„НАРОДОПСИХОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ“ НА ДОНЧО ИВАНОВ. ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ НЕ СА АТЛАНТИЧЕСКА НАЦИЯ И КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ НИКОГА ДА НЕ БЪДАТ ТАКАВА
В първите ми години в журналистиката – прекрасно, бунтарско, хъшовско време изживях с Дончо Иванов, с когото моментално се усетихме, че сме от една порода. Обикаляхме цяла България да правим синдиката „Подкрепа“, по-късно по едно време го напуснахме омерзени. Но беше чудно време – на свобода, на свободен дух, на бунт, на вяра, на резнати китки братски, на Характер!
Дончо Иванов винаги е бил мъжкар не само в словото, не само в думите, но и в онова, което прави, защото е смел и носи онази магия на неподвластността, която личи и в новата му книга „Народопсихология на българите“.
Лек и стремителен път на книгата ти, Брате по оръжие!
Да стигне до много българи.
Защото си заслужава!
Веселина Томова
…..
На 21.05.2024 г., в УниБИТ, София, бул. „Цариградско шосе“ 119, в 11.00 в зала „Тържествена“, ще бъде представена книгата „Народопсихология на българите“ с автор Дончо Иванов.
Книгата издава Фондация за национална и международна сигурност. Събитието организира Дискусионен клуб по обществени комуникации в УниБИТ към катедра „Обществени комуникации“ с председател проф. д-р Мюмюн Тахир. Водещ е писателката Силвия Томова, в дискусията ще вземат участие именити учени – социолози, антрополози, специалисти по геополитика, история и политология. Поканени са представители на медиите, студенти, докторати.
Книгата „Народопсихология на българите“ има любопитна съдба.
Тя е темата на аспирантската дисертация на Дончо Иванов, някога асистент на проф. Марко Семов в Софийски университет, която така и не е защитена през далечната 1989 г., когато превратът на 10.11. обръща политическа система в България.
Книгата отделя място на туранския светоглед на българите, които са букет от етноси – кутритури, уногондури, скити, гети, сармати, хуни, населявали столетия Прикаспието, Приазовието, Причерноморието, съседи на воюващите империи Персия и Византия. Това обяснява и русофилството на българите – те обичат своята родина, Стара Велика България, Кубертова България и Волжска България, които днес се намират в пределите на Русия и Украйна. Не любов към Путин и комунизма, а архетипно безсъзнателното, според Мирча Елиаде, психическото усещане за родина е основата на привързаността към сегашните руските земи, люлката на българските племена, откъдето са прогонени от хазарите след смъртта на хан Кубрат. Тези българки племена са били винаги в окото на бурята и са участвали в прекрояването на границите на цяла Западна Евразия, Източна и Централна Европа, винаги с първостепенна роля и никога – „на втора скорост“.
Духът на българите като народ е описан от времето присъствието им на Балканите с името Юстиниана Първа – федерати на империите на Рим и Константинопол – господарите на древния свят, на Дунавска България от Аспарух до Борис, но и на държавността им при Алцек, Котарг, Батбаян и Куберт. Според географското си положение и историческите процеси, те са представители на класическата телурократия, на силите на Сушата, каквито са източните автократични народи, подчиняващи се единодържец и на обичаи, не толкова на закони, були и харти, както е при западните и морските народи на теласократията. Християнството, и то арианското и несторианското, а не гръцкото ортодоксално, е тяхната конфесия -много преди официалтото покръстване преди 864 г. – още в 5-ти в. има 40 депортирани от Илирия български архиепископи, противопоставени на Вселенската патриаршия. Същият този български народ е дал не малко именити императори на Рим и Византия, папи, патриарси и военачалници на имперските войски, завладели света.
