Наш Аамет…
Не мислех, че ще се сетя за това, но в днешните необичайни времена какви ли не невероятности виждаме (в САЩ национализират банки, бляк!) – та аз бях човекът, който представи Ахмед Доган на българското общество, и подробностите по случката ми се струва, че ще са интересни:
Работех в предаването “Добър ден” , което се излъчваше по програма "Христо Ботев". В началото на януари 1990 г. се бе надигнало етническо напрежение. Тоест, комунистическата партия с една ръка върна правата и свободите на турците и помаците, а с другата си ръка инспирира уж спонтанните народни недоволства от това. Целта: "хем изпълнихме ангажиментите си към Москва и Вашингтон, хем пред електората сме невинни." Друг път ще пиша за геополитическата измама "възродителен процес".
Сега да се спра на януари 1990 г., когато в Кърджали и Разград течаха "спонтанни" митинги срещу решението на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г. за връщането на имената. "Спонтанни" е в кавички, защото бяха организирани от местните комитети на БКП – но тогава бе табу да се посочи това – сакън, народен протест бил. И "Добър ден" организира една широка дискусия по темата – та за тая дискусия аз доведох Меди. Тогава той още бе Меди Доганов – и като Меди се запозна с мен. Току що бе излязъл от затвора, още не му бе поникнала косата от острижката. А откъде знаех Меди и защо го доведох за събеседник в "Добър ден"?
От Таня Желязкова – негова състудентка и майка на първородния му син Демир. С нея бяхме съученички и някъде в бурната есен на 1989 г. тя ми даде да подпиша молба за освобождаването на Меди от затвора. Така научих за него – за присъдата и т.н.
И когато го пуснаха, аз използвах връзката си с Таня, за да го доведа да участва в предаването. Смятах, че е добре да се чуе мнението на човек, съден за участие в турско съпротивително движение. Да поясня – тогава още нямаше никакво ДПС. Нещо повече, в същото предаване Ахмед обяви, че създава ДПС.
И тук иде интересното. Бях написала заявка за събеседник Меди Доганов (рутинна процедура в радиото за допускане на външни лица) и уж нямаше проблеми, до последния момент, когато на входа отказаха да го пуснат. Аз много се притесних и тръгнах да звъня по всякакви телефони на началници, които ме прехвърляха един на друг, и за мое учудване един уж третостепенен служител ми разреши проблема – обади се където трябва (и досега не знам къде е това "където трябва") и ми каза "О-о-, ама то било за наш Аамет, що не кажеш?"
По-късно разбрах, че радиото не му е било основна месторабота. Както и за "наш Аамет" разбрах много неща. И се питам, ако аз не бях завела Меди в радиото, кой ли друг щеше да го стори? Щото нали не мислите, че се смятам, че аз творя историята и без мен философът Меди нямаше да стане "наш Аамет”?
Невена Гюрова