НА БОРИСОВ НЕ МУ Е НУЖНО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО. НУЖНИ СА МУ ПОДАНИЦИ.

КОЯ Е ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ ЗА 3.5 ГОДИНИ ДА СЕ СРИНЕ ДО ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ Причини много! Но главната е една.Страната приключва 2008 г с прилични резултати. За една година като редовен член на ЕС, в условията глобална криза България се изкачва на 3-то място в съюза по темп на икономически растеж с ръст от 6% и се нарежда в групата на страните с най-високи темпове на развитие. Заема 1-во място по инвестиции в основен капитал като % от БВП сред 33 европейски страни по данни на Евростат. Инфлацията от 11.6% в края на 2008 г се е снижила до 4.0 %. За три години размерът на работната заплата отбелязва ръст от 60% , въведено е индексиране на заплати и пенсии и т.н.

Абе друго си е да вземеш властта при тези условия, а друго е страната да е затънала в проблеми и да се явиш като „Спасител”. В тази благоприятна обстановка, създадената на 3 декември 2006 г. ПП ГЕРБ за 13 месеца успява да създаде структури и през цялата 2008 г. провежда атака след атака срещу правителството на тройната коалиция. „Уволнение на правителството”, хвърляне на пагони от полицията в ковчег. Стачки. Непрекъснато дискредитиране на институциите включително и президентската.

Но изборите за европейски парламент показват, че партиите в коалицията са постигнали по голям брой избрани депутати общо 9 срещу 5 на ГЕРБ, 3 на Атака и 1 от синята коалиция. Това успокоява лидерите на Тройната коалиция но стресва ГЕРБ и той тръгва на щурм. Едно е ясно, не може да вземе властта с нормални избори.

С машинации (за които писах в материал от 25-ти т.м) ГЕРБ успя да „възседне” властта.

На следващият ден след изборите редица немски вестници отбелязаха, че на власт в България е дошла една млада популистка партия. Сръбската преса в прав текст с големи заглавия отбелязва – „Начело на Българската държава застана най-големият мафиот на Балканите”. По това време Борисов, трябва да се яви на разпит в Белград във връзка с разследването на Сретан Йоцич. Цветанов веднага заминава за Сърбия за да „гаси пожара”….

С рачешка походка ГЕРБ започна доограбването и от там разгрома на държавата и това в продължения повече от три години. По това време Бойко Борисов произнася знаменателните думи „Ние не сме учили в АОНСУ, но управляваме много по-добре”. Въпросът е в името на кого. От къде тази самоувереност при непрекъснато рушащата се държавност. Това „дълбокомислие” не дошло ей така. Да се върнем назад в годината 2001-ва. Народното събрание утвърждава за нов Главен секретар на МВР Бойко Борисов. На въпрос на журналисти „Смятали, че е подготвен за тази длъжност” отговоря изключително самонадеяно: „Защо не! МВР просто е една голяма охранителна фирма” Каква свещена глупост!

На този фон се откроява и основната причина – крещящата некомпетентност на управляващите в т.ч. и депутатите от ГЕРБ. Показателен пример в това отношение е факта за три години Конституционният съд е обявил 122 противоконституционни текста на закони, приети от ГЕРБ (мнозинството от тях по искане на МС с подписа на Б. Борисов). Това е прецедент в нашата история, който означава, че 122 пъти ГЕРБ е нарушил грубо основния ни закон, без да се съобразява с правопорядъка на едно демократично общество.

Колкото и парадоксално да звучи, по времето на досегашното управление Законодателната и Изпълнителната власт от там и държавата живеят и работят в грубо нарушение на сега действащата Конституция

ТЯ  Е  КАТЕГОРИЧНА:

Чл.1 (1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

Оказва се, че четвърта година живеем в условията заложени в т.н. Живковска конституция от 1971 г. (по това време даже в Съветската конституция няма такова определение) с уникалният по своята същност и съдържание Член 1

(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.

(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. (б.а. сега разбирай ГЕРБ)

(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.

Ами сегашните властници (и техните кукловоди) в по-голямата си част са възпитани в този дух и активно са работили при тези условия за изпълнението решенията на любимата Компартия начело с другаря Тодор Живков.

Това ненормално положение доведе до това  че у нас пирамидата на държавното ни управление е обърната. На нейният връх е изпълнителната власт олицетворявана от тримата „големи”: Бойко Мeтодиев Борисов, Цветан Генчев Цветанов, Симеон Денчев Дянков. Под нея е разположена законодателната (оказва се, че реално от нея нищо не зависи, длъжна е да узаконява, това, което реши върхът) ръководена „мъдро” Цецка Цачева Дянговска.

И ако това, не тоталитаризъм, здраве му кажи.

На Борисов не му е нужно гражданско общество. Нужни са му поданици. Царедворци и шутове – наспорил Господ

          Знаменателното е че всичко това е съчетано с умопомрачаваща жажда за власт. Във властта на всяка цена.

Да!

Но!

Известно е, че „властта е сладка отрова”, самозабравиш ли се и прекалиш с дозата си отиваш ако не от живота то безславно от властта!

Най-отвратителното, от което аз като гражданин на тази страната се чувствам омерзен, че България с това правителство бяхме причислени към една особена категория държави.

Във всяка държава има мафия но у нас мафията си има държава. За да не бъда голословен:

„За разлика от нормалните държави, мафиотските не разчитат случайно на престъпните групи да задействат определени чуждестранни политически цели. В мафиотската държава, ако правителството не ръководи престъпната групировка, то поне става интегрирана част от нея и защитата на определени бизнес групировки става приоритет. В мафиотските държави като БЪЛГАРИЯ, Гвинея, Черна гора, Мианмар (Бирма), Украйна и Венецуела националният интерес и интересите на организираната престъпност са тясно свързани.” (Справка: Мозес Наим „Foreign Affairs” бр. май-юни 2012 г.) На този автор може да се вярва. Той е известен на българския читател от редица статии, поместени във „Foreign Policy”, чийто главен редактор бе.

Димитър Кафанов