НА ПРИЦЕЛ – НИКОЛАЙ БАРЕКОВ И РОСЕН ПЕТРОВ, ВОЛЕН СИДЕРОВ МОЖЕ ДА СИ ОТДЪХНЕ
Всеки е виждал Росен Петров на екран и всеки има мнение за него. Аз съм го виждала 2-3 пъти на живо и си мисля, че никога не трябва да съдим за човека по неговия екранен образ. Сякаш забравяме, че както има политически образ, така съществува и телевизионен, екранен образ.
Разбира се, че телевизионният образ е еманация на самия човек, но забележете – еманация. Сума – сумаром на всичките му телевизионни прояви, които нашият мозък е успял да регистрира. Евентуално. А дори и да е успял да регистрира телевизионните прояви на Росен Петров, то това е ставало полегнал в неделя на дивана с бира в ръка. Защото няма някой по-интересен мач в тоя момент. Или – в по-честия случай – докато глади гащичките на децата и им приготвя раничките за детската градина или за училище. Или пък им прави следобедна закуска.
Сложете си ръка на сърцето – колко от вас са слушали Росен Петров с молив в ръка? Никой. Какво знаете за него – нищо или почти нищо конкретно.
Напоследък някои от нас кибичат във фейса и слушайки тв предавания – пускат статусчета, критикуващи едно или друго, буквално докато тече предаването. Вярвам, че само тези фейсбукъри по-внимателно са проследили Росен Петров. Но са проследили екранният му образ, не самият човек.
Та, защо дори и на тях да вярвам, че той не трябва да влиза в политиката. Защото не ги кефи?
Представете си, че сте достатъчно известен и някой непознат напише същите дивотии и по ваш адрес. Напише, че сте дудук, например, както си позволяват тук най-често да пишат за Николай Бареков. А сега си представете, че майка ви има достъп до тия лайна. Как ще се почуствате?
И как се чувстват близките на Росен Петров от неделя насам? Най-вече питам с какво той го заслужи.
„Нека говорят” на Росен Петров беше предпочитан ефир, казвам ви го от опит. И заради Росен беше предпочитан, не само защото бТВ е най-големият ефир в страната. Росен беше един от малкото водещи, които задаваха въпроси без непременно да стрелят по събеседника си и пак успяваха да му вадят душата. Имала съм клиенти, които го изискваха пред другите неделни „говорилни” и всеки пиар експерт би потвърдил моите думи.
И в тая връзка да попитам – защо Росен Петров е ок за водещ на „Нека говорят”, а не е добър за политиката? Защо.
Крал ли е, псува ли ви от ефир, прегазил ли е пиян майка с бебе на пешеходната пътека или обратното – спаси майката с детето, бутнати от друг. Преди няколко дни, не преди години, не помните ли.
Най-много се чудя защо ръководството на бТВ реагира тъй остро днес срещу Росен, а преди седмица по всичките си емисии го показваха, как спасил жената с детето! Тогава си мислех, че му правят пиар, защото бях чула, че има намерение да се присъедини към „България без цензура”. Чух го по Коледа, ако това има някакво значение. И след като аз съм го чула, бТВ началниците да не се правят на ощипана госпойца, га че ли тоя ефир е техен и е изначално девствен.
Хайде холан! До оня ден.
Защо да не може Росен Петров да се занимава с политика, а? Същото ви питам и за Николай Бареков, и за всички останали колеги, които рано или късно ще се присъединят към „България без цензура”. И тях ли ще залеете с помия. Хора, които си мислите че познавате, но всъщност сте виждали само на екран. Как изобщо успявате да убедите себе си, че сте обективни в преценката си?
Като стана въпрос за обективност -колегата Иван Бакалов ви го написа сутринта – Николай и Росен са в следващия парламент, по-добре свиквайте…
И гледам отдолу същите хора лайкнали Бакалов, но няколко минути по-късно пак разцепиха мрака с изобретателните си обиди и неприлични намеци по техен адрес.
Защо, бе? Откъде идва тази противоречива нагласа към хората, които предпочитаме да гледаме в ефир, от една страна, а от друга – не щем да се занимават с политика.
Имам отговор и той със сигурност няма да се хареса, но пък нека сме обективни. Ние приемаме кандидати за чисти и свети, само ако са обесени от турците, по-възможност по време на възстание. Единственият светец за българското мнение е умрелият, по възможност при трагични обстоятелства. На абсолютно никой друг не даваме шанс да се превърне в наш лидер, без предварително да го оваляме в катран и перушина. Няма значение дали сме прави, няма значение дали говорим истината, важно е да го напишем във фейса и да хвърлим и ние камък по тая луда глава, дето се е засилила да оправя нашето окаяно дередже.