Чертите на българската нация са описани в сравнение със съседните балкански народи и държави – сърби, гърци, турци, евреи, цигани, арменци, и са проследени през процесите на Възраждането и Третата българска държава. Съпоставени са представите на Тончо Жечев, Симеон Радев, Иван Хаджийски, Боян Пенев, Спиридон Казанджиев, Найден Шейтанов. Отделено е място на националните митове, националните катастрофи, националния идеал и е посочена тежката зависимост на сегашната българска държава от геополитическото си положение – в близост до проливите Босфор и Дарданели, които определят статута и на лимитроф – буферна държава между интересите на Великите сили в Средиземно и Черно море, в точката на най голямо им противопоставяне – Цариград/Константинопол/Истамбул. Българските ценности и интереси са представени от възрожденските и буржоазните, чак до края на просъветския период на българската национална държава.
В книгата има определения за перестройката, за прехода, за причините за преминаване от съветизация към американизация на българското общество. Обяснен е духът на априлския пленум на БКП като първа птичка на конвергенцията, в която участва и България, както и ролята на първия перестойчик в нашата страна, който се казва… Тодор Живков. Разяснени са процесите на деетнизация, като възродителния процес и македонизацията, но и налаганите днес политики на контрол на населението и деиндустриализация от представители на синдикатите, „зелените“ и активистите на ЛГБТ, довели до отчайващо влошаване на демографията на българското население. Посочени са опасностите за изчезване на етноса и националната държава от тоталната доминация на глобализма, прогресизма и гражданското общество и са посочени принципите на голоморфизма, които са в състояние да я спасят.
Книгата дава разяснения защо българите не са атлантическа нация и какви са причините никога да не бъдат такава, в каквито и съюзи да е присъединена държавата им, каквито и записи да се сложат в променената им конституция. Още преди векове българският народ е избрал източното православие, Изтока, и славянската езикова общност на Русия, наследницата на Константинопол, в отличие от други народи на Източна Европа като хървати, чехи, поляци, които се идентифицират със Запада, с католицизма, с протестантството и юдеохристиянството на англо саксите. Всички беди и изтикването на българите като сателит на световните империи Рим и Константинопол произтичат именно от морските народи, от търговските градове-държави, от времето на кръстоносните походи, та и чак до настоящата война в Черно море. Мястото на българите е в родната им Евразия.
Авторът
Журналистът Дончо Иванов е автор на редица публицистични книги за геополитика, конспирология и устойчиво развитие. Роден е в гр. Карнобат през 1960 г. в учителско семейство, възпитаник е на Военноморското училище – Варна и Факултета по журналистика в Софийски университет „Климент Охридски“. Периодите в живота му са аналогични на пътната карта на обществените промени в България за последните 50 години. Член на БКП като морски офицер, по късно неформал, членуващ в забранените от властта „Екогласност“ и „Подкрепа““ преди 10.11.1989 г., основател на СДС и вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, обвинен в организиране на държавен преврат заради миньорска стачка в центъра на София. Директор по информация в икономическата групировка „Мултигруп“, забранена от властта, за което е обвинен в заговор за сваляне на правителството на Иван Костов. Председател на екологични организации, обединени в Коалиция за устойчиво развитие, за което е обвинен в изнудване на промишлени корпорации, отказващи да компенсират местното население за нарушаване на равновесието в природата и здравето на гражданите.
Като журналист сътрудничи на варненското радио и варненските вестници, на военната преса, БТА, БНТ, профсъюзния печат. Основател и съсобственик на в. „Демокрация“, на парламентарния седмичник „Дебати“, на Информационна агенция „Балкан“.
Доктор по обществени комуникации, преподавал е в Софийски университет, УНСС, УниБИТ.
Член на Висшия еспертен екологичен съвет при МОСВ и на Комитетите по наблюдение на европейските средства в МС, и в ресорните министерства на оперативните програми.
Разведен, с три деца.
….
Откъс от книгата на Дончо Иванов „Народопсихология на българите“:
„….И Русия и българите си остават в ЕвроАзия. Третият Рим не отива в Москва, а в Лондон и в Ню Йорк. Атлантизмът се превръща във водещата политическа доктрина, глобализмът – в ценности на съвременната човешка цивилизация, а българите, наред с руснаците си остават вечни опоненти на глобалната мондиалистка доминация, изтикала ги обратно в провинциализма на азиатската им етимология.
