НАШИЯТ МАРАДОН. ВАЛКИРИИТЕ НА БОЙКО

Най-великата българска поговорка е „Всяко чудо за три дни“.
Тя изразява, като нищо друго, нежеланието ни изобщо да се вглеждаме в едно или друго – и да го проумяваме.
Винаги опираме до повърхността/кората, а вътре какво има – по-хубаво ни е да не знаем.
От това вече няма отучване.
Дращене по повърхността – за три дни.
А дуращината и направо скверното прокапват от много места – обаче нали всяко чудо е за три дни…
***
Часове преди кабинетът да оповести официалната номинация на Ирина Бокова за шеф на ООН, външният министър Даниел Митов продължаваше да мънка и гъгне.
Гледах го по телевизията: още било рано да се каже кого предлагаме и пр. Какво си мислеха тия хитреци, че направиха глупашка конспирация от една обикновена процедура?
Сигурно са си правили някакви тънки сметчици.
Какви?
Вечните български игрички.
***
Реформаторите пък не били съгласни с тази кандидатура – нали са големи моралисти, все им се привижда върху Бокова бащината й сянка.
Иначе обаче изобщо не се притесняват, че те пък задълго ще останат в перспективата на един задник – този на Радан.
И са прави да не се притесняват.
Нищо не последва от изобличаващите го гъзо-селфита.
***
Нищо не последва и от селфито на Плевнелиев с една компаньонка.
Тук никога нищо не следва.
Сега пък Антон Тодоров в прав текст казал, че на отговорна служителка от Министерството на отбраната и любимка на министър Ненчев бил отказан допуск до квалифицирана информация – заради три регистрации за проституция?!
***
Ако Тодоров лъже, Ненчев направо да го арестува и да го повозят с един от ремонтираните в Полша наши славни изтребители МиГ – докато двигателят му отново се скапе.
Ако обаче е вярно?
***
Какво им става на нашите политически мъже?
Откога станаха толкова толерантни към компаньонки, проститутки или обикновени педерасти?
Поне да бяха „гейове като френски шансон“, както казваше Р. Паркър – а те обикновени дървеняци, при това пъпчиви откъм седалищата си.
Обаче ни карат да свикваме с тях.
***
Съвсем наскоро на друга отговорна служителка – от Министерството на просветата – също беше отнет допуск до квалифицирана информация.
Тя пък се оказа туркиня и била подозирана за връзки с „ислямисти“.
Само не стана ясно какви – турски, или от нашите, които шетат заедно с „реформаторите“ из българския Парламент.
Не стана ясно и каква роля има въпросната дама в предлагането на идиотските учебни програми, в които турското робство бе захаросано като „съжителство“.
***
Между другото, един известен арабист проплака онзи ден, че Ердоган щял да използва бежанците като камшик срещу България.
Телевизионните водещи го гледаха опуйчено и не го питаха, защо чак сега се сетил.
А това бе толкова очаквано.
Още през доста месеци писах, че не бива да се гушкаме много с Турчина – той си знае играта и в нея ние сме едното нищо.
А сега направо заплашва Европейския съюз, че ако не си плаща за услугата, ще пусне Ордите през България и Гърция.
Дават му три милиарда евро за две години – но той ги смята за милостиня и споменава Гърция, на която глупаците от Брюксел били изсипали 400 милиарда.
Тоест, и цената на „услугата“ вече ни е съобщена от Ердоган.
***
Ние обаче пак се правим на улави, на друго не сме способни.
Стига ни, че Камерън ни бил похвалил за граничната ограда.
Имам го за сериозен човек, и някой трябва да провери, казал ли го е наистина.
Защото сме пробити отвсякъде – в снежните планини вече загиват жени и деца, никой не е наясно, колко пришълци прекосяват страната ни всеки ден – обаче границата е сигурна.
***
Да се върнем при другите ни прелести.
Как така човек с регистрации за проституция става началник в Министерството на отбраната?
Как така любител на еротични селфита, вдъхновяващи със собствения му задник, се готви да става президент?
Как свикнахме с всичко това?
***
Как свикнахме с един президент, който не се уморява да произвежда нелепости?
Вижте снимката на Плевнелив – как се е разчекнал като балерина в стадион „Бонбониера“ в Буенос Айрес.
Нашият Марадон проклет!
Този човек и в Международната космическа станция „Мир“ да го пратят, пак ще направи нещо, от което да засрами дори Всемира.
Ами Кунева, която се самосравни с Тачър?
Докъде ще стигнат тия хора в нахалството и лудостта си?
Кунева и Тачър?
***
Снимката на Марадон заслужава специално внимание.
Позата, която е заел, е направо невъобразима.
Дали пък по някакъв начин не е преодолял законите на гравитацията? Сякаш може да стои безкрайно във въздуха.
Тази снимка съдържа в себе си едно могъщо внушение – превръща се в метафора за несмислените усилия на Нашите Въздухари.
