НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР! ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ГДБОП ПО ДЕЛОТО „ГРАНИТИ”.

В ефира на Нова телевизия водещата Любица Кулезич изрече, че „ГДБОП са свършили прекрасна работа” по разследването на убития бургаски бизнесмен Стоян Стоянов и че АФЕРА като „коруцарски сайт с пиянска настойчивост клевети ГДБОП, че са извършили престъпления по делото „Гранити”. АФЕРА е публикувала куп разследвания във връзка с делото „Гранити”, с които е алармирала бившия главен прокурор Борис Велчев за извършени СКАНДАЛНИ И ШОКИРАЩИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ СТРАНА НА ГДБОП по това дело. АФЕРА настоява НЕЗАБАВНО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ ДА СЕ САМОСЕЗИРА ПО МАТЕРИАЛИТЕ В ДЕЛОТО „ГРАНИТИ”. ПУБЛИКУВАМЕ ПАК СЕКРЕТНИЯ ДОКЛАД НА АНТИМАФИОТ, КОЙТО РАЗКРИВА КАК ГДБОП ДЕЙСТВАТ КАТО „НАКАЗАТЕЛНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА” ЗА СКАЛЪПЯВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ!

„Прекрасната работа” на ГДБОП, по цитата на Любица Кулезич, в разследването на убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов, извършена в комбина с бургаския прокурор Ангел Георгиев, доведе до ПЕТ ПЪТИ ВРЪЩАНЕ НА ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ ОТ СЪДА, заради въпиющ непрофесионализъм, некадърност и подобие на чиста литературна мистификация.

„Прекрасната работа” на ГДБОП до делото „Гранити”, по което близо четири години безпрецедентно в арестите и затвора лежаха бившият брилянтен варненски съдия Галин Костов, обвинен като поръчител на убийството, както и Стоян Колев /който продължава да е с НЕсменена мярка за неотклонение/ и Нено Стоянов, бе ръководена от зам-шефа на ГДБОП – печално и зловещо известният Валентин Цоновски.

Точно по това дело – „Гранити” – Валентин Цоновски СОБСТВЕНОРЪЧНО РАЗРАВЯ И ЗАРАВЯ ТРУПА НА СТОЯН СТОЯНОВ БЕЗ ПРИСЪСТВИЕТО НА ДОЗНАТЕЛ, БЕЗ ОГЛЕД И В НАРУШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ПРОФЕСИОНАЛНО – ЗАКОНОВИ НОРМИ, ЗА ДА ЗАЛИЧИ СЛЕДИТЕ НА ИСТИНСКИТЕ ПОРЪЧИТЕЛИ НА УБИЙСТВОТО, НАД КОЕТО ГДБОП РАЗПЪНА ПРЕСТЪПЕН ЧАДЪР!

АФЕРА алармира с множество публикации за безобразията, извършени по разследването на делото „Гранити” от полицаи и прокурори, но бившият главен прокурор Борис Велчев ТРАДИЦИОННО ОСТАНА НЯМ И ГЛУХ, СЛУЖЕЙКИ ВЯРНО НА ВЪТРЕШНИЯ МИНИСТЪР ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, КОЙТО ИЗПОЛЗВА ТОВА ДЕЛО ЗА ДА ВНУШИ И ПЛАСИРА НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА, ЧЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ БИЛО ЗАЛОВИЛО ПОРЪЧИТЕЛИ НА УБИЙСТВО!

„Прекрасната работа” на ГДБОП и МВР – по Любица Кулезич се състоеше в продължение на близо четири години Цветан Цветанов безнаказано да обявява невинни хора за абсолютни престъпници и да диктува на прокуратурата  и  на съда кого да задържат, кой и как да  бъде осъден, и каква присъда да му прочетат.

За щастие ГЕРБ и Цветан Цветанов не успяха да подчинят всички независими съдии, които в условия на обострена и смачкана демокрация , и отявлена джандарщина спазваха законите и бяха гарант за правата на гражданите, доколкото успяваха да го направят.

След петото прекратяване на делото, заради НЕФЕЛНОСТТА И НЕКАДЪРНОСТТА НА ВНЕСЕНИЯ ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ОТ ПРОКУРОР АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ И ЗАРАДИ „ПРЕКРАСНАТА РАБОТА” НА ГДБОП, след невъобразим натиск, въпреки ФРАПАНТНИТЕ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ, делото влезе в съдебна зала.

И кулата от слонова кост на „прекрасната” ГДБОП започна да се срива.

