Натискаш медии-печелиш избори

Подготовката за парламентарните избори както обикновено започна много преди предвидения от закона срок за обявяване на предизборна кампания. Тъй като тя е невъзможна без активното съучастие на средствата за масово информиране (СМИ), тяхното прегрупиране вече е в завършващата си фаза. Все по-явно започна да се долавя засилването на пресинга в информационото пространство, изразяващ се в тенденциозен подбор на подаването на новините и увеличаване на броя на манипулативните материали, излъчвани от тясна група добре познати професионални политтехнолози.

Най-яркият пример за това е агресивното формиране на мощна медийна група от бившата шефка на спортния тотализатор Ирена Кръстева.

Сянка

Вече е придобила поне шест вестника, в ход са преговори за закупуването на още два, собственост са и два телевизионни канала. Неточно е зад Кръстева и сина й Делян Пеевски да се открива само сянката на ДПС.
Цялата политическа олигархия стои зад тази медийна група. Това лесно може да се установи, като се вземат предвид здравите връзки на двамата с НДСВ и личното обкръжение на Симеон Втори, връзките и най-важните контрагенти на банката, която финансира този проект.
Изданията на медийната група очевидно са благосклонни към партиите от тройната коалиция и кабинета като цяло. Най-ясно се долавя това в „Монитор" и „Политика", но лесно се установява и в другите вестници. Не липсват и критични информации и коментари, но те са в известния соцстил „градивна критика".

Обгрижване

Несъмнено с особено старание в изданията на медийната група на Кръстева се обгрижва ДПС. Това се дължи на обстоятелството, че то е особено важно за родната политолигархия, то е свърхценност за нея. НДСВ лесно може да бъде подменено, БСП отново някак може да се преформатира, но с евентуалния крах на партията на турчеещите се наши съграждани цялата постсоциалистическа политическа „класа" най-вероятно ще изпадне от играта.
Ето защо се създава впечатлението, че медийната група принадлежи на Доган и обслужва само неговата партия. Но още преди нейните вестници открито да заработят в полза на движението по време на кризата със смъртта на Ахмед Емин, първи се засилиха в пълна защита на Доган и обкръжението му президентът и премиерът, ключови фигури в БСП и НДСВ. Бранеха основните си лични и групови интереси по този начин.

Слабост

И въпреки това ДПС политически и неговият водач Доган личностно понесоха чувствителни удари, без да бъде налице някаква целенасочена кампания срещу тях. Видя се колко крехка и уязвима е политолигархията дори в условията на доста относителната свобода на информацията в медиите у нас. Тогава за първи път политиците показаха колко много се страхуват от интернет.
Последва настояване за промени в Наказателния кодекс. Естествено, депутати от ДПС тръгнаха в атака, размахвайки заплахата за съдебни преследвания. Целта на промените формално беше „да се подсили защитата на българските граждани срещу престъпления, извършени от подбуди, свързани с предразсъдъци и омраза". Това писаха в мотивите си вносителите Четин Казак, Фатме Илияз, Ахмед Юсеин, Несрин Узун и Христо Бисеров. Както обикновено, позоваха се на Европейския съд и комисията по правата на човека, които разглеждат враждебната реч като недопустима дейност, мотивираха се от ДПС. Отработен ционистки номер, ползват го вече всички малцинствени групи.
Да се увеличат контролът и натискът върху електронните и хартиените медии, не е голям проблем, техниките отдавна са отработени и действат безотказно. Постигнаха го бързо, остана само малък изход за поне умерено критично отношение към Доган и агите от централата в Бояна – вестник „Сега". В това издание задаваха кротки въпроси към прокуратурата и Комисията за борба с корупцията при Народното събрание за проверки на имотите на водача на ДПС, пускаха по някоя информация за изявленията на прогонени от него активисти на движението. И веднага се видя как действа прясно създадената група на Кръстева при провеждането на подривна кампания. Удариха с все сила спонсора на вестника Сашо Дончев, обстрелват го почти ежедневно от всичките си медийни „дула". Цели се сплашване, даване на урок на всички издатели и спонсори какво ги чака в случай на непослушание.

Интернет

Голямата болка на олигархията обаче е интернет. Специфична медия е той, досега дори в САЩ не могат да намерят начин да затворят всички пролуки за проникване на достоверна информация в него и противодействие на манипулациите на политтехнолозите на корпоративната власт. Нашите тук опитаха институционално да направят нещо чрез МВР и ДАНС, но окаяното състояние на двете структури не позволява никаква ефективност.
Намериха палиативно решение чрез създаването на проект за наблюдение на медиите в предизборния период от фондация „Медийна демокрация". Шеф му е небезизвестният Георги Лозанов. Наблюдението според него ще обхване медийното поведение: как медиите представят политическите лидери и партии, как спазват европейските стандарти за коректно поведение в предизборната ситуация. Сърбяло ги да наблюдават медийните послания, които ще формират вота за предстоящите избори за Народно събрание и за Европейски парламент у нас.
Защо ли? За първи път от 1990 г. насам фондацията съзряла голяма опасност от фалшифициране на вота. Аууу! Та затова, казва обезпокоеният за демокрацията Лозанов, ще се наблюдават – забележете! – най-вече интернет изданията и жълтата преса. Но не обяснява как, наблюдавайки медиите, ще попречат на фалшифицирането на изборите.
С други думи, оформя се нещо като идеологическа полиция, сродна на някогашната Света инквизиция. Политическа ченгеджийница, целяща да плаши и санкционира кривналите от правата линия интернет издания, блогърите и критично настроените сърфиращи в интернет индивиди. Тези пределно отворени общественици предстои да определят коя медия е жълта, кой електронен вестник да се закрие, кои издатели да бъдат притиснати от прокуратурата, кои журналисти използват „езика на омразата" или се изразяват политически некоректно.
За сърфиращите свободомислещи форумци инквизиторите са измислили отделна техника и вече я прилагат в редица сайтове. Елиминират ги чрез санкции, налагани от форумните администратори, трият им писмата, спират им достъпа. Типична цензура, но в името на демокрацията, свободата на словото и отвореното общество. Иначе с цел сплашване и озаптяване на тези, които държат на правата си, със зле прикритото намерение да бъдат ограничени максимално възможностите за консолидиране на гражданското общество срещу корпоративната държава на олигархията.

Процес

Този процес на потискане на свободата на словото неизбежно ще се засилва. Защото сме поставени в свят, където така се действа рутинно. Никоя от т.нар. Големи демокрации не прави друго. В големите медийни групи истината е рядка стока, а във военно време тя първа пада убита. Чикагският журналист Стивън Лендман пише: „Днешните медийни барони контролират света, формирайки общественото мнение. Както при Оруел, те са нашата полиция за контрол над мисленето, "пречиствайки" новините така, че само определен филтрат да се процеди, всичко, което хората най-много искат – цялата истина, и то навреме, да не стигне до тях".
Британското правителство обмисля да задели 12 милиарда лири стерлинги за проследяване на интернет навиците, електронната поща и телефонните разговори на всички британски граждани, съобщи наскоро "Сънди таймс". В момента МИ5 (контраразузнаването) извършва ограничено проследяване на ползваните интернет сайтове и комуникация по електронна поща.
Британската полиция получи правото да влиза в компютрите на гражданите без съдебна заповед, писа и "Индипендънт". Вижда се, че агресивните действия на корпо- ративната власт срещу външната среда неизбежно се въвеждат срещу своите граждани. Това неизбежно се случва и у нас. Започва се с медиите.

Илия Илиев

в. „Поглед"