« Върни се назад Публикувано на 23.09.2014 / 15:06

Нацията ни прилича на сирак. На сирак в пубертета. Превърнали сме с в жертви на собственото си реалити шоу.

Неделчо МихайловВ тия дни, в болницата и в болнични – малко по встрани от управлението на район, съизмерим с областен български град, встрани и от цялата вече станала толкова банална и предвидима олелия по поредните избори, достигнах до изводите :

– По-голямата част от представите ни за будно гражданско общество опират до снимане с мобилни телефони на нередности и задаване на въпроси.
– По-голямата част от представите ни за поведение на политическата класа пък опират до едно наперено „алфамъжкарско“ поведение – спрямо опонента, който разбира се е поне дебил и спрямо народеца ни, който за съжаление отдавна бърка напереното поведение с решителност и крещенето и прекъсването за победа в евентуален разговор или дебат…
Дискредитацията на опонента вече е предизборна платформа, а купуването и продаването на гласове – задължение.
Нормалността, мечтаната, да речем личностна толерантност отдавна я няма по нашите географски ширини.
Навсякъде първо се крещи, а после се мисли.
Превърнали сме с в жертви на собственото си реалити шоу.
Моралните стожери – първо като неписани правила за обществено поведение отдавна отидоха в гащите на Азис, а второ като персонажи – хора, които в трудни времена да ни показват къде грешим като нация и общество – или измряха, или ги захвърлихме на бунището – бедни до унижение или унизени, заради нек’ви, разбираш ли, случки от живота им.
Нацията ни прилича на сирак. На сирак в пубертета.
Сирак, който е изминал тежкото си и бедно детство по интернати , има някакъв полъх на свобода и самостоятелност, но не знае какво да прави с тях.
И като всеки пубер търси виновни навсякъде, само не и точно и само в себе си.
„КОЙ?“ може да е изключително модерен въпрос, но е изключително неправилен.
Няма да ни си случат никакви отговори, ако не се научим да задаваме въпросите.
Но медиите ни отдавна са в колянно-лакетна поза, превърнали свободата на словото в подигравка, а професията в отвратителен PR- слугинаж.
Накрая :
Едно кратко припомняне на основни журналистически уроци:
– Никога не задавайте въпроси, на които може да се отговори само с „Да“ или „Не“
– Никога не задавайте въпроси, на които може да се отговори само с едно име.
Тези въпроса са за полицията, не за журналистите…
Мисля, че по-правилният въпрос от „КОЙ т’ва“ или „КОЙ он’ва“ е един по-простичък.
Най-простичките въпроси обикновено предполагат най-дълги отговори.
И за да не съм голословен, ето например един такъв.
„КОЕ доведе до въпроса „КОЙ“…
Лека и прекрасна есен на всинца ни…
Неделчо Михайлов

«