Народ, който винаги успява навън и никога в родината си

Припомням си детството. Когато бях малък и на мен като на повечето деца ми четяха вкъщи приказки. Български народни приказки, приказките на Андерсен, Братя Грим, на Шехерезада… Цялото ми детство бе белязано от тях.

Тогава нямаше интернет и телевизия.

И децата се образоваха от книгите. Първите ни  седем години бяха свързани с литературата. Първата книга, която прочетох беше “Мечо Пух”. Нататък преминавах през световете на Емилио Салгари,  Майн Рид, Жул Верн, Виктор Юго, Маргарет Митчъл, Джером К. Джером, Достоевски и купища още автори.

Днес отварям вестник и чета – пет хиляди учители остават без работа. 350 училища в България се затварят. От 15 до 20% от децата няма да завършат средно образование поради образователната ни система. В същият вестник обаче чета и друго – че 200 000 българи били милионери и предимно живеели в София.

Едно време учихме в училище, че в древна Спарта са избивали всички стари и сакати хора, за да не ги хранят и им бъдат в тежест, тъй като от тях нямало никаква полза. Много е ясно какво е последвало – Спарта просто изчезнала от картата на света и загинала като нация, точно защото е избила хората, които са носели паметта, мъдростта и традииците и.

В България ние унищожихме възрастните хора, съсипахме интелигенцията си, сега убиваме и младото си поколение, което просто няма бъдеще тук.

Ако сега зададем въпроса на някои от тийнеджърите кой е Емилио Салгари, Жул Верн или Майн Рид, сигурно ще помислят, че става дума за някой нов наркодилър – отговорник за нечий квартал.

Още по-страшното е, че децата ни дори не са чували и знакови имена от българската литература.

Това е трагедия на един народ.

Народ, който тенденциозно и систематично обеднява и оглупява. Първото се лекува – дай боже, след време да дочакаме и такъв момент на забогатяване, въпреки че съм песимист, но как ще стане така, че любовта към образованието ще бъде възродена?

Вярно е, в интернет човек може да намери почти всичко. Но нашите деца влизат в интернет или за да чатят с някой и да си говорят глупости, или с цел запонанства.

Кой от вас е видял децата ви да четат литература в интернет, и може ли интернет да замени онова невероятно усещане да вземат книгата в ръка и да се насладят на прочетеното в нея?!

Аз съм от поколението, което десетки години беше тъпкано с идеите на комунизма, но покрай всичко това, ние имахме големия късмет да имаме страхотни преподаватели, които ни научиха на любов към книгата и литературата. Имахме късмет да ни възпитават в уважение и респект към образованието.

В момента цялото ни образование е сринато.

За нещастие, много голяма част и от учителите, които в момента преподават, нямат нужната обща култура и призвание  за да запалят у учениците си  любов към знанието.

Сигурно са за съжаление тези 5000 учители, които ще останат без работа, но много по-голяма е болката от духовното и културно състояние на нашата нация и нашите деца, защото народ без образование, родова памет, без традиции и духовна мъдрост от един велик народ е на път да се превърне в едно нищо.

Виждаме как огромна част от младите, които отидат на Запад просперират и това показва, че имаме генетични заложби и даденост, която мощно мобилизира таланта ни в чужда среда.

Защото ако бяхме тъпа нация, нямаше да ни е яд – ще кажем, е, тъпички сме, какво да направим.

Но българинът носи генетичен заряд в себе си и е ужасно жалко, че с него успява навсякъде другаде, само не и в родината си – България.

Веселин Данов