„Топ свидетелят” на ГДБОП и на Валентин Цоновски – серийният убиец Момата се отрече напълно от показанията си, давани в хода на досъдебното производство. Точно Момата е „находката” на корифея на бопаджийската мисъл Валентин Цоновски.

Същият Цоновски, който собственоръчно разкопава и закопава трупа на убития Стоян Стоянов без дознател, без никакви вещи лица и дори се гаври, / и то записано в СРС!!!/, че ще излъжат, че уж намерили трупа при … лов.

Серийният убиец Момата изведнъж се пръква като „топ” ключов свидетел по разкриването на убийството и след договорки с него ченгета и прокурори обвиняват бившия съдия Галин Костов, Нено Стоянов и Стоян Колев, че са поръчители и убийци на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.

Пред съда обаче Момата свидетелства:

“Всичко, което съм направил като показания е лъжа, всичко е редактирано от разследващите, които идваха при мен по няколко пъти на месец. Въобще си нямам представа кой е убил бургаския бизнесмен, но натопих Стоян Петров, защото исках да го вкарам в затвора. Наклеветих го, защото той направи мизерия с моето момиче. Беше й работодател, но я изгони. А аз, понеже съм се занимавал не само с убийства, но и със сводничество, я бях пазарил да я продавам и тя трябваше да стои при Стоян. Ако го бях намерил тогава, сега нямаше да е в залата, а щеше да бъде закопан някъде. Дали съм убил един, двама или трима въобще не ми дреме. Аз с това си вадя хляба! Когато през септември 2009 г. дадох показания пред полицаи в Бургас, натапяйки познатия си Стоян Петров и неговия познат Стоян Колев разследващите ми обещаха по-ниска присъда за извършено от мен друго  убийство.После обаче не си спазиха обещанието и ме излъгаха.

За убития бизнесмен от Бургас Стоян Господинов научих от вестниците. Омръзна ми да лъжа и да мажа и да обвинявам хора, дето не съм ги виждал през живота си”.

Целият обвинителен акт по делото „Гранити” се гради единствено на показания по слухове, чути от „умрял” и свидетели от „класата” на Момата.

През всичките 25 месеца, през които екссъдия Галин Костов стои запрещен зад решетките, „ювелирно” разследвалите ГДБОП-аджии и прокурори не посочват какъвто и да е мотив, заради който го посочват като поръчител на убийството!

Делото „Гранити” е учебно помагало как корумпираната система може да скалъпи удар срещу всеки, който по някакъв начин не и е удобен. Всеки служител на съдебната система може да бъде натопен от недоволен клиент с връзки и възможности и то защото системата е корумпирана и никой в нея не е защитен, че утре същата тази система няма да се обърне срещу него.

Като знаково действащо лице в разследването по убийството на Стоян Стоянов се явява Валентин Цоновски от ГДБОП, сега шеф на „Терор” в същата служба. Зам-шефът на Станимир Флоров – Валентин Цоновски редовно се изявява по шумните дела – делото за убийството на Стоян Стоянов, „Наглите”, „Килърите”. По всички тези дела задкулисието на разследването е потресаващо. Последният „качествен” резултат от дейността на Цоновски бе абсолютния непрофесионализъм, когато в негово присъствие се самоуби важният свидетел по убийството на Мирослава от Перник – Стойчо Стойчев – Чочо.

По делото за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов лъсват безобразни действия на полицаите от ГДБОП, хванати ръка за ръка с определени прокурори.

Валентин Цоновски ГДБОП и Руслан Димитров от сектор БОП –Бургас, който се явява подчинен на Цоновски, заедно със Стоян Петров – обвиняем за 2 убийства и 5 пъти осъждан, разкопават и заравят трупа на Стоян Стоянов.

Стоян Петров участва активно в копаенето, защото Валентин Цоновски се уморил…

Той беше уморен и в Перник, ако си спомняте, докато Чочо се гръмна в негово присъствие.

Всякакви биологични и други следи от Стоян Петров попадат около и в гроба, което е абсолютен гаф, изключително меко казано, защото ако Петров е заподозрян, по този начин /не/ волно ГДБОП му помагат да се оневини на последващ етап. Всички тези действия са извършени без присъствието на дознател.

От СРС-тата по делото се вижда, че на дознателя ченгетата му се обаждат час и половина след първото отравяне. Разкопаването се извършва без поемни лица, без съдебен лекар или какъвто и да е лекар, и без видеозаснемане. Дознателят почва огледи в 17.50 часа, а Цоновски и компания още в 14.50 часа са приключили.

По снимките и СРС-тата, които са приложени по делото, ясно се вижда, че са го заровили. Вижда се само част от черепа – всичко друго е напълно заровено. А може и тялото да е било изцяло заровено и снимките да са след второто изравяне?!

