НАРОДЕ!!!!
Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщата на тепсия.
Васил Левски, февруари 1873
Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права”.
Правото на достойнство е наравно с човешките права за живот, здраве, свобода и собственост. Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите. Ето какво става обаче с Негово Величество Достойнството по нашите геопсихологични ширини.
На въпрос на журналист „По кого ще хвърлите обувка?”, Неманя Кустурица отговори: „По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми!” В България, след Константин Павлов, само от Румен Леонидов и Александър Морфов съм чувал подобни императиви, изразени интелигентно. Попитах историка Люси Станчев защо имаме толкова малко достойни личности и той ми отговори: „Защото отпечатъкът на Ориента върху народопсихологията ни е много дълбок. Защото един български войник може да се бори със сто чужди войника, но сто български войника не могат да се борят с един чужд войник.”
Така в София преди години Бил Клинтън бе посрещнат с митинг и концерт, а в Прищина на 1 ноември 2009 г. хиляди албанци, живеещи в Косово, го посрещнаха с паметник, висок 3.5 метра – на самия Клинтън – издигнат на булевард „Бил Клинтън” (защото на 24 март 1999 г. започнал бомбардирането на Сърбия, продължило 78 дни?).
А в едно българско телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха и не реагираха на циничните думи на социопатния социолог Андрей Райчев, когато той каза, че Левски е „конекрадец” и че Левски и Ботев са „хлапета с отклоняващо се поведение”. Подобно на Милена Кирова – професор в Софийския университет – която писа, че „с всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна”.
А един Иван Костов в началото на 2012 г. внесе в Народното събрание предложение за декларация за асимилация и етническо прочистване на турците в България по време на комунистическия режим – и депутатите приеха декларацията. Без да се замислят за реципрочност от страна на Турция по отношение на изгонените и ограбените тракийски българи.
Българските депутати обаче не приеха извършването на турски геноцид над арменците, докато френският Сенат одобри закон, криминализиращ отричането на арменския геноцид от 1915-1917 г.
„Докога, дами и господа, ще злоупотребявате с нашето търпение?” – ехо от гласа на Цицерон към Катилина: „Quousque tandem abutere, Catilina, patientia nostra?”
Нашето търпение, нашият грях, Народе!!!!
Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек – жив и споминал се. Всеобщата декларация за правата на човека налага на държавите юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно, действията на Андрей Райчев, Милена Кирова, Иван Костов и други подобни трябва да бъдат криминализирани за нарушаване на достойнството на българите. За посягане към Левски, Ботев и други български светини, наказанията трябва да са „френски” – за назидание и профилактика на Българския Дух.
Ето едно от първите изпитания за достойството и на новия български президент.
Послепис: Имам много добри колеги-приятели в Турция, от тях съм чувал само похвали и уважение за техния първи президент Кемал Ататюрк – “баща на турците” и за втория им президент Исмет Иньоню. И особено за неговия син професор Ердал Иньоню – преди десетина година по едно и също време в един турски университет Ердал Иньоню и аз бяхме поканени да изнасяме лекции – той за физика, аз за невробиология. След това вечеряхме заедно и говорихме за наука, университети и за нашите страни. Той знаеше за Левски и Ботев и се отнасяше с уважение към тях. От професор Иньоню съм запомнил, предполагам правилно, турската поговорка “eline beynine saglik” (здраве за твоя мозък и ръка). Това е известно на хората, остава и съвременните български и турски политици да го разберат.
Д-р Георги Чалдъков