Подсеща ни, че са си просто едни балони, които се реят във въздуха.
***
И другояче може да се разсъждава върху въпросното фотосвидетелство на нашия Бонбон в „Бонбониерата“, където е играл великият Марадона.
Дали пък не иска да го виждаме като Мая Плисецкая в политиката – с нейните неподражаеми балетни рисунки във въздуха, сякаш водена от ръката на самия Бог?
Дали не иска да ни напомни, че е фин играч на политическата сцена, който бродира сложни игри, повечето от които са достъпни само за неговия ум?
У, бре!
***
И това го има – но по-скоро се налага едно друго внушение: в снимката се крие едно съизмерване с неговия доскорошен Опекун/Бойко.
Докато Бойко рита в Бистрица, Плевнелиев покорява „Бонбониера“. Разчекнал се е по толкова невъобразим начин, че и Марадона би му завидял.
Сякаш може да дриблира на метър от земята от едната до другата футболна врата.
„Ако Бойко е грубата сила, аз съм артистичното начало във футбола!“ – може и това да си го мисли Нашият Марадон.
У, Бре! – два пъти.
***
А в Лондон се оказа, че Бойко се е отучил да говори във враждебна среда – ако въобще е имал това умение.
Дълги години той беше медийно обгрижван по един безподобен начин. Всъщност, до голяма степен и сам си създаде удобната среда: не отказваше на нито една репортерка, беше готов по всяко време на денонощието да оспорва дори най-баналното твърдение за персоната му, в кратките разговори владееше удивително добре словесната рапира.
Така в годините се превърна в Главния телевизионен водещ, в Укротителя на водещи.
Където и да беше поканен, с лекота обсебваше чуждото предаване, на водещите им оставаше само с хронометър в ръка да изчисляват, кога да му благодарят за вълнуващия монолог.
Те така и не се научиха как да разговарят с него – всъщност, да научат, че с него не може да се разговаря.
***
Сега, след Лондон, Бойко сигурно е много обиден.
И какво толкова е станало там?
Това може да се случи навсякъде и с всеки.
И е съвсем нормално за един политик, който от близо 15 години печели всичките си битки.
А, отгоре на всичко, се е самоназначил да бъде гръмоотвод на всякакви идиоти, които са го налазили и които той упорито търпи.
Къде смята, че отива неприязънта към типовете, които той толкова усърдно брани?
Тя полепва като слуз по него, разбира се.
***
Бойко няма да го признае, но неговата валкирия Севдалина Арнаудова, директорката на пресцентъра на Министерския съвет, направо му отряза главата.
Проблем бе не толкова самата среща в Лондон, колкото реакцията след нея – и то на въпросната дама.
Не й отива на боя да се държи така и да говори така.
Не я познавам, не съм от тия, които ще общуват с някой властник през прислугата му.
Обаче мнозина го правят – и това създава измамни усещания у прислугата – за някаква стойност, дори за власт.
Сега това момиче подсказва за именно такава деформация.
***
Истеричните му навиквания по двете частни национални телевизии щяха да изглеждат комични, ако не бяха толкова арогантни.
Щеше да направи забележителна кариера в някогашния отдел „Средства за масова информация“ на ЦК на БКП.
Даваше вид, че защитава своя Патрон – понеже изобщо не й е ясно, че е време да го защитава от самия него.
Но палетата все гледат да се правят на питбули – и накрая това става за сметка на стопанина им.
***
След Лондон станаха очевидни още няколко проблема.
Първият: какви са качествата на хората, най-близо до Бойко, ако изобщо имат качества.
Но да не задавам въпрос, отговорът на който е ясен.
Вторият: доколко е помътняло огледалото, което му държат, за да се вижда такъв, какъвто той иска го виждат.
Какво му внушават хората край него – все със скромни възможности, освен че денонощно могат да протриват наколенките си.
Сред тях има и типове, които преди време зверски ругаеха Укротителя – много ли са му сладки днешните им лъжливи любовни признания? Повечето от тях след време директно ще отидат в Небитието, откъдето и дойдоха.
Сега нямат друг избор да държат пред Бойко едно огледало – запотено от притворните им въздишки по него.
***
На никой от тях и през ум няма да му мине да каже някаква друга истина за него, да му подшушне дори трошичка от нелицеприятните настроения на публиката – а такива, вън от съмнение, съществуват.
И един добър политик отлично съзнава това.
Бойко се чувства комфортно в угодническата политическа среда, която сам конструира – но не бива да я бърка с широката публика.
***
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com , както и в сайта vsyakanedelya.standartnews.com, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.
Още видеосвидетелства може да видите във видеоканала Kevork Kevorkian-Vsyaka nedelya: https://www.youtube.com/channel/UCoNxDeht9msGjzskUzKc1Jg

Кеворк Кеворкян
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/549744901872285:0