На следващия ден – 9.10.2009 г. Стоян Петров в нарушение на закона е пуснат под „домашен арест” от прокурор Кипрова от Варненската окръжна прокуратура.

Това става след нареждане по телефона, плюс последващо писмо от шефа на ГДБОП Станимир Флоров.

До 10.02.2010 г., или цели 4 месеца, Стоян Петров не е привлечен като обвиняем. Пита се в бопаджийската задачка – защо, ако наистина той им е показал гроба? Защо са му позволили да копае и да оставя свои следи, ако е бил заподозрян? Как така Стоян Петров безпрепятствено излиза от България с личните си документи? Защо не е обявен за издирване чрез ШИС, Интерпол, с европейска заповед за издирване от Бургаска окръжна прокуратура и Бургаска апелативна прокуратура?

Стоян Петров се намира необезпокоявано в Испания с личните си документи до 11.03.2011 година, когато е задържан след присъдата му от Варненския окръжен съд, както и след пускането на европейска заповед за арест от Варненска окръжна прокуратура по друго дело за грабеж.

Само тези действия показват пълна липса на професионализъм от страна на служителите на ГДБОП.

С гореописаните действия на служителите от ГДБОП лъсва обаче не само непрофесионализъм, но и престъпления по служба, или замитане на следи от престъпления. Нататък става още по-брутално – следват обвиняване на невинни хора, подбуждане на свидетели да лъжесвидетелстват, да набедяват, извършване на сделки и договорки с криминално проявени лица.

По делото има и доклад, адресиран до директора на ГДБОП, от който ясно личи как по нареждане от „Горе” трябвало да бъде „елиминиран” Михайлов: „мотив за това не ни беше казан, но се разбра, че елиминирането на Михайлов е поръчано от горно ниво и е на икономическа основа”.

В доклада пише, че дело №63/ 08 е образувано на 7 март 2008 веднага след като е получен сигнал за изчезнало лице – бизнесменът Стоян Стоянов.

В доклада пише, че оперативната информация за наличен конфликт по повод парцел / конфликт, заради който екссъдия Галин Костов по-късно е въвлечен в делото/ е постъпил още тогава, но „беше преценено, че не съставлява годен мотив за извършването на такъв вид престъпление”.

„На определен етап от разследватето ни бе съобщено, че с делото се заемат и колегите от БОП – Бургас. По това време ни беше съобщено от колегите от БОП и че версията, по която ИМ Е РАЗПОРЕДЕНО И ТРЯБВА ДА РАБОТИМ е отвличане на Стоянов по повод конфликт на Стоян Стоянов с Михайлов от Варна. Доколкото разбрахме трябваше да се работи за елиминирането на Михайлов, като и беше казано, че във Варна се работи срещу него по икономическото направление, а нашата задача беше да работим по версия поръчителството на отвличането на Стоянов. След това колегите започнаха да ни подават информация, която трябваше да обоснове версията по отвличане. Казаха, че ще оформим нещата със свидетелски показания.

Първо ни подадоха няколко лица от техния контингент – „НАШИ МОМЧЕТА”, както се изразиха, на които им е било обяснено какво точно да кажат.

Както се разбра впоследствие това са лица с регистрации за грабежи, рекет, проституция, заплаха за убийство, наркоразпространение – /б.а. тук се изреждат имената на лицата/. ВСИЧКИТЕ НИ БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ КАТО ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОРИ. Същите дадоха показания, че на първите двама е поръчано от третия отвличането на Стоянов, а той пък от своя страна действал по поръчка на задържания Стоян Колев. ДОКАЗАТЕЛСТВА В ПОСОКА ТВЪРДЕНИЯТА ИМ НЕ БЯХА СЪБРАНИ… ДОКОЛКОТО СТАНА ЯСНО СРЕЩУ ПОКАЗАНИЯТА НА ВСИЧКИ ИМ Е ОБЕЩАНА НЯКАКВА ФОРМА НА ПРОТЕКЦИЯ ОТ НАША СТРАНА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕХНИЯ БИЗНЕС, КАТО НА ОСНОВНИЯ СВИДЕТЕЛ, КОЙТО ТВЪРДИ ВРЪЗКАТА НА СТОЯН КОЛЕВ С ОТВЛИЧАНЕТО – ДИМИТРОВ, Е ПОЗВОЛЕНО ДА СЕ ИЗДИГНЕ В ЙЕРАРХИЯТА НА ТЪРГОВИЯТА С НАРКОТИЦИ, КАТО ОТ РАЗПРОСТРАНИТЕЛ Е СТАНАЛ ВНОСИТЕЛ…/б.а. – главните букви са на автора на публикацията/.

