НАШИТЕ „ВОИНИ“. МНОГО БОРЦИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ. ТЕ НЕИСТОВО СЕ НАПЪВАТ ДА СА ЧАСТ ОТ ВИСШЕТО ОБЩЕСТВО И НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ДА СА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЮНАЧНИ

Много борци за справедливост.

Колкото повече стават те, толкова повече илюзиите разцъфтяват.

Воини, удрящи се в гърдите, без да са научили най-големия урок на самурая – за смисъла на отговорността.

Може би ще помрача настроението им, но ще споделя есенцията на този урок, защото тези „борци“ са изключително заети в своята „жертвоготовност“ и нямат време за четене.

Улеснявам ги: – Отговорността винаги е притисната от трагичния си смисъл – това е големият японски урок на самураите.

Нашите „воини“ на дните ни са с друг мироглед.

Той надминава въображението на филмовите сценарии, но в никакъв случай не си и помисля да се лиши от хепиенда си.

Воинът ни винаги е победоносен, щастлив, сияещ.

Той никога не може да е съдран и не приема загубите.

Трагичността е чужда за него.

Каква тесногръда утопия на глупостта.

„Фудошин“ – може да бъде преведено като неизменчивост на сърцето. Уравновесеност на душата спрямо радостите и болките. Да се владееш и да носиш отговорност за това.

Нашият „воин“ се топи в радостта, прегръща пиара, галещ себелюбието му и бяга панически от болка, като дявол от тамян, но сам той няма притеснение да нанася болка, оправдавайки я с измамна справедливост.

Най-тежка е болката в ограбването на надеждата, на вярата.

Да дерибействаш, да заграбваш бизнес, да лишаваш от работа, да клеветиш, да омаскаряваш, несъмнено, носи страдание.

Но да обезвериш, вече не е просто престъпление, повличащо страдание.

Друго е…

И не знам защо, като отворих приказка за самураите, се сетих за Зола. Може би, защото самураят е романист по душа, познаващ до изтънченост натурализма, какъвто е Зола.

Кой би направил асоциация на самураите с Емил Зола?

Изглежда ненормално, докато не се замислим над думите му:

– „Какво е висшето общество – сбирщина от измамени и измамници“.

В това е иронията на нашите „воини“.

Те неистово се напъват да са част от висшето общество и на всичкото отгоре да са възможно най – юначни.

А воинът не вирее нито сред измамени, нито сред измамници.

Воинът живее със собствената си болка и не се разделя с нея, за да удържа воинския дух в себе си.

Воинът не обещава справедливост.

Живее я … и няма как да бъде измамник или измамен.

ЧЕСТ!

Велин  Хаджолов – „Булкемпо – Ab imo pectore“