НА НАЙ-ГНУСНАТА, САТАНИНСКА, АНТИХРИСТОВА ОЛИМПИАДА – ГОСПОД ГО ТЛАСКА, ЗАЩОТО Е РЕШИЛ, ЧЕ ТОЧНО СЕГА, НА ТАЗИ ОЛИМПИАДА, ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ МУ СИНОВЕ ЗАСЛУЖАВА И ТРЯБВА ДА СПЕЧЕЛИ
Как да не повярваш, че има Господ и че той е справедлив и обича хората?
На най-гнусната, сатанистка, антихристова и богоборческа Олимпиада. Джокович всеки мач е с православния кръст, който обикновено стои под екипа му, но в Париж след извращенията на либералите на откриването всеки път демонстративно вади кръста след мача и го целува. Не може да си позволи да каже всичко, което мисли и чувства по въпроса с откриването, джендър идеологията и все по-бесовския либерализъм, но ясно го показва с жеста си.
Обаче е на 37 години. Получи контузия в коляното на Уимбълдън, а сега по време на олимпийския турнир отново се контузи. Карлос го смаза категорично и безапелационно само преди седмици и е в най-добрата форма на живота си. Букмейкърите даваха едва 23% шанс за Джокович да бие на финала.
Напреднала спортна възраст, последователно контузии, тотална доминация на Алкараз само преди броени дни…Каквато и невиждана воля, сила и характер да има Джокович, това не може да се спечели без Божията помощ. Ноле вярва безусловно и дава всичко от себе си, а от горе Господ го бута и го тласка, помага му да премине през всякаква болка и физическо ограничение, защото е решил, че точно сега, на тази Олимпиада един от най-добрите му синове заслужава и трябва да спечели. За себе си и семейството си, за държавата си, но най-вече за Бога и християнството.
Тихомир Чергов
…
Мразеха го, защото е славянин. Освиркваха го, защото не се вместваше във фалшивите им ценности, защото биеше кумирите им, как смееше; през зъби признаваха победите му, чудеха се как да ги омаловажават, спираха го да играе, защото не бил ваксиниран, арестуваха го, държаха го десет дни изолиран и накрая го експулсираха, само за да подарят победата на Надал в Австралия, не го пускаха да влиза в САЩ, пак заради ваксините,
като не могат да го бият на корта, използваха фалшиви поводи, ненавиждаха го, защото след всяка голяма победа подчертаваше, че е започнал развитието си като спортист под бомбите на същите тези „аристократи“, накрая побързаха да го пенсионират, отминало му било времето, да се маха, вече бил жалък, не му признаха дори това, че няколко седмици след операция на коляното стигна финал на Уимбълдън.
Накрая, на любимите им червени кортове, точно на Ролан Гарос, където си раздаваха кралски коронации, той би Надал, а на финала и грижливо подготвяния му наследник.
И с последната точка, спечелена с убийствен удар, в който вложи всичко преживяно, им затвори устата. От яд набързо го скриха от екрана, минаха веднага на други незначителни състезания, само и само да не покажат триумфа му. Който осмисли въобще провеждането на тази мърлява олимпиада в столицата на грозното и извратеното, а не в столицата на красотата и свободата.
Богомил Бонев