Нататък доклада до директора на ГДБОП става още по-шокиращ: „Отделно /б.ред. – посочват се две имена/, тъй като не можеше по никакъв начин да бъдат свързани с обкръжението на Михайлов, бяха засекретени като анонимни свидетели по делото, с оглед придаване на допълнителна тежест на показанията им и избягване на нужда от обосноваване на такава връзка.”

На базата на тези менте – „свидетелски” показания е наредено да бъдат ползвани СРС за Михайлов и други лица, „с оглед пригаждането на получените резултати към версията.”

В доклада се описва как ЕДНА ГОДИНА подслушването и външното наблюдение срещу Михайлов и другите лица не довело до нищо и прокуратурата негодувала. „По никакъв начин не можахме да обосновем връзка между Михайлов с евентуалното отвличане на Стоянов или да го уличим в извършване на някакво друго престъпление”. А такава е била и задачката – покрай това, да „излезе нещо друго”.

И понеже срокът на разследването напредва се получават нареждания да бъдат задържани лица, за които се има информация, че подържат контакти с Михайлов. „Целта беше да бъдат респектирани и с оглед получаване на показания от тяхна страна в подкрепа на разработваната версия. БЕШЕ РЕШЕНО това да са Стоян Колев и Нено Атанасов”.

Нататък се описва как „паралелно с това ни бе подадена информация, че задържаният през 2008 година за серийно убийство Недялко Димитров – Момата „е намекнал в провежданите с него беседи за съпричастност към още някои случаи, включително и изчезването на Стоян Стоянов.”.

В доклада до шефа на ГДБОП обаче пише, че Момата е социопат и „съпричастността” му към случая със Стоян Стоянов е само възоснова на „дочути” реплики от една от жертвите му.

„Разбрахме, че той се опитва да изтъргува получаването на по-лека присъда за деянията си…

След задържането на Колев и Атанасов ни беше казано, че НА ВСЯКА ЦЕНА трябва да обосновен обвързаност като посредници на същите между Михайлов и евентуалните извършители на отвличането… ЧЕ ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СВЪРЖЕМ ТОВА С МИХАЙЛОВ.

На въпроса дали в оперативната информация няма нещо да ни свърши работа в тази посока, НИ БЕШЕ КАЗАНО, ЧЕ НЯМА.”

Сега четете много внимателно!: „Разпоредено ни беше да се наблюдават лицата, които посещават задържаните и евентуалното им използване за изграждане на връзка в подкрепа на тезата за обвързаност на Михайлов и задържаните лица със случая. При извършените наблюдения бе индикиран като редовен посетител Галин Костов – бивш адвокат от Варна, за който ни бе предадена информация от Варна, че е икономически свързан с Михайлов. И ПО ВЪЗМОЖНОСТ СЛЕДВА СЪЩО ДА БЪДЕ ЕЛИМИНИРАН ЧРЕЗ ОБВЪРЗВАНЕТО МУ СЪС СЛУЧАЯ СТОЯНОВ.

ПОРАДИ ЛИПСА НА НЯКАКВО ДРУГО КАЧЕСТВО, В КОЕТО БИХМЕ МОГЛИ ДА ГО ОПРЕДЕЛИМ, БЕШЕ РЕШЕНО В РАБОТНАТА ВЕРСИЯ И ГАЛИН КОСТОВ ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН ЗА ПОРЪЧИТЕЛ.

Въпреки извършените арести и оказания натиск върху лицата, включително и чрез използване на камерници в следствения арест, не можахме да свържем и обосновем версията, по която ни беше възложено да работим. Най-голямата слабост – ЛИПСАТА НА МОТИВ за извършване на такова престъпление от тези лица, продължава да е налице по това дело, както и липсват всякакви данни за обвързаност на лицата със случая, с изключение на свидетелските показания, ПОДАДЕНИ НИ ОТ КОЛЕГИТЕ И ВЪВЕДЕНИ В ДЕЛОТО ЧРЕЗ ПОСОЧВАНЕ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ОТ „ПРИЯТЕЛ” НА РОДНИНА НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ.”

Нататък в доклада пише, че се предполага и че заради това прокуратурата отива на сделка със серийния убиец Момата.

„За избягване на скандала от ползването на такъв човек като „свидетел” се реши по същия начин, като при част от другите „ВЪВЕДЕНИ” свидетели – ВЪВЕЖДАНЕТО МУ КАТО АНОНИМЕН СВИДЕТЕЛ”.

„На базата на сключената сделка Момата показва мястото, на което е заровил тялото на убит човек…Доколкото ми е известно на дадената пресконференция е БИЛО УКРИТО ОТ МИНИСТЪРА чия точно „достоверна информация” ни е помогнала да разкрием случая, чии точно „свидетелски показания” цитира и как са получени, като пак е използвано това, че е „анонимен” свидетел – ключовият анонимен свидетел №3. ПОДАВАНЕТО НА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ СЕ НАДЯВАМ ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ОРГАНИТЕ И МЕДИИТЕ върху случая като по този начин се предотврати осъществяването на сделката с Недялко – Момата.Категорично не мога да се съглася с това да се сключват сделки с най-зловещия сериен убиец на България, по силата на които да бъде на свобода след няколко години, срещу която той да дава показания, че собствените му убийства са извършени и поръчани от други, ЗА КОИТО Е ПОРЪЧАНО НА БОП ДА БЪДАТ ЕЛИМИНИРАНИ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИЧИНИ. Не е редно заради борба на икономически лобита категорично установения сериен убиец и психопат да получава индулгенция…”, завършва доклада до шефа на ГДБОП, написан от служител, който се идентифицира с номер.

Този доклад е илюстрация за това как ГДБОП „разкриват организираната престъпност” и как по нареждане ЕЛИМИНИРАТ лица, заради икономически интереси.

АФЕРА ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ПУБЛИКУВА И ЖАЛБАТА НА ОБВИНЯЕМИЯ ГАЛИН КОСТОВ, КОЯТО БЕ СМАЧКАНА ОТ БИВШИЯ ГЛАВЕН ПРОКУРОР И КОЯТО РАЗКРИВА БЕЗОБРАЗИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ГДБОП И ПРОКУРОР АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ!

До Главния прокурор на Република България

До ВСС

До Главния инспектор на Инспектората към ВСС

До Министъра на правосъдието на Република България

ЖАЛБА

От Галин Стоянов Костов,

ЕГН 71……,

Обвиняем по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР-Бургас,

съд.адрес: гр.Варна,

Срещу:

Прокурор Ангел Георгиев – Заместник-окръжен прокурор на гр.Бургас

Прокурор Калина Чапкънова – Окръжен прокурор на гр.Бургас

Прокурор Емил Христов – Апелативен прокурор на гр.Бургас

Уважаеми г-н Главен прокурор,

На 07.11.2011 г. състав на Окръжен съд – гр.Бургас за трети път прекрати производството по делото, образувано в БОС по внесения в съда обвинителен акт по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр.Бургас, и върна делото на етап досъдебно производство поради допуснати отстраними и съществени процесуални нарушения на ДП и изготвен обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на НПК.

От 07.03.2011 г. до 30.06.2011 г. на практика по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр.Бургас не е извършено нито едно законно и валидно правно действие, защото:

Последното удължаване на срока на разследването по ДП № 63/2008 г. е било дадено от Главна прокуратура на РБългария и е изтекло на 10.07.2010 г. След тази дата покурор Ангел Георгиев на два пъти е внасял един и същ обвинителен акт в БОС и производството по делото е било на два пъти прекратявано с разпореждане по НОХД 1335/2010г. от 08.11.2010 г. и с Определение по НОХД № 39/ 2011г. от 07.03.2011 г. След второто прекратяване на 07.03.2011 г. нито прокурор Ангел Георгиев, нито Окръжния прокурор на гр.Бургас – г-жа К.Чапкънова – и двамата са наблюдаващи прокурори по ДП № 63/2008 г. от лятото на 2009 г., нито Апелативния прокурор на гр.Бургас – г-н Емил Христов, който е наблюдаващ прокурор по делото от 07.03.2008 г., не са поискали, респективно дал – г-н Емил Христов, разрешение за удължаване на срока на разследването.

Едва на 29.06.2011 г. (близо 4 месеца след прекратяването), прокурор Ангел Георгиев се е сетил да поиска от прокурор Емил Христов разрешение за удължаване на срока. Такова разрешение за удължаване на срока на разследавнето, прокурор Емил Христов е дал на 30.06.2011 г., но считано от 11.04.2011 г.

Съгласно нормите на чл.234 НПК удължаване на срока на разследването се иска не след, а преди изтичането на законовия или удължения по законен начин срок на разследване. В тази насока е и трайната практика на ВКС на РБългария.

Съгласно българския тълковен речник, нормите на правото и практиката на ВКС „удължаването” на срока действа занапред, а не назад във времето, за да санира пропуските и да валидизира действия на разследващи и наблюдаващи прокурори, извършени извън законните срокове на разследването.