Имам и още един отговор, който даже ще ви подразни. Ужасно завистливи сме ние, българите. Всички ние, в голямата си цялост. Много малко сред нас не изпитват страх да не би някой да израстне пред очите им и те случайно да нямат изгода от тая работа.
Точно така – или алчност, или изгода, или чиста завист – понякога и трите, ръководят черната кампания срещу България без цензура, Николай Бареков и сега – Росен Петров. Че то лудото Яне не събира толкоз злоба, пък дори и Волен. Всъщност Волен сега може да си почине. Поне докато България без цензура не се окомплектова с водещи си личности.
Дълбокият стрес, в който създаването на партия „България без цензура” потопи политическите си противници, също не е за подценяване. Това дълбоко подтиска мнозина сред нас, които не са дръзнали да поискат същото. А те не са дръзнали да посегнат към политиката, защото е далеч по-удобно и най-вече безопасно, да критикуваш политиците. Да си вечно недоволен, като застаряващата съпруга на някой повярвал в ненадмината си половата мощ български мачо. Т.е. позицията на негласуващият на избори, поне всички, освен тях самите, били маскари.
Ми, що не си направете партия вие, бе господа! Застанете под прожекторите и поемете отговорността. Предложете нещо, направете нещо за общото благо, усетете от първа ръка какво означава да бъдеш политик в България. Пък тогава ще откриете колко дебела е тая работа.
Ако изобщо имате шанс за толкова висок отскок, естествено.
Да вземем пример от кариерата на един от най-оплюваните министри – Надежда Михайлова. През 1997 г. в мига, в който беше номинирана, всички се чудеха на глас с кой ли е преспала, че да стане министър. Говорим за човека, който ще остане в историята с лафа: „Визите за българи паднаха. От днес всеки български гражданин може да пътува свободно”. Нищо, че зад това безспорно постижение стоеше един невидим екип от експерти на министър Богомил Бонев, които свършиха най-тежката част от работата. Личният принос на Надежда към днешната свободен визов режим и приближаването на страната ни към членство в ЕС не бива да се отрича.
Знаете ли, че ако излезете с Надежда Михайлова на едно кино, дори днес, толкова години след като не е на власт, – шансът да стигнете до залата е минимален – всички искат да се снимат с нея. С нея, а не с вас. Независимо какво си подволявате да говорите за нея, зад гърба й естествено, по стар български обичай. Схващате ли тънката разлика?
Е, в това е тънката разлика, която дразни до смърт всички, които днес са захапали Бареков, Петров и „България без цензура”. Има изключения в мотивацията, естествено, но са обидно малко.
По принцип предубеждението, че министър не се става току-така, е вярно. Защото за да претендираш за този висок пост трябва да имаш лични качества и лична сила, която да те изтласка под прожекторите, за да те забележат. После се иска трезва преценка и много голяма предпазливост, за да се ориентираш към дадена политическа сила. А трето и четвърто е оттам да те забележат, да те поканят, че и да почнат да спрягат името ти за министър на вътрешните работи. Е, това се случи на Росен Петров и трябва да му се признае, че за последните 14 години измина доста път. Николай Бареков, също.
И вместо интерес, това постижение днес се превръща в платформа на най-разюздани фантазии – например, как Росен бил взел огромна сума пари, за да подкрепи Бареков. И кой изобщо, дори в най-продажната партия, плаща на някой да му стане зам.-председател?
Това е нечувана глупост, говореща повече за главата, която я е измъдрила. Чувствам, как следващото статусче, което ще прочета, е нещо по повод мъжката дружба и хич няма да се учудя, защото тия мисли ги съставя човешката пошлост. Не обективната действителност.
Ами, да, не се става току-така министър, ама честичко гледаме на аванс сцената министри, които действат и говорят така, сякаш са имали проблем със завършването на начален курс на обучение. Сякаш са расли в катун.
Но затова пък Росен Петров е отраснал в близост до катун – Филиповци, но е завършил Класическата гимназия. Колко от вас са имали такъв път? Винаги ми е харесвало, че Росен Петров е завършил МВР академията и е работил в криминалното направление, макар и за кратко. Той обясни, че се е махнал, защото са се опитали да го корумпират. И понеже е грамотен и талантлив, отишъл при Слави като сценарист.
Сценаристите не са тъпи копелета, дами и господа, независимо как ви се зловиди изборът на Росен Петров да влезе в политиката. Никак даже не са тъпи. Тъпи са тия, които не са наясно как стават нещата, но затова пък плямпат безразсъдно кой какъв бил.
Освен това, къде – къде по спорен политически образ язди 14 години цялата държава, по настоящем даже е лидер на най-голямата ПГ – за Бойко Борисов говоря, да не стане някоя грешка. Всички ръкопляскаха, включително и най-големите му днешни критици, на възхода на неговата политическа кариера, докато не се усетихте, какво прави във властта тоя човек и приближените му. Защо не се разокахте, когато Царя, по предложение на Бриго Аспарухов и един друг приятел, буквално го извадиха от ъндърграунда и го направиха Главсек на МВР. Защо не подскочихте, когато любовницата му – Цветелина Бориславова без ценз и в нарушение на Закона за банките, беше инсталирана в надзорния съвет на СИБАНК и от Цеца Секва еволюира до банкер в една нощ.
Аз разбирам и скепсиса, който ни е налегнал всички след 23 години демократизация на страната ни. До голяма степен споделям притесненията, че не от всяко дърво става свирка и от всяка свирка – политик, но трябва да сме далеч по-толерантна към усилията на всеки, посегнал да прави политическа кариера. Не бива да се страхуваме, че подкрепяйки някой изгряващ политик, той ще се провали и ще ни разочарова. Дайте му възможност преди всичко да свърши работа, пък тогава ще преценим кой какъв е и за какво става.
Единственото, което днес е най-притеснително е, че България без цензура е злостно препъвана по пътя за привличане на водещи лидери. Тая обидна, гневна, черна пиар пиар кампания, още преди старта на Росен Петров като един от лидерите й, показва само едно – че някой, някъде безумно се страхува, да не му дръпната черджето. И си играе с най-черните страсти във Фейсбук.
Да, някой ужасно се радва на всяка помия, която се излива върху „България без цензура” – единствената партия, която написа в програмата си най-отпред, че иска да помете политическия терен и ще проведе операция „Чисти ръце”. Нима има някой от критиците й, който да е принципно против такова прочистване? И ако има, нека направи крачка напред, да видим колко хора ще го последват.
Масираната атака срещу България без цензура и персонално срещу нейния лидер Николай Бареков и сега – срещу Росен Петров буди съвсем основателни подозрения. Петров е крайно и съвсем неоснователно атакуван от колегите в бТВ, че бил използвал ефира да обяви старта на политическата си кариера. Брех, какви праведници се навъдиха в тая телевизия!
Като че ли тоя ефир е изначално девствен. Като че ли от тъкмо тоя ефир до преди година не ви се пулеше лично Бойко Борисов, ката ден, даое по няколко пъти на ден. Като че ли в ефира на същата тази телевизия бТВ, шоуменът с политически амбиции Слави Трифонов, не правеше нелегално пиар на Меглена Кунева в президентската й кампания. И на кой ли още не. Не смея да мисля кой на кого какви пари е дал, за да се случва всичко това в ефира на бТВ. Проверете сами колко струват 30 сек. реклама там и ще видите, че не е тъй лесно да изразяваш политически пристрастия в шоуто на Слави.
И понеже стана въпрос за Слави, да ви напомня, че той най-злостно се упражняваше върху репутацията на Надежда Михайлова през целия мандат на Костов, в чиито кабинет тя беше външен министър. Помните сценката с кола, на която въртяха една от техните балеринки с плисирана пола и бяла блуза, като скеч с външния министър на България. Помните непочтителното – „Надежда, Надежда, да спре да се навежда”…Е, Надежда му изби отровния зъб на Слави Трифонов през 2001 г., когато я покани в шоуто си и тя прие.
Надежда му каза: „ Знаеш ли, Слави, аз ти прощавам, но дъщерите ми не могат да ти простят. Те те мразят!”
Дългия замълча смутено и повече никога не я нападна. Ами направо си я канеше най-редовно в ефир. Така става като опознаеш някои хора от близо, стават ти симпатични.
Нищо чудно след време да заобича и Росен Петров. Пак, че му е длъжен от всяка една гледна точка – колко са хората, които могат да ти сменят подлогата, нека да си дадем сметка за това. Винаги мислете за близките на хората, които критикувате. Не знаете кога обстоятелствата могат така да се извъртят, че да принудят вашите близки да се срамуват от вас. При това най-неоснователно, поради злият език на някой недоброжелател.
Росен Петров, според мен използва ефира, в който е водещ, да обяви собствените си, а не на някой друг, политически амбиции. Беше искрен като си прочете написаната собственоръчно реч и не е дал никакви основания, за тая помия, която му се излива днес отгоре.
И продължавам да не разбирам защо искаме 100 години Росен Петров да е само сценарист или 100 години да е само и единствено водещ. Защо трябва да бъде спиран този човек, ако има потенциал да израсне. Защо?
Ето, убедете се сами за какъв човек става всъщност става въпрос: