НА СЕЛО ПРЕЗ ЗИМАТА: НА НОЩНО КИНО – ШИРОКОЕКРАННО И ЦВЕТНО
Баба Мара , като я питаш кога е родена , отговаря – след войните. Така и не знае след коя точно война – Балканската или Първата световна. Има си зелен паспорт , на който пише , че е безсрочен и си го къта. Като нов е – увила го е кърпа и за последен път го е явила за нещо си „ когато беше Тодор Живков „ , както се изразява тя . Помни и как е написана датата на раждането й – 1918 година. Преди много години я питали – от коя си по-млада и коя е по-млада от тебе. Така налучкали годината й на раждане и я написали в паспорта , тя никога не е имала кръщелно свидетелство , както някога са наричали Акта за раждане. Тя помни кметството , в него имало кмет , секретар – бирник , писар и пъдар с униформа и карабина. Там са се подписали с Илия , не помни да са им давали брачно свидетелство , после си имали и четири деца – двама сина и две дъщери.
Повече от половин век баба Мара си живее сам самичка , дома й с голям двор , малко на баир е накрай село , пет къщи преди последната. Учила е , била е в първо отделение , повторила го е и после кърската и къщното работа я отнесли. Като чете , без очила , срича , но разчита написаното. Виж със смятането и със сметките си я бива , знае и да смята , и да си прави сметка на парите. Цял живот дворът й е бил пълен , откак се помни допреди десетина година е имала поне по една свиня майка , която се прасела по два пъти годишно , пак дотогава е имала и по седем – осем овци и по две кози , винаги си е имала кокошки , петли и пуйки. Трудела се, но и продавала – малки прасета , агнета , ярета , пуйки , мляко и яйца. Никога не е оставала без пари , като че ли усещала и смяната на парите , и инфлацията . Парите за харчене си носи с нея – шие си джоб на комбинизона , тя си знае къде къта другите , ония с който си купува дърва и брашно , плаща си електричество и вода. Има си ток и чешма , на си вади вода от герана и си я топли в котела на кюмбето.
В къщата й няма портрети и снимки. Нито на Илия , нито на децата. Мъжа й бил воденчар , ходел на зареда на воденицата , до воденицата на брега на Искъра стигал пеш през баира . Бил по-стар от жената си , родил се бил в последната година , това ще рече – през 1899 година . Когато се взели бил парясник , бил си имал жена , ама тя била бездетна и си се прибрала в нейното си село. През войната – Втората световна през една от зимите паднал голям сняг. Той си дошъл от воденицата , зачервен и мокър от рушенето на снега , седнал на кревата , навел се да развие навущата и … там си останал. Пръснало му се сърцето отведнъж , а й казвал че му остават малко години до петдесетте. С Илия си били направили къща , той бил и каманяр , сам си извадил от Плоченския връх , дето бил над воденицата , камъните и с чука и каманярските си инструменти си изчукал всичките дялани камъни , и за приземния етаж на къщата , и за зидовете. И тухлите за къщата сам си направил , карал си глина от Млаката , тя я газела с боси крака и й сипвала вода и пепел от печката , той с ръчна преса правел коптори , под тях палел огън и така си направили печени тухли – и за къщата , и за обора до сламника. Циглите и капаците им ги докарали от фабриката в Мездра ,баба Мара си има и цигли и капаци в резерва, ама така и не помни откакто едни цигане от Койнаре сложила улуци на къщата , да е сменяла нещо по покрива.На етажа , както казва баба Мара , има две големи соби и коридорче между тях. Там някога са били децата , тя си е живяла винаги „доле” , между каменните зидове . Там още Илия набил клепета между камъните и наковал изсушени бичени дъски от червена череша ,” не са мръднале от тогива „ – според баба Мара , от тях е топло и уютно . Освен голямата стая , която сега биха нарекли механа заради дървенията по тавана и по стените , баба Мара си има и кухничка през която минава за да отиде до задната маза със зимнината и в килерчето , което има канализация , там тя пере в коритото и се къпе с кепчета от котела , редовно го прави , чистница е.
За децата си баба Мара и дума не отваря. Мълчи си. Така , между другото се изпуска , че по времето на ликвидационния съвет на ТКЗС-то е идвал ликвидатора с някакви документи по земите и горите , вадили за някакви удостоверения за наследници. И като става дума за ТКЗС –то, баба Мара казва,че от там й е пенсията , била е доячка във фермата , обора първом бил на кооперацията , там отишла още когато се родил Симеончо и все там я докарала до пенсия , казали й , че е минала над шейсетте си години и я отпратили . После , по някое време , пощаджийката започнала да й носи пенсия , баба Мара не помни да е подава документи , веднъж идвала кметицата с някаква жена , разпитвали я разни – работи и й казали , че не може да взима вдовишка пенсия , щото Илия е умрял преди да се пенсионира и не могат да сметнат какви пари да й дават. Но и дават някакви. Тя не се оплаква , живее по неин си начин . „ На средсело „ , там където са магазините , не е ходила не помни от кога , хляб никога не е купувала , меси си , брашно и каквото друго й трябва й го докарва кръчмара ,тя си плаща веднага и по един петел му дава понякога. Преди години хора й докарали един хладилник „ Мраз „,не са й искали пари за него,някаква помощ бил ,работи си и сега,понякога ручи , ама си е свикнала с него. Телевизор така и не си купила,има си един ВЕФ и селската радиоточка ,вестник не е чела.
Живее си баба Мара „доле „ , изкачва стъпалата за да иде до задния двор , останали са и кокошчици и два петела . Работи си и по градинката до герана ,картофи ,лук , каквото друго още може когато й дадат разсад.На етажа отваря вратите само за влезе да проветри ,за Великден и за Димитровден мие прозорците , мете и тупа чергите,стените не е варосвала отдавна – не е палена печката в коридорчето и не са се опушили с чернилка. Не знае баба Мара колко й остават до стоте години ,а и не й е интересно – нито на колко точно години е ,нито как ще я кара ,нито –докога.Вечер си ляга „като се стемни „,през зимата това е някъде в ранната вечер,става „като се съмне „ , през колко от всичките десет – дванадесет часа спи , тя си знае. Не дава обяснения , но обича да казва: „ Какво права нощес през зимата ли ? Лежа , обърната към стената , от печката в кухничката присветва огнец ,гледам кино „.Така доживява живота си на село през зимата сама почти стогодишната баба Мара – гледа нощното кино на спомените си от един дълъг изстрадан живот , широкоекранно и цветно.
Димо Ангелов