Съгласно чл.234, ал.4 НПК „Мотивирано искане за удължаване на срока се изпраща преди изтичането на сроковете по ал.1 и 2.”

Съгласно чл.234, ал.7 НПК „Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал.1-3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.”

Съгласно чл.234, ал.6 НПК „Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда.”

Прокурор Емил Христов, в качеството си на административен ръководител на по-горестоящата прокуратура, на основание чл.234, ал.3 НПК е можел да удължи срока за извършване на разследавнето, но е бил длъжен да се произнесе и по мерките за процесуална принуда. В нарушение на НПК прокурор Емил Христов не се е произнесъл по МПП, а по-късно за удобство излязоха в отпуска с прокурор К.Чапкънова, за да не се произнесат по исканията по чл.234, ал.8 НПК на други двама обвиняеми и задържани, за които крайният преклузивен срок за отмяна на всички МПП изтече на 08.07.2011 г.

Тоест, поради предубеденост и/или фрапиращо непознаване и нарушаване на нормите на НПК от всички наблюдаващи прокурори от БОП и БАП, за пореден път производството по делото е неоправдано забавено, а в последствие и прекратено от съда (както и заради други съществени процесуални нарушения).

Целта да продължи незаконното ми задържане за пореден път е постигната, но това нарушава и ограничава не само моите парава и законни интереси, но и тези на пострадалите от деянията, за които съм обвинен.

В подробен сигнал от 01.08.2011  Ви информирах за грубите нарушения, както и за данни за извършени престъпления от разследващи и наблюдаващи прокурори по ДП № 63/2008 г., поради което Ви помолих да извършите проверка и да отведете прокурорите от БОП и БАП и да възложите разследването на разследващи и наблюдаващи прокурори, които не са от района на Апелативна прокуратура – гр. Бургас.

Поддържам това си искане и Ви моля да имате предвид, че то не е самоцелно.

За мен и за защитниците ми ще е удоволствие прокурор Ангел Георгиев да остане наблюдаващ прокурор по делото, защото съм убеден, че за четвърти път ще внесе същия обвинителен акт в съда и е редно лично да носи последствията (и срама) от собствените си действия и бездействия по това дело. Поради това и с молба от ………. Ви помолих да го задължите лично да се явава по дела, образувани по искания по чл.65 НПК, а не да изпраща колегите си вместо него.

В допълнение към аргументите ми за отвод на всички прокурори от БОП и БАП, Ви моля да вземете предвид и следното:

1. За прокуратурата са характерни йерархичната подчиненост и вертикална субординация.

2. В протокол за разпит от 16.10.2008 г. майката на пострадалия Стоян Стоянов заявява следното: „ Притеснява ме факта, че още на третия ден след изчезването на Стоян, както и до настоящия момент Христев е уверен в това, че Стоян няма да се върне и по никакъв повод не допуска да се случи обратното. През месец юли тази година на една от срещите ни с Христев, последният ми каза, че е разговарял с някакъв прокурор, който му е казал, че скоро ще правят разпит на някакъв задържан пред съдия, който трябвало да си признае, че Тодор е извършител на отвличането на Стоян.”

Едва ли някой е поставял под съмнение, че на 16.10.2008 г. майката на Стоян Стоянов е казала истината пред водещия разследавнето.

Възникват следните въпроси:

• Защо един от основните заподозрени е разполагал с вътрешна информация за хода на разследването?
• Възможно ли е този заподозрян да е насочвал разследването и да е имал механизми за влияние в БОП и БАП, за да върви разследването в желаната от него посока?
• Кой от прокурорите от БОП или от БАП (очевидно е бил наблюдаващ прокурор, висшестоящ на някой от наблюдаващите или в достатъчно близки отношения с наблюдаващите след като е разполагал с информация за разследавнето) е информирал заподозрения за хода на разследването?
• Прокурор Емил Христов, който в качеството си на Окръжен прокурор на гр.Бургас още на другия ден след изчезването на Стоян Стоянов -07.03.2008 г., е образувал дело за отвличане без да са били налице никакви данни, че Стоян Стоянов е бил отвлечен. Защо е дело за отвличане?
• Същият прокурор – Емил Христов, който понастоящем е Апелативен прокурор на гр.Бургас и продължава да е наблюдаващ прокурор от Апелативна прокуратура, който на четвъртия ден и първи работен ден след изчезването на Стоян Стоянов – 10.03.2008 г., е издал документ, който е послужил за неправомерното и незаконосъобразно прехвърляне на дяловете на Стоян Стоянов от лица, които не са негови наследници. Защо се издава такъв документ на четвъртия ден от изчезването?
• Защо прокурор Емил Христов на 30.06.2011 г. е „удължил” със задна дата – 11.04.2011 г. срока на разследването в нарушение на НПК и практиката на ВКС?
• Прокурор Ангел Ангелов – бивш Окръжен прокурор на гр.Бургас и наблюдаващ прокурор по делото, понастоящем е прокурор в Окръжна прокуратура гр.Бургас. За него брата на Стоян Стоянов – Ивайло Стоянов в разпит от 13.11.2008 г. (първият официално документиран разпит, който разследващите не успяват да унищожат) заявява следното: „Знам също така, че Ангел Христев не се притеснява особено много, че евентуалната му съпричастност към изчезването на Стоян би могла да се разкрие, тъй като разполага с контакти с хора със сериозни позиции. Например, в хода на нашето вътрешно разследване разбрахме, че през месец септември 2007 г. брат ми е закупил апартамент в ж.к. „Меден рудник” за високата цена от 100 000 лева (сто хиляди лева) – това е цена над тази, която е можела да се вземе, като същият е бил закупен от „любовницата” на Окръжния прокурор на гр.Бургас – някакво момиче 84-ти набор. Срещу тази услуга Окръжният прокурор Ангелов му е обещал да му помогне в делото за пожара на фирма „Гранити”.” В същият протокол за разпит от 13.11.2008 г. брата на Стоян Стоянов заявява и следното: „В заключение искам да кажа, че тъй като във всичките ми срещи с Христев ми правеше впечатление наглото и абсолютно уверено поведение, че брат ми няма да се върне и че вече пред въпроса за разпределяне на печалбата от фирма „Гранити” и ликвидиране на  всякакви пречки – като наследници и роднини, не беше минал и един месец от изчезването на брат ми, когато на една от нашите срещи аз си позволи да взема със себе си един диктофон и да запиша изказванията на Христев как той е готов да осинови Герман (единствения наследник на Стоян Стоянов и негов малолетен син) и да му даде бъдеще, както и да ни изплати дивидентите на фирмата и да приключим всякакво участие в нея. Записът от тази наша среща предавам за нуждите на разследването. (С протокол за доброволно предаване от същата дата братът на Стоян Стоянов е предал на разследавщия полицай 48 минутен запис на срещата си с Ангел Христев.) Искам да подчертая, че на тази среща бяхме само двамата с Ангел Христев и до този момент на никого не съм казвал за този запис. Направих го, защото съм убеден, че той е замесен в изчезването на брат ми и искам да съм сигурен, че всичко ще бъде изяснено. Христев не преставаше да ни уверява, че фирмата „Гранити” е в много лошо финансово състояние, а всъщност това въобще не е така.”

Очевидно е, че майката и братът на Стоян Стоянов са се доверявали на разследващите и наблюдаващите прокурори без да подозират, че от тях тече информация към заподозрения Ангел Христев.

През месец май 2010 г., по време на първото предявяване на материалите по ДП и през месец август 2011 г. – по време на второ предявяване се оказа, че поради „технически причини” записът, предаден от брата на Стоян Стоянов не може да бъде прослушан. Не стана ясно и дали междувременно този запис не е бил повреден или унищожен.

• Възникват въпроси и около прокурора от БОП (или разследващият полицай от ОД на МВР-гр.Бургас, който на един по-късен етап е встъпил като разследващ полицай по посоченото ДП), към който се е обърнала за съдействие жената, с която друг заподозрян (Борис Кръстев) е живеел на съпружески начала. Към онзи момент, тази жена е била Районен прокурор на гр.Асеновград. Самата тя е разказала за неправомерните си контакти с прокурор от БОП и разследващ полицай в протокол за разпит от 10.12.2008 г., когато вече и била наясно, че разследавщите са разполагали с разпечатки за провежданите разговори (нейни и на заподозрения й приятел), а вероятно и със СРС-та, които са изчезнали от делото или са унищожени, въпреки искането на защитата.
• Стои въпросът и за някой от разследващите или от наблюдаващите прокурори, който е предупредил похитителите на Стоян Стоянов, че телефона от който се изпращат СМС-и към майката на Стоян Стоянов е известен на полицията и по отношение на него ще се прилагат СРС-та.

В протокол за разпит от 01.04.2008 г. Петко Скарлев, служител в „Гранити” ООД, заявява: „Днес, 01.04.2008 г. ме извика Мария Димитрова, беше изплашена, каза, че на телефон 0888104096 в 17.11 часа е получено съобщение от номер 0884655603 със следния текст: „За да получиш информация за сина ти трябва да платиш 200 000 (двеста хиляди) лева срещу тях ще получиш по-нататъшни инструкции от сина ти чакаме отговор с СМС до 10 минути.” Прочетох съобщението и решихме да се обадим в полицията. Докато се опитвахме да се свържем с полицията на телефона, който се намираше у мен – 0888104125 в 17.18 часа от телефон 0884655603 се получи отново същото съобщение „За да получиш информация за сина ти трябва да платиш 200 000 (двеста хиляди) лева срещу тях ще получиш по-нататъшни инструкции от сина ти чакаме отговор със СМС до 10 минути.” Веднага след това заедно с Мария взехме телефоните с изписания текст на съобщенията и дойдохме в полицията.” Тези показания са потвърдени в същото време – 01.04.2008 г. и от Мария Димитрова, технически сътрудник в „Гранити” (протоколи за разпити от 01.04.2008 г.). Тук възникват и следните въпроси:

–          Защо дадените чрез медиите телефони за връзка не са били подслушвани или ако са били подслушвани, то СРС-та не са приложени по делото?

–          Защо след незабавното обаждане от сътрудниците на Стоян Стоянов в полицията контакта от похитителите е прекратен?

–          Защо едва 14 дни след 01.04.2008 г. водещят разследването „полицай на годината” Надя Митева под вещото ръководство на прокурорите от БОП и БАП е поискала справка от мобилния оператор за клетката, която е обслужвала телефона на искащите пари (откуп) от майката на Стоян Стоянов, а дори не е поискала използването на СРС-та?

–          Защо при наличните данни, че Стоян Стоянов е бил жив на 01.04.2008 г. водещите разследването и наблюдаващите прокурори не са предприели никави действия, за да установят и задържат похитителите и най-вече да направят опит да спасят живота му?

• Стои въпросът и за прокурор Ангел Георгиев, който извършил многобройни нарушения, за които сте информирани. Може би е крайно време прокурор Ангел Георгиев да преустанови медийните си изяви (все пак не е говорител на БОП) и вместо да обяснява, че обвинението било доказано (с оглед предубедеността му ще го твърди до последно и ще внася обвинителен акт в съда, колкото и пъти да му го връщат), а да посочи в следващия си обвинителен акт поне едно доказателство, което да доказава обвиненията срещу мен.
• Защо прокурор К.Чапкънова се е дистанцирала от това дело от близо две години и играе ролята на статичен наблюдател?
• Нека се обърне внимание и на някои от другите прокурори от БОП или БАП, които са били „скъпи гости” на коктейла по случай „рожденния ден” на фирма „Гранити”.

3. Стоян Петров – обвиняемият за две убийства и грабеж във Варна, който неправомерно е бил пуснат под „Домашен арест”, независимо че е бил привлечен като обвиняем за трето убийство и по ДП № 63/2008 г., се е чувствал дотолкова спокоен и сигурен след сделката си с разследващите и наблюдаващи прокурори, че дори не се е криел в Испания, а при задържането му е бил със собствените си оригинални документи за самоличност – лична карта, шофьорска книжка и задграничен паспорт – видно е от решението на испанския съд за изпълнението на ЕЗЗА (екстрадицията му в РБългария).

4. Всички очаквания, за които на 18.07.2011 г. уведомих Председателя на БОС и членовете на състава на БОС, които на два пъти бяха прекратявали делото, а на 01.08.2011 г. уведомих и Вас, се случиха:

– беше ограничено правото ми на защита, като вместо да ми бъде предоставен разумен и достатъчен срок за запознаване с материалите по ДП, с оглед обема му, ми бяха определени само 7 часа за запознаване с делото;

– в нарушение на НПК, ЗПП и решение № 10 на КС по к.д.№ 10/2010 г. ми беше назначен резервен защитник;

– предявяването приключи с резервен защитник, при условие, че бях обжалвал постановлението за назначаването му и същото не беше влязло в сила;

– бяха отхвърлени всичките ми доказателствени искания;

– незаконното ми задържане продължи, за да бъде внесен за трети път същия обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на закона и не почива на доказателствата по делото.

Уважаеми г-н Главен прокурор,

Моля Ви да имате предвид, че сега е единствено във Ваша компетентност да отведете прокурорите от БОП и БАП и да възложите разследавнето по ДП № 63/2008 г. на независими, компетентни и непредубедени разследващи и прокурори, които да не са от района на Апелативна прокуратура – гр.Бургас.

Предвид гореизложеното Ви моля да образувате проверка по случая.

Прилагам: Определение на БОС от 07.11.2011 г. по НОХД № 1147/2011 г.

14.11.2011 г.                                               С уважение:

Гр. Варна                                                                            

Afera.bg