ще го дам. Тъжно ми е! Видях как едни избори дърпат други зад себе си, видях ниската избирателна култура на съгражданите си, видях абсолютното безхаберие, с което бе организиран вота, мудните процедури и най тъжното – видях един град – държава, в която ако НЕ купуваш гласове НЕ можеш да спечелиш.
Гледам и се чудя защо сме такива мазохисти. Защото не друг, а ние си ги избрахме, било то с продаването на гласа си или нехайството, с което го приемаме. За машинациите, които се случиха тук и навсякъде нямам думи. Откровено ви казвам – тъжно ми е, че ме поставяте пред този избор – Кирил Йорданов или Марешки. Опитвам се да си обясня как се стигна до тук.
Кой по-дяволите гласува за Кирил Йорданов, за тази политически номад, който ако смени още един път цвета си ще заприлича на опаковка Skittles? Кой има нервите да гледа още четири години как той седи и си тъпче пазвата за политическата зима към която се е запътил? А какво ни чака от другата страна? Веселин Марешки… Потресен съм! Продадохте се в замяна на едни 20,30 или 50 лева. Наясно ли сте, че повечето даже няма да ги помиришете? А тези, които все пак сте изкярили ще ви топлят ли тези пари, ще ви хранят ли 4 години?
Как не спряхте за момент да помислите на какво се обричате САМИ?
Надявам се да не мрънкате като дойде да ви линчува, ако не сте си платили данъка, както се е заканил или когато Варна затъне в мръсотия, дългове и аптеки, защото той е прекалено над тези неща дето им викат бюрокрация. Ще ходи да си бръмчи с Кионинсег-а по евентуалната писта, която ще направи. Не за нас. Не за Варна, а лично за себе си…
Срам ме е! Срам ме е, че всички са се закачили за бат Бойко, дето каза, че българите сме като неговите кучета. Защото българите сме такива явно и претенции нямаме. Харесва ни да ни водят „изкъсо”. Махаме с опашка на кокалите, които ни хвърля. Седим мирно като ни каже. Лаем като дойде време за гласуване. И той е доволен. Кога ли и на нас ще ни клъцне лентата и ще се обяви за Тато 2…
Смешно ми е! Смея се на безизходицата си. Смея се на наивността си. Смея се, защото явно нищо друго не ми остава. Смея се, защото дори да обвинявам хората, които са продали гласа си не мога да съм им сърдит дълго. Защото народът ни е толкова обеднял и озверял от глад и безпаричие, че не вижда изход.
Смея се, защото иначе трябва да рева. А хич не харесвам драмите. Вярвам! Не пиша това от яд или от огорчение.Пиша го, защото вярвам, че все някога ще дойде тоя нов ден дето Стефан Данаилов говори за него. Явно няма да е сега, но ще дойде! Има една реклама по телевизията, в която се казва, че в България има хора, които мислят за бъдещето си, за които късметът е работа до късно ,които са взели съдбата си в свои ръце. Вярвам, че Борислав Гуцанов е един от тези хора. Вярвам също, че Миглена Кунева е една от тях. И вярвам, че не са сами. Вярвам, че заради хора като тях ще я прокопсаме и някак си ще успеем да съберем парчетата от разбитата си държава дето управлението уж „гради”. Чакам новия ден, в който хората ще разберат, че не гласуваме за пари, за евтини лекарства, за да сме десни или леви или бенбени.
Гласуваме, за да вървим напред, за да можем да живеем по-добре, за да можем да гледаме децата си, за да могат майка ми и баща ми да не се притесняват как ще се топлят през зимата или какво ще ядат.
Гласуваме за хора с идеи. За хора, които не се страхуват да гледат промяната в очите, които не могат да бъдат уплашени от КАМАРИТЕ работа, която трябва да бъде свършена или от скърцането със зъби по техен адрес от страна на стражниците ни. Хора, които въпреки възможността да си бият шута в чужбина и да забравят за нас не го правят. Хора на които им пука. Пука ми! Пука ми! Пука ми! За бъдещето ми и за града ми. На хората като мен: Ще кажа дръжте се не сте сами. На другите ще кажа…и за вас ми пука.
Ще се видим „утре”.
Дано не го чакаме дълго.
Дилян Цеков