Лошото отношение на българите към държавата проличава след насилствената колективизация, когато се вземат земята, добитъка и инвентара на селянина, за да се организират кооперативите. Макар след 40 години те да бяха върнати, никога повече вярата в държавата не се появи. Вече 40 години държавата се мъчи и не може да накара гражданите си да харесват американците, няма кой да я чуе. А пък предните 40 години държавата се мъчи, но не можа да ги накара да намразят американците.
Неверието в държавата има стари корени. На българите два века им се обяснява, че Византия е техния кръвен враг и трябва да си дадат живота в битка срещу нея да защитят държавата си. По времето на Борис им се заповядва да приемат новата вяра на византийците – православието, не арианското християнство, както е било дотогава, и да сътрудничат на византийския император, като цяла България е залята от тяхната култура и църковни обряди. Дълговековния ред и морал княз Борис заменя със закони, пратени му от Людовик Немски, и приема държавни правила след въпроси и отговори до папата – за брака, за сестрата, да отношенията между родители и деца, за организацията на войската, за закони в мирно време. Каквото му пратили, това въвел, независимо дали някой го разбира и дали го приема.
Как да вярват на държавата си българите? За една нощ се виждат със служба на гръцки в храмовете и с немски закони за собственост и права. Българинът не е бунтар по природа и отрицател на всяка власт и на всеки авторитет, но е превърнат по неволя в такъв, пише Людмил Гeoргиев.[21]
Така и днес – как точно България да следва глобализма и атлантизма, като другите са колониални страни, а България не е!? „Превръщането на западните народи в национални кооперации за колониални завоевания, в които бяха заинтересовани всички съсловия, като със златния колониален прашец бяха смазвани вътрешни съсловни търкания“- обяснява разликата Иван Хаджийски.[22]
Което не става със закони и постановления, го прави пропагандата – възлагат на пронародния автор Марко Семов да напише книги за начина на живот в Япония и Америка, за юрнек на цивилизационния модел, който да следваме. Виж ти какви бели правят подобни субсидирани книги, щом са пипнати от майстор и се създаде легенда, че са инкриминирани от властта. От нищо и никакъв пътепис без сюжет дори, един добър разказвач като Марко Семов завърта главата на цяла България със субсидираните си лакърдии, та и до днес. Също като Захари Стоянов – изтрил с гумата всички живи възрожденци, оставил само Ботев, Левски и Бенковски, вече покойници, и така и остана историята на България в читанките.
Добрата пропаганда всичко може, но не може да преобърне геополитическите дадености за принадлежност към Сушата и Морето. Атлантизмът никога не е бил характерен за българите нито като племе, нито като народ, нито като нация. Българските владетели не случайно са се титулували цар – цар е азиатска титла за владетел, не атлантическа. На иврит думата «цар» — melekh – произлиза от източно-семитския език на акадците и се използва при асирийци и халдеи. От Месопотамия титлата и съответстващият институт преминава към западните семити и аморейци, а от там към финикийци, арамеи, моавити, амонити, идумеи. Финикийският бог Молох и производният от него Мелкарт, е главния бог на Тир. А амонитския Милком означава именно царя сред боговете.[23]…
….
… Ето го другото сугестиране – „нон гоувърнмънт организейшън“, NGO, това, което не е политика на държавата, може да е политика на гражданите, и на тях нищо не може да се откаже нито във вътрешен, нито във външен план. Те имат „нешънъл организейшън“ и по света, и в България, така трябва, доброто трябва да се разпространява. А с какви средства се поддържат, не става на ясно в пътеписа. Всъщност, незначителна подробност е, че се финансират от спекуланта Сорос – вкарва един долар в бюджета на държавата, изважда от там два, с 0.1 процент от тези пари финансира свои „граждански“ проекти в икономиката, културата и политиката, но не от името на правителството и си спестява данъци като дарител. Ех, защо няма и у нас такива организации, трябва да се създадат.
Да видим какво показва статистиката за тези добросъвестни граждани, от които бай Марко предлага да се учим, и които със собствени пожертвувания и от времето си, дават за природата, културата, образованието и социалните дейности в братска Америка.
