На депутатите краката са къси
Повече от седмица различни политици и самозвани коментатори се мъчат да изстискат нещо от случая с телефонните разпечатки и да го превърнат в афера, по-грандиозна или поне равна на „Уотъргейт". Особеното е, че става дума за телефони на депутати, а и на журналисти. Последното даде повод да се говори за това, че ДАНС уж разработвала неудобните медии и журналисти.
Неудобните за кого? Известно време смятах, че ще ни оставят сами да се досетим, но много бързо се появи услужлив и твърде осведомен депутат, който поясни, че иде реч за неудобните на премиера медии и журналисти. Зер ДАНС е на негово подчинение, следователно всичко, което върши, е по поръчение на нейния началник.
След като има неудобни медии и журналисти, би трябвало да има и удобни. Но се оказа, че май такива няма. Ерго, разработват се всички медии и журналисти, значи ДАНС действа като бившата ДС. А това вече е много лошо, направо ужас!
От всички журналисти (моля да бъда извинен, ако има и друг, а аз не съм разбрал), само Миролюба Бенатова от БТВ събра кураж да каже, че е останала с чувството, че депутатите я вземат за канарче и се опитват да използват медиите, за да разпространяват измишльотините си.
От казаното и аз оставам с чувството, че трябва или да удължим носовете на депутатите, или да им скъсим краката, за да им е по-удобно да се возят в мерцедесите за наша сметка и да говорят с когото си искат, без да ги виждаме. Депутатите се смятат за особена порода, на която е позволено всичко за разлика от обикновените граждани и за която телефонният разговор е нещо свещено, а разпечатката неприкосновена тайна, засягаща националната сигурност.
Поначало терминът „разпечатка" се превръща в ключов и създава впечатление, че представлява документ с гриф „Строго секретно". Сиреч не може да не съдържа класифицирана информация. Такива разпечатки обаче получаваме всички ние и не е нужно ДАНС или който и да е да ги изисква. Достатъчно е да пресрещнеш пощаджията и да вземеш разпечатките на цялата кооперация. Защото той дори не ги пуска в пощенските кутии, а ги разпилява по пода пред входа, откъдето всеки може да се осведоми кой с кого е говорил, колко пъти, по колко минути и на каква цена.
Освен това всеки работодател може да изиска телефонни разпечатки, за да установи дали набъбналите сметки на фирмата не се дължат на това, че еди-кой си служител говори по служебния телефон с леля си от Америка.
Ако знам името на депутата, номера на телефона му и на кого се води телефонът (което често е най-трудно да се разбере, защото депутатските телефони са собственост на знайни и незнайни спонсори), аз също мога да получа такава разпечатка по много прост начин: като отида в някой офис на мобилния оператор и платя сметката за изтеклия месец. Никой няма да ми поиска лична карта или да ме пита защо плащам аз. Някак си от само себе си се приема за нормално, че депутатите не плащат сметки.
През последните дни се лансира и друго внушение – че никой нямал право да се интересува кой с кого говори. Ама чакайте! Нали затова си отиде бившият вътрешен министър. Дали, ако се беше сетил да говори по телефона, щеше да му се размине оставката? Едва ли. Защото има и нещо друго: делим се на правителство и депутати – на първото нищо не е разрешено, а на вторите – всичко.
Като гледам как рамо до рамо в борбата срещу кабинета застават пред камерите една депутатка от БСП, един депутат от НДСВ, един от СДС и Костов, си мисля, че депутатската камарила започва да прилича на съдебната система – корпоративна общност, която ни се води, ни се кара. И никой в държавата, а и от ЕС, не може да я накара да свърши нещо.
И фразата на един ексглавен секретар на МВР „ние ги хващаме, те ги пускат" по адрес на съдебната система може да перифразираме така: „Ние им плащаме, те ни баламосват".
Абе господа от ДАНС, я ги публикувайте тия разпечатки! Нали не са тайна. Пък ние сами да преценим за какво става дума.
Юрий Асланов
В.”Монитор”