Определението за “Дълбоката държава” на западното свръхобщество според Владимир Маслов включва крупния капитал, финансовите фондове, аналитичните центрове, висшия стаф на корпоративния сектор, спецслужбите, управляващите, върхушката на СМИ, НПО, нахранената научна прослойка, функционерите на международни организации – ООН, ЕС, МВФ и др. Фондовете – “Форд”, “Рокфелер”, “Карнеги”… като наддържавни структури са подчинили правителството на САЩ, а чрез американската хегемония и ООН, и всички международни организации, и така достигат до отделните страни и власти, като техния дневен ред и стратегии противоречат на интересите, морала, етиката и законността на държави и народи. Формално фондовете са изработили наукообразни конструкти, термини, пълни с евфевизми, които не можеш да разгадаеш. Но същността им е контрол на раждаемостта, сексуална дезориентация, феминизъм, “мека сила”, създаване агенти на влияние на либерал фашизма, въвеждан зад лозунги за устойчиво разитие, зелена политика, защита права ЛГБТ. Либерал фашизмът се поддържа от правителства, организации и лица, които налагат либералния порядък с диктат и насилие, изнудване, цензура и репресии. САЩ, Канада, Британия и Норвегия са ярки примери за това, а фондовете “Форд”, “Гейтс”, “Рокфелер”, “Сорос”, финансират стотици хиляди НПО да провеждат такава политика, обоснована от теоретика Карл Попър и трудовете му за “Отворено общество” срещу националните държави.
В САЩ, само за 2022 г. са изразходвани 528 млрд щ. д. за такива дейности, описани от Марко Семов като “доброволни пожертвувания на граждански активисти”. От тях за опазване околна среда 16 млн., за намаление на раждаемостта 51 млн., за социални проекти 72 млн., за църковни дейности 144 млн. щ. д. Над 1,8 млн. са регистрираните НПО в САЩ, още няколко милиона работят без регистрация, в тях са заети официално по договор над 13 млн. души, 10% от заетите в частния сектор, или 28% в окръг Колумбия, Вашингтон, като всички влизащи и излизащи разходи в сектора са освободени от данъци.
Най модерната дейности в НПО и «правозащитните» структури са феминизъм, расово-етнически малцинства, лица с разстройство на идентичноста и парафилия/РИП-лица. Разтройство на идентичности и парафилия (РИП) е спектър от синтетични девиантни идентичности (СДИ) и полови извращения; всичко, което не съответства на критериите за двойки, хетеросексуалност, хетеронормативност, моногамност, едновидовост, биологически пол, патриархалност, семейност, деца, половозрелост, пълнолетие (18+), доброволност, нетравматичност, невмешателство във физиологическата, анатомичната, психологичната и психическата сфера. РИП се култивира изключително за политически цели, те подлежат на законодателни ограничения, а в някой случаи – на хоспитализация или наказание в рамките на НК. Синтетично девиантните идентичности (СДИ) – разтройство на идентичноста (РИ); конструкти, изкуствено създадени и насаждани идентичности и самоизражения, като хомосексуализъм, лесбийство, бисексуализъм, педосексуализъм, зоосексуализъм, транссексуалност (трансджендър), некросексуалност, пансексуал, полиамор, джендър флуидност, небинарност, куиър, джендърна некомформтност, отъждествяване с животни и прочие идентичности в рамките на РИП.
Средства получава и нерегистрираната Църква на сатаната с централа щата Тенеси, където изпращат на специализицация от 6 месеца до една година и журналистите на българските Нова ТВ и БТВ – Дарина Сарелска, Марин Николов и др. Финансирането става чрез 186 частни фонда, 146 от които са създадени и ръководени от най крупните капиталисти на САЩ. Съвкупните активи на тези НПО са 2 трилиона щ д. с общ ежегоден доход 350 млрд. Т.е. крупните капиталисти, а не други източници финансират „активните доброволни граждани“ на Марко Семов „за общественополезна дейност“.[